Новини от Пловдив » Градът » Излезе новият роман на Евгений Тодоров „ДЕФИЦИТ. Нашата 1984 г“
Градът Книги Култура Общество Пловдив

Излезе новият роман на Евгений Тодоров „ДЕФИЦИТ. Нашата 1984 г“

Излезе новият роман на Евгений Тодоров „ДЕФИЦИТ. Нашата 1984 г“.
„Дефицит“ беше сценарий, после филм – истински, от тези, които ги прожектират на голям екран, казва Евгений Тодоров. Филмът се снима в киностудия „Бояна“ през лятото на 1989 година и много хора смятаха, че няма да види бял свят. Бил много смел. Досега такъв филм, занимаващ се точно механизмите на корупцията в „развитото социалистическо общество“, не беше правен в България. „Дефицит“ излезе на екран в края на годината – броени дни след 10 ноември. Сега мненията бяха, че бил много „мек“…

Главните роли изпълняваха Ели Скорчева, Катя Паскалева и Надя Тодорова, режисьор беше Хаим Коен. Филмът се опитваше да разкаже за реалния и морален дефицит в България – някъде в средата на 80-те години. В основата е истинска корупционна афера, случила се в Пловдив в началото на 80-те години. Случващото се тогава обаче заслужава внимание и днес – когато сме се отдалечили от онзи период и много хора са забравили или идеализират тогавашния живот. Изкуших се да разкажа не само онова, което бе в основата на филма, но и за още много събития и хора, които си спомням прекрасно – добавя авторът.

Връзката с прочутия роман на Оруел „1984“ не е случайна. Действието се развива точно през тази година. Така че можем да сравним познал ли е Оруел, описвайки бъдещия социализъм, “ ангсоца“, както той го нарича, с описанието на развитото социалистическо общество в България.

Един откъс от романа:

Системата „Мечо“
…На другия ден пак си нагласи така графика, че да влезе в „двойката“ тогава, когато бате Гено беше на изчакване най-много време.
Обясни му, че планът за втора група се е провалил и са я посъветвали да опита за служебно жилище.
Бате Гено се усмихна мъдро, облегна се на седалката и запали цигара. Изглежда, изпитваше удоволствие да споделя своя опит.
– Служебният апартамент е хубаво нещо. Ама се иска чакане. Леля ти Минка знаеш ли колко чака?
– Десет години – отговори Елка.
– Значи ти е разказала. Десет години не е чак толкова много – колкото за една лада. Само, че ладата си става твоя, а апартаментът – не. Ако е служебен. След това започва другата мъка – да ти разрешат да купиш имота. Защото иначе не е твой. И си като каторжник – вързан за него. То това е целта на държавата – да те вържат да не бягаш. И да слушаш. И на мен ми даваха апартамент, ама не се навих. Ти едва ли цял живот ще караш по автобусите?
Елка поклати неопределено глава.
– Като гледам – не си от хората, които се заседяват на едно място – продължи бате Гено. – Ако някой ти е дал акъл, че можеш да изпревариш другите – все пак си младичка, а онези, които раздават апартаментите, се изкушават… Само че вече този номер не върви. Миналата година уредиха с апартамент само на втората година една счетоводителка, Цецка. По втория начин. Пуснала се на директора ли, на партийния секретар ли. Или май на двамата. Ама не харесала апартамента. И разказала всичко в Партията. В Окръжния комитет. Че станала жертва на сексуално… посегателство.
– Тя Партията и с това ли се занимава? – учуди се Елка.
– Партията се занимава с всичко. Ако я няма Партията, тогава всичко ще е позволено. Тя е като Господа Бога… Когато някой в държавата прави грешки, тогава Партията се намесва и ги коригира. Та започна една дандания, махнаха и двамата. Те пък си развалиха семействата – като се разчу. Не че новите са по-стока, но ги е страх. Поне засега. Така че няма смисъл. Трябва да намериш друг начин.
– Какъв?
– Внасяш повече пари в жилищния влог и чакащ. Ако има откъде да ги вземеш. Колко лихвочисла имаш?
– Знам ли?
– Първо провери, разпитай. Това се прави на третия етаж в ДСК – онази банка с въртящите врати.
– Ама аз съм трета група.
– И това е нещо. Не е важно коя група си, важното е кой придвижва документите.
Елка се замисли. Чудеше се дали може да говори откровено с бате Гено. Реши се – човекът вдъхваше доверие.
– А този, който придвижва документите, познаваш ли го? И дали не може…
Бате Гено се усмихна като краставичар, на когото някой се опитва да продаде краставици:
– Искаш да разбереш дали… Хайде да го кажем по-елегантно: да влезеш в схемата. Ако има такава.
– Има. Чух ги как си говорят.
– Знам, че има. Нали аз я измислих.
– Че ти какво общо имаш? – Елка е направо сащисана.
– Повтарям: аз измислих схемата. Не че я измислих, просто я прекопирах от по-умните.
– Кои са по-умните?
– Циганите. Системата се казва „Мечо“.
– Кой е Мечо?
– Мечо е известна личност. Работник хамалин в мебелния магазин „Ясен“. Отиваш в магазина – вътре няма почти нищо. Въртиш се насам-натам – нищо не ти харесва. И тогава при теб идва Мечо с най-голямата усмивка на света и пита „Какво търсиш, бате?“. Казваш – примерно спалня „Рила“. „Ще намерим една „Рила“, бате – решава проблема Мечо. – Ама ще трябва да почерпиш.“ И се разбирате какво означава „почерпка“. Мечо взема не повече от 15 процента – част за него, част за онези „горе“. Тоест тези „горе“ никога не вземат лично. Трябва един доверен посредник като Мечо. Ако стане нещо, управителят не знае нищо. А Мечо поема вината.
– Искаш да кажеш, че и в схемата с апартаментите има един циганин?
– Не циганин – българин. Тоест аз. Допреди няколко години поне.
Елка гледа учудено. Не може да п
image image ©овярва, че този прост шофьор може да се окаже точно човекът, който ѝ трябва. А дали не я подвежда?
– Искаш да кажеш, че ти уреждаш апартаменти по втория начин?
– Уреждах. Две години. По системата „Мечо“. Хора с проблеми като теб идваха с парите при мен. Защото бях спечелил и тяхното доверие, и доверието на онзи, който разпределя. Записвах си приемен час като обикновен гражданин, парите слагах в една бонбониера, вътре името и входящия номер… И така.
– Колко беше подкупът? И за тебе какво оставаше?
– Е, това е професионална тайна. Веднъж се разприказвах какъв е процентът и се намери друг човек, който даде по-добра оферта. И ме измести.
– Да не е една руса жена? – Елка се сети за русата жена с кутията бонбони, която срещна два пъти в коридора на райсъвета.
Бате Гено се засмя:
– Ами ти много знаеш. Да не би някой да ти я препоръчал вече?
– Не, два пъти я видях с кутия бонбони в райсъвета. И ми направи впечатление.
– Бих могъл да ти кажа как да се свържеш с нея. Но моето име няма да споменаваш. Трябва да се намери нейният Мечо – който ще гарантира за теб. Защото и тя се пази. Трябват ми четири-пет дни да възстановя някои стари връзки. А ти, ако искаш, провери все пак.
Елка си изкара смяната и тръгна бавно към Гарата. Мина през детския щанд на „1001 стоки“, но продавачката ѝ направи отрицателен знак с глава. Още не бяха получавали нещо интересно.
Малко преди да се качи на влака, мина Международния. Този влак пристигаше винаги в различно време, защото все закъсняваше – с малко или повече. Не спираше на тяхната гара и затова закъсненията му не вълнуваха Елка. Някой път обаче си мислеше дали ще ѝ се случи някой ден да седне точно в този влак и да потегли за някъде. Само след няколко часа щеше да бъде в Югославия, където в магазините имало неща, които тук ги няма. И там имало социализъм, ама магазините били като корекоми. Нататък… Даже не знаеше маршрута на влака по-нататък. Но сигурно щеше да бъде интересно. Различно. Беше видяла по филмите толкова различни гари – по-големи от Пловдивската, камо ли от тяхната селска, чиято чакалня всъщност представляваше една стая с печка в средата и две пейки, останали от времето на фашизма.
Във влака хората изглеждаха странно тъжни. Като че ли знаеха нещо, което само Елка още не знаеше.
Същата атмосфера завари и вкъщи. През деня бяха съобщили, че алпинистът Христо Проданов, който току-що беше покорил Еверест, е млъкнал. По всяка вероятност беше замръзнал.
И сутринта във влака цареше гробно мълчание.
През целия ден Елка не откри нито един нарушител. Всички си бяха перфорирали билетчетата.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Да се премести ли Альоша от Хълма на освободителите?

  • Не, Альоша е паметник на загиналите войни във Втората световна война 55%
  • Да, паметникът е тотем на една окупационна армия 24%
  • Това е палиативен проблем, Пловдив има много по-важни проблеми за решаване 13%
  • Въпросът трябва да се постави на широко обсъждане и референдум 8%
  • Не ме интересува 1%

Начална дата: 25.01.2024 @ 18:33 | Крайна дата: 26.02.2024 @ 8:29

Зареждане ... Зареждане ...