Строежите на Макс(ком): Гребната база в кръгова отбрана! Част II

От Радослав ИВАНОВ

„Дай ми ти на мене“ – с тази фраза гениалният Алеко Константинов удари вечно клеймо върху морала на новозабогателите следосвобожденски парвенюта в Отечеството. От гледна точка на изминалите повече от сто години, ситуацията не се е променила забележимо.

Промените в най-новата ни история отключиха могъщи страсти и наред със свободата, донесоха и безогледна наглост и жажда за трупане на всякакви блага. Обществото претръпна на всичко и днес почти никой не задава основния въпрос: Ако е законно, дали е морално?

За съжаление Пловдив не е изключение от общото правило. Под тепетата се нагледахме на какви ли не „чудеса“, политически и икономически еквилибристики, които, в крайна сметка оглозгаха част от достойнствата на нашия град.

Какво пък толкова, ще каже някой. Навремето разрушили тепетата за камъни и павета, какво сте ревнали сега за някакви си дървета по Гребната база и парк „Отдих и култура“. Тези привърженици на индустриалния напредък вероятно имат право. Мегаполисът трябва да се развива, да се застроява и все повече да добива облик на бетонна пустиня. Това е бъдещето, така мъдро отбиват всички атаки.

Да, една от версиите на възможното бъдеще наистина е такава. Като в онази известна и покъртително тъжна карикатура, в която човечеството, опаковано в противогази, е изсекло всички дървета и се кани да направи на треските и последното.

Защо всъщност Ви занимавам с всичко това?

Преди време ПловдивПрес видя как напряко през гората на Гребната база тежки машини прокопават широк път. Който видимо не е нужен там. Защото районът е добре трасиран и основно шосе има наблизо. Но по новия ОУП на Пловдив там може да мине второстепенна улица.

Речено и сторено, заповедите са издадени, дърветата са изсечени, теренът е разчистен, чакълът е насипан и ето ти ново трасе от 257 метра.

По сигнал на ПловдивПрес от РИОСВ извършиха незабавна проверка и ни информираха, че се изгражда улица с въпросната дължина в имот, който е общинска публична собственост, урбанизирана територия, с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“. За обекта има издадено разрешение за строеж № 246/02.11.2023 г. на община Пловдив.

Дотук добре, ще кажете, всичко е законно. Да, законно е, но дали е нужно и най-вече морално да сечеш и копаеш в белия дроб на Пловдив, единствената по-голяма зелена територия, която е останала на града, но намалява с бързи темпове, заради бясното строителство в района през последните години.

И дали е случайно, че този общински път на общински терен, някак подозрително излиза точно срещу луксозното имение на известен пловдивски бизнесмен. И минава по границата на друг негов парцел.

Да, фирмите „Макс пропърти груп“ ЕООД, „Джия бийч“ ООД, „Оксон Груп“ ООД и „Пирин Рент“ ЕООД с управител Максим Митков, са успели тихомълком (не казвам, че е незаконно) да придобият десетки декари земя точно до Гребния канал, зад гърба на хотел „Лендмарк“.

Справките в публичните документи на РИОС – Пловдив, архива за решенията на Общински съвет – Пловдив и Кадастрално-административната информационна система показват, че известният бизнесмен и неговите компании са успели да закупят множество имоти, които през 2023 година са решили да обединят в нови УПИ-та и внасят предложение с проект за изменение на Подробен Устройствен План и План за Регулация и Застрояване.

Не ме разбирайте погрешно. Дотук поведението на инвеститорите не е укоримо спрямо законите на страната. От РИОСВ разрешават промяната, защото извършват проверки, според които част от имотите не попадат в границите на защитените територии в района на Гребната база, а друг имот, макар да е част от защитените зони BG0000578 „Река Марица“ и BG0002087 „Марица-Пловдив“ за опазване на дивите патици, най-общо казано няма опасност от настъпване на вредни ефекти върху околната среда и не се налага извършване на ОВОС.

В крайна сметка Община Пловдив дори има известна полза, защото разменя част от общински имот за част от частен имот, за да се изгради новата улица „Свети Валентин“ в онзи край на района.

Смисълът обаче е другаде. Става дума за морал, не само за закон. И от тази гледна точка, когато говорим за зелените територии на Пловдив, които, както знаем са доста под европейската норма на глава от населението.

А в последните години замърсеността на пловдивския въздух бие даже световните рекорди, някак с лесна ръка и безучастно позволяваме парк „Отдих и култура“ да попада в частни ръце. Които пък се интересуват единствено от това да изсекат колкото се може повече дървета и да построят на тяхно място жилищни квартали.

Фирмите на бизнесмена Максим Митков вече притежават над 45 декара в непосредствена близост до Гребния канал. Върху 26.4 декара се простира луксозно имение с тенис корт, огромна градина, водни съоръжения и няколко сгради.

Срещу него, от другата страна на улица „Свети Валентин“, се намират 14.7 декара в урбанизираната територия на Парк „Отдих и култура“ , предвидени за ниско застрояване. Въпросната нова второстепенна улица, която общината прокарва в момента се намира точно от едната страна на този парцел.

Връщаме се обратно през улицата, веднага зад имението на „Макском“, залепен за него се намира декар и половина, който също е отреден за ниско жилищно застрояване до 10 метра.

Има и още. Малко по-надолу се намират още един парцел от близо 3 декара, който също е за ниско застрояване до десет метра.

Така се оказва, че в непосредствена близост до Гребния канал на Пловдив и в сърцето на най-зелената му територия от лонгозната гора, на метри от висящия мост на Дерменката, съществува хипотезата да се появят жилищни сгради или пък да се възроди старо инвестиционно намерение, споменавано в един от общинските документи, за построяването на ресторанти и увеселителни заведения. Не казвам, че така ще стане, но е напълно възможно. Тук привържениците на прогреса ще възроптаят, че всичко е по буквата на закона.

Но трябва да отчитаме и човешкия фактор. Припомням, че точно този район горя цял ден през лятото, а огънят стигна чак до квартал „Прослав“. Черните следи все още показват откъде са минали пламъците.

Това ме кара да си припомня инициативите на някои от най-известните хора на планетата. Например актьорът Харисън Форд, който дава милиони за екология, купува огромни терени и ги превръща в резервати, за да ги опази от алчността на индустрията. „Трудно е да четете водещите новини – наводнения, пожари, глад, болести и да казвате на децата си, че всичко е наред. Не е наред. Не, не е наред. Редно е да чувствате неудобство, тревога и скръб. Не се опитвайте да избягате от това“, упрекна той политиците преди време.

Сериозни еко активисти са и Леонардо Ди Каприо, който дарява милиони през своя фондация, актрисата Джесика Алба също е един от еко гласовете на Холивуд. За милиардера Бил Гейтс отдавна е известно, че също финансира мултимилионни екологични програми по света.

Защо припомням тези имена? Защото тези личности предпочитат да ги наричат филантропи, а не звезди или богаташи. За разлика от нашите милионери. Които си държат на Алековото „Дай ми ти на мене“.

Такава е тъжната родна картинка не само покрай многото пари. В политиката нещата са аналогични. Когато има конкретна изгода, да речем, че наближават избори, в Пловдив дори избухват протести в защита на някой зелен терен. „Искаме парк, а не бетон “, викат от първия ред знайни и незнайни кандидати за политически герои. Благодарение на това някои от тях вече имат и политическа кариера. И точно тук нещата с действителността и истината започват да се разминават. Показва го справка от гласуванията на промените на ПУП и ПРЗ, изброени по-горе в текста.

Общинските съветници на Пловдив, които иначе са в тежко противостояние по повечето въпроси на града, изведнъж гласуват единодушно за промените. Или пък почти единодушно. Обективността изисква да кажем, че Решение №239 от 02.08.2023 година за промяна на границите на съседни урегулирани имоти, с което се разменя собствеността на малки парчета земя за улици, е гласувано само с един глас против – този на Добромира Костова от ДБ.

Другото Решение №264 от 07.09.2023 година, с което се одобрява проектът за новите ПУП-ове на „Макском“, пък е прието с петима въздържали се – групата на ДБ и независимият Георги Величков. Останалите са „за“.

Толкова за екологичната съвест на българския политически елит.

На запитване от ПловдивПрес за строящия се път в гората на Гребния канал, новата кметица на район „Западен“ отговори след известно забавяне, че „администрацията на района не е одобрявала проектна документация, нито е издавала разрешение за строеж на горецитираната територия“.

В писмото на Тони Стойчева всъщност има допусната неточност. Там се казва, че общината извършва разчистване на ПИ с идентификатор 56784.510.1294 с издадена Заповед № РД-09-458 от 07.11.2023 година. Този терен обаче е частна собственост на фирмите на Митков и общината не може да се разпорежда отгоре му. От проверката извършена от РИОСВ става ясно, че новата улица се строи върху долепен до този друг, но общински терен и там е извършена санитарната сеч. Но, както се казва, който не работи, той не греши.

Оставаме с надеждата, че любовта към природата все пак ще надвие алчността и жаждата за застрояване на всеки свободен квадратен метър зелено пространство под тепетата. ПловдивПрес ще продължи да следи кой какво върши из белите дробове на града ни. Защото животът зависи от това.