Не забравяй! От славния Рилски метох остана само името на една невзрачна улица

В метоха се вземат съдбоносни решения за създаването на независима българска църква
През XIX век девет манастира устройват свои метоси в Пловдив
В Рилския метох се създава Българското епархийско църковно настоятелство, което работи за обединението и мобилизирането на българите
От 1878 до началото на 1880 г. Негово Блаженство екзарх Йосиф I и администрацията му се установяват в Пловдив
Три пъти променят името на улица „Рилски метох”

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо разказва за Рилския метох в Пловдив и какво е останало от него.

През 20-те години на миналия век на няколко метра южно от храма „Св. Св. Константин и Елена” е намерена каменна плоча с надпис на гръцки език. Козмас Миртилос Апостолидис определя, че плочата е от XVII век. От надписа става ясно, че на това място се е намирал Божигробският метох. На въпроса защо точно в Пловдив се учредява метохът, отговор дават бележките на двама от патриарсите на Ерусалим – Доситеос Нотарас през 1669 г. и Хрисантос Нотарас през 1720 г. Те са посрещнати радушно от пловдивчани и отрупани с дарения за светите места.

Поглед от Небет тепе към Капана и Таксим тепе. Оцветена пощенска картичка, 1905 г. Държавен архив – Пловдив

Сградата на метоха изгоряла при пожар през 1815 г. От описанието на Моравенов се вижда, че възстановеният метох се е намирал отново в непосредствена близост до най-стария пловдивски храм.

На изток, току до Етнографския музей, се намирал метохът на Светогорския манастир „Св. Павел“, а над магазиите за брашно при Ункапан – Синайският метох. В някогашната Казанджийска чаршия (сега част от улица „Железарска”) държала своя сграда ставропигиалната монашеска обител в Бачково . В Мараша били метосите на Перущенския манастир „Св. Св. „Теодор Тирон и Теодор Стратилат” и на Кричимския манастир „Св. Врач”.

През втората половина на XIX век Таксим тепе се оформя като своеобразен център на метосите. Край малкия площад при параклиса „Св. Никола” се намирали Светогорският и Лавриотският метох. Наблизо се открило първото училище на протестантите.

В Мараша били метосите на Перущенския манастир „Св. Св. „Теодор Тирон и Теодор Стратилат” и на Кричимския манастир „Св. Врач”, 1882 г. Народна библиотека „Ивав Вазов” – Пловдив

В средата на месец юни 1878 г. край площада при храма „Св. Никола” се настанила нова институция – Българската екзархия. В свое изследване Анна Илиева уточнява, че Негово Блаженство екзарх Йосиф I и администрацията му се установява „в историческия и обществен център на току-що освободения град … в непосредствена близост до канцелариите на Временното руско управление, до местата, където са настанени всички висши чиновници, консулите на Великите сили”.

Българската екзархия взела под наем една от най-престижните сгради по Трихълмието – къщата на Андрей Георгиади. Тук екзархът продължава дейността си за довеждане докрай борбата за пълна независимост на Българската православна църква. През януари 1880 г. Негово Блаженство екзарх Йосиф I напуска Пловдив и се връща в столицата на Отоманската империя.

На преден план са къщата на Генко Митов и зидът, ограждащ двора на църквата „Св. Богородица”. В дъното на улицата е малкият площад при параклиса „Св. Никола”

През 1891 г. представителната къща на Андрей Георгиади отново била отдадена под наем. Наел я новият пловдивски митрополит Натанаил Охридски. Той бил един от първите дейци на движението за независима българска църква. През 1872 г. архимандрит Натанаил бил ръкоположен за митрополит. През 1878 г. участвал в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание. Неговият племенник Петър Манджуков пише, че този отзивчив и всеотдаен духовник бил погребан през 1906 г. с дрехите, които носел при пристигането си в Пловдив през 1891 г.

Южното и западното подножие на Таксим тепе също имали своите забележителности. През 1946 г. археологът Димитър Цончев открил надпис, който уточнява, че в сегашното пространството между митрополитския храм „Св. Марина” и ул. „Отец Паисий”, към V-VI век след Христа е имало манастирска болница. Обява в „Държавен вестник” от 1896 г. дава допълнителна информация – храмът „Св. Марина” известява, че продава имот от 2 700 кв. м. известен под името „Рилский метох“. В документацията на Пловдивската община обаче голяма час от това пространство до 1935 г. се води като собственост на Рилския манастир.

Негово Блаженство екзарх Йосиф I, студиен портрет

През XIX в. Светата рилска обител имала закупени или построени собствени сгради в почти във всички български градове. Наричали ги метоси. Те обслужвали духовниците (таксидиоти; от таксидион – пътуване), които обикаляли селищата да събират милостиня. Турските власти им давали разрешително да носят оръжие за самоотбрана или да наемат охранители. За големите празници таксидиотите организирали групово пътуване до манастира, като всеки водел десетки, а понякога стотици поклонници.

Сградите на Рилския метох в Пловдив били изградени в западното подножие на Таксим тепе, точно под скалите, върху които се издига къщата на книгоиздателя Христо Г. Данов

В една от пристройките на метоха било уредено училище, а в друга пристройка – Пловдивското възрожденско читалище. През втората половина на XIX век в него се настанява Българското епархийско църковно настоятелство, което обединява нацията в борбата за създаване на независима българска църква.

Представителната къща на Андрей Георгиади била защитена от държавата като народна старина. Въпреки това, представители на Пловдивската община настоявали старината да се разруши и на нейно място да се изгради физкултурния салон на Девическата гимназия.

Доцент д-р Огняна Маждракова – Чавдарова пише: „Като имаме пред очи извървения път от българския народ през Възраждането, когато при крайно неблагоприятни условия той постига впечатляващи резултати и в устрема си към утвърждаване принципите на гражданското общество. При липса на собствена държава и основни институции възраждащата се и консолидираща се нация тръгва спонтанно по този път. Както политическите водачи, така и редовите обществени дейци на местно равнище са принудени тогава да действат без държавна институционна опора и сами като личности стават двигатели и душа на всяко полезно за съотечествениците начинание, развиват народната самоинициатива, учредяват различни организации и обществено-културни формации. И тъкмо на тях се възлагат най-вече надеждите за мобилизация на обществената енергия и решаване на важните за отделното селище или за нацията проблеми”.

През 1891 г. къщата на Андрей Георгиади станала резиденция на пловдивския митрополит Натанаил Охридски. През 1910 г. там е настанена Тютюнева фабрика „Златен топ”. Седем години по-късно я купува Константин Хаджикалчов и открива старопиталище. Фотографията е от 1960 г., когато в сградата се помещава Промишлено училище по консервно дело. Държавен архив – Пловдив

Първият състав на настоятелството е избран на епархийския събор през април 1861 г. Той включва личности, спечелили всеобщото доверие. За първи председател е избран поп Златан Груев, бъдещият сливенски митрополит Серафим.

Години наред Рилският метох бил свято място за пловдивчани. После се забравя до пълна амнезия. Сградите на метоха изчезнали. Няма спомен кога и защо са разрушени. Останало единствено името на улица „Рилски метох”. През 1930 г. изчезнало и името на улицата. „Пловдивски общински вестник” известява, че тя вече се нарича улица „Македония”. Към 1934 – 1935 г. името „Рилски метох” било възстановено, но след двайсетина години отново било зачеркнато. Така се появила улица „Елбрус”. Това е парад на глупостта. Пловдив е в авангарда на борбата за независимост на българската православна църква. Една велика победа. Едновременно с това Отоманската империя за пръв път признава официално съществуването на българска нация. Налице е и святото място, където е подготвяна тази победа. Не забравяй, Пловдив! Върхът Елбрус е в Кавказ, а улица „Рилски метох” е под скалите на Трихълмието.