Новини от Пловдив » Бизнес » Не забравяй! През 1932 г. преброили един милион българи длъжници на банките
Бизнес България Важно Мнения Не забравяй Перущица Пловдив Пловдив Важно Пловдив! Посоки

Не забравяй! През 1932 г. преброили един милион българи длъжници на банките

  • Много банки се оказали в безизходица
  • Пострадала и Търговско-индустриално банка – Пловдив, определена от специалистите като „едно от най-добре управ­ляваните кредитни учреждения у нас“
  • На бавен огън се пържели още стотици хиляди гаранти – най-вече близки и роднини
  • Земеделците загубили не само нивите и добинъка, но и инструментите за обработко на земята
  • В началото на 1933 г. започва за излиза вестник „Длъжник”, орган на Съюза за закрила на длъжниците в България

 

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо разказва за лавината от длъжници през 30-те години, когато банките, както сега, отпускали масово заеми, но в един момент настъпили масови фалити. Пострадала и най-стабилната пловдивска банка.


През 1895 г. ня­колко от най-богатите хора под тепетата заявяват, че ще осно­ват специална банка, която да превърне Пловдив в един от първите градове на Европа. Пуснати били 10 000 акции, всяка по 100 златни лева, които се харчели удивително бързо. Още през август указ на Министерския съвет узаконил създаването на Търговско-индустриална банка – Пловдив. Основната цел била да подпомага местната търго­вия и индустрия, да избави предприемчивите от лихварската лакомия.

Само след го­дина дошли първите смайващи резултати – на всеки 100 внесе­ни лева, акционерите получили дивидент от 11 лева в злато

Улица „Търговска“ („Райко Даскалов“). В южния край на тази улица се намирала Търговско-индустриялна банка – Пловдив, 1916 г. Държавен архив – Пловдив

През 1910 г. специалис­тите определят Търговско-ин­дустриална банка – Пловдив, като „едно от най-добре управ­ляваните кредитни учреждения у нас“. През трудните години на три поредни войни, когато дори БНБ поголовно отказва кредити, банката рискувала, за да помага на закъсали­те. Точно тогава един от длъж­ниците фалирал и неочаквано банката става собственик на тютюнев склад. Като видели, че цените на кехлибарените лис­та непрекъснато скачат наго­ре, банкерите се захванали с про­изводство и заложила първата бомба в основите на предприятието. Защото в ак­тива се трупали десетки хиляди тонове първокласни тютюни, а търсенето е нещо непостоянно – златното време може да от­мине внезапно и в един момент току-виж се окаже, че няма па­ри за изплащане на влоговете. Същото станало с нещастници от Сливенско, Новозагорско, Бур­гаско и Карнобат.

Югозападната част на площад „Княз Борис“ със сградата на Балканска банка. Пощенска картичка, 1909 г.

Предизвестие за предстоящата катастрофа бил пожарът на 5 февруари 1922 г. който из­пепелил сградата на банката в Пловдив. След това започнали съдебни дела, които продължили до 1932 г. Отдъхнали си банкерите, но за кратко, защото за­почнал срив на тютюневия па­зар.

Банка „Задруга” в южната част на площад „Княз Борис”. Пощенска картичка, 1929 г. Държавен архив – Пловдив.

За оплакване били и длъжниците. През 1932 г. вестниците пресмятат, че техният брой е един милион. Цифрата изглежда невероят­на, защото според официални­те статистики на Царство Бъл­гария у нас живеели 5 830 000 души. Само че от тях 2 300 000 били на възраст под 18 години и нямали право да теглят пари от банките. Така че остават към 3.5 милиона, които биха могли да хлътнат с непосилни креди­ти.

Вестник „Длъжник”, орган на Съюза за закрила на длъжниците в България, бр. 1, 12 април 1933 г.

То­ва ще рече 29 процента длъжници от българите. През 1933 г. Д. М. Пандов, управи­тел на Българската централна кооперативна банка, се заел да изготви статистика на задълже­нията. Започнал да пресмята, но стигнал до 738 000 души и спрял изчисленията, защото частните банки и застрахова­телните дружества не изготви­ли справка. Значи наистина общият брои на закъсалите достигнал милиона. Покрай тях на бавен огън се пържели още стотици хиляди гаранти – най-вече близки и роднини. Вестниците говорят за национална трагедия, описват буренясалите ниви на нещастниците, които на пуб­личните търгове загубили не само добитъка си, но и най-простите земеделски сечива. Тягостна гледка представлява­ли затворените фабрики и ра­ботилници.

Обява на Пловдивска популярна банка за публична продажба с наддаване ва акции на Тютюнева фабрика „Пловдив” и разписки на „неизряден длъжник. Вестник „Борба, 6 февруари 1931 г.

В същото време имало и друга категория длъж­ници, които пръснали кредити­те за скъпи лимузини и имоти, а после ловко превъртели заг­рабеното и показали среден пръст на банките.

Сградата на Тютюнева банка „Пловдив” на ул. „Гладстоон”, 1921 г.

Какво трябва да се направи? Най-напред да се намалят всички дългове на всички кредитори и към всички банки. Следва­щата крачка била да се наложи тригодишен мораториум върху плащанията, а лихвата да се свали до три процента. Едновремен­но с това държавата била длъж­на да се намеси в подкрепа на производителите, като създаде нова банка за кредитиране на индустрията, след като БНБ изцяло се е оттеглила от кре­дитния пазар. Едновременно с това да спре терора срещу за­късалите и да се върнат на собствениците всички имоти, иззе­ти принудително след 1 януари 1929 г.

Кредитна банка (вляво) в началото на ул. „Антим I”, 1934 г. Пощенска картичка

Съюзът за закрила на длъж­ниците не приел тези доводи и призовал да пропагандират създаването на масова органи­зация. Тази организация би би­ла по-многобройна от всяка ед­на партия. Лекарство има – твърди вестник „Длъж­ник“ – президентът на САЩ не жертва народа си заради бол­ния долар, а жертва долара, за да опази достойнството на аме­риканците. В Чехия имало закон, в Румъния обсъждали 5-годишен мораториум, също в Германия, Австрия, Унгария, Гърция и Югославия предприемали мерки.

В България всичко е наопаки! Съюзът за закрила на длъж­ниците сипе обвинения срещу всички институции у нас. Дори в чужбина разбирали трагедия­та, само родните управници би­ли слепи и глухи.

Сушене на тютюна в Перущица. Фотография от списание “National geographic”, август 1932

Заглавията във вестник „Длъжник“ стават все по-бойки: „Спрете екзеку­циите!“, „Дайте мораториум!“, „Грабете, неразбрани!“, „Чума­ви управници, чумави закони!“

На 7 август 1934 г. „Държавен вестник“ пуб­ликувал Наредба-закон за облекчение на длъжниците и за заздравяване на кредита. С не­го изплащането на задължения­та се разсрочвало за 6 години при намалена лихва.

Продават прасе сукалче на софийска улица. Фотография от списание “National geographic”, август 1932 г.

От закона били изключени уличените из­мамници, причинители на фал­шив банкрут, „кредитните принцове“, прахосниците на кредитните милиони, застрахователите, банкерите и лихвари­те

Специална комисия трябва­ло да реши дали кандидатът е достатъчно закъсал, или дохо­дите му са достатъчни и без по­мощ да си плати борча.

Едва през 1934 г. правителството се нае­ма да спаси закъсалите трезори и създава банка „Бъл­гарски кредит“. От 1935 г. в закъсалите банки се влива в но­вата кредитна институция с ак­тивите и пасивите си.

Площад „Княз Борис“ („Римски стадион“) – банковия център на Пловдив. Пощенска картичка, 1905 – 1906 г. Държавен архив – Пловдив

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Да се премести ли Альоша от Хълма на освободителите?

  • Не, Альоша е паметник на загиналите войни във Втората световна война 55%
  • Да, паметникът е тотем на една окупационна армия 24%
  • Това е палиативен проблем, Пловдив има много по-важни проблеми за решаване 13%
  • Въпросът трябва да се постави на широко обсъждане и референдум 8%
  • Не ме интересува 1%

Начална дата: 25.01.2024 @ 18:33 | Крайна дата: 26.02.2024 @ 8:29

Зареждане ... Зареждане ...