Не забравяй! През 1932 г. преброили един милион българи длъжници на банките

Много банки се оказали в безизходица
Пострадала и Търговско-индустриално банка – Пловдив, определена от специалистите като „едно от най-добре управляваните кредитни учреждения у нас“
На бавен огън се пържели още стотици хиляди гаранти – най-вече близки и роднини
Земеделците загубили не само нивите и добинъка, но и инструментите за обработко на земята
В началото на 1933 г. започва за излиза вестник „Длъжник”, орган на Съюза за закрила на длъжниците в България

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо разказва за лавината от длъжници през 30-те години, когато банките, както сега, отпускали масово заеми, но в един момент настъпили масови фалити. Пострадала и най-стабилната пловдивска банка.

През 1895 г. няколко от най-богатите хора под тепетата заявяват, че ще основат специална банка, която да превърне Пловдив в един от първите градове на Европа. Пуснати били 10 000 акции, всяка по 100 златни лева, които се харчели удивително бързо. Още през август указ на Министерския съвет узаконил създаването на Търговско-индустриална банка – Пловдив. Основната цел била да подпомага местната търговия и индустрия, да избави предприемчивите от лихварската лакомия.

Само след година дошли първите смайващи резултати – на всеки 100 внесени лева, акционерите получили дивидент от 11 лева в злато

Улица „Търговска“ („Райко Даскалов“). В южния край на тази улица се намирала Търговско-индустриялна банка – Пловдив, 1916 г. Държавен архив – Пловдив

През 1910 г. специалистите определят Търговско-индустриална банка – Пловдив, като „едно от най-добре управляваните кредитни учреждения у нас“. През трудните години на три поредни войни, когато дори БНБ поголовно отказва кредити, банката рискувала, за да помага на закъсалите. Точно тогава един от длъжниците фалирал и неочаквано банката става собственик на тютюнев склад. Като видели, че цените на кехлибарените листа непрекъснато скачат нагоре, банкерите се захванали с производство и заложила първата бомба в основите на предприятието. Защото в актива се трупали десетки хиляди тонове първокласни тютюни, а търсенето е нещо непостоянно – златното време може да отмине внезапно и в един момент току-виж се окаже, че няма пари за изплащане на влоговете. Същото станало с нещастници от Сливенско, Новозагорско, Бургаско и Карнобат.

Югозападната част на площад „Княз Борис“ със сградата на Балканска банка. Пощенска картичка, 1909 г.

Предизвестие за предстоящата катастрофа бил пожарът на 5 февруари 1922 г. който изпепелил сградата на банката в Пловдив. След това започнали съдебни дела, които продължили до 1932 г. Отдъхнали си банкерите, но за кратко, защото започнал срив на тютюневия пазар.

Банка „Задруга” в южната част на площад „Княз Борис”. Пощенска картичка, 1929 г. Държавен архив – Пловдив.

За оплакване били и длъжниците. През 1932 г. вестниците пресмятат, че техният брой е един милион. Цифрата изглежда невероятна, защото според официалните статистики на Царство България у нас живеели 5 830 000 души. Само че от тях 2 300 000 били на възраст под 18 години и нямали право да теглят пари от банките. Така че остават към 3.5 милиона, които биха могли да хлътнат с непосилни кредити.

Вестник „Длъжник”, орган на Съюза за закрила на длъжниците в България, бр. 1, 12 април 1933 г.

Това ще рече 29 процента длъжници от българите. През 1933 г. Д. М. Пандов, управител на Българската централна кооперативна банка, се заел да изготви статистика на задълженията. Започнал да пресмята, но стигнал до 738 000 души и спрял изчисленията, защото частните банки и застрахователните дружества не изготвили справка. Значи наистина общият брои на закъсалите достигнал милиона. Покрай тях на бавен огън се пържели още стотици хиляди гаранти – най-вече близки и роднини. Вестниците говорят за национална трагедия, описват буренясалите ниви на нещастниците, които на публичните търгове загубили не само добитъка си, но и най-простите земеделски сечива. Тягостна гледка представлявали затворените фабрики и работилници.

Обява на Пловдивска популярна банка за публична продажба с наддаване ва акции на Тютюнева фабрика „Пловдив” и разписки на „неизряден длъжник. Вестник „Борба, 6 февруари 1931 г.

В същото време имало и друга категория длъжници, които пръснали кредитите за скъпи лимузини и имоти, а после ловко превъртели заграбеното и показали среден пръст на банките.

Сградата на Тютюнева банка „Пловдив” на ул. „Гладстоон”, 1921 г.

Какво трябва да се направи? Най-напред да се намалят всички дългове на всички кредитори и към всички банки. Следващата крачка била да се наложи тригодишен мораториум върху плащанията, а лихвата да се свали до три процента. Едновременно с това държавата била длъжна да се намеси в подкрепа на производителите, като създаде нова банка за кредитиране на индустрията, след като БНБ изцяло се е оттеглила от кредитния пазар. Едновременно с това да спре терора срещу закъсалите и да се върнат на собствениците всички имоти, иззети принудително след 1 януари 1929 г.

Кредитна банка (вляво) в началото на ул. „Антим I”, 1934 г. Пощенска картичка

Съюзът за закрила на длъжниците не приел тези доводи и призовал да пропагандират създаването на масова организация. Тази организация би била по-многобройна от всяка една партия. Лекарство има – твърди вестник „Длъжник“ – президентът на САЩ не жертва народа си заради болния долар, а жертва долара, за да опази достойнството на американците. В Чехия имало закон, в Румъния обсъждали 5-годишен мораториум, също в Германия, Австрия, Унгария, Гърция и Югославия предприемали мерки.

В България всичко е наопаки! Съюзът за закрила на длъжниците сипе обвинения срещу всички институции у нас. Дори в чужбина разбирали трагедията, само родните управници били слепи и глухи.

Сушене на тютюна в Перущица. Фотография от списание “National geographic”, август 1932

Заглавията във вестник „Длъжник“ стават все по-бойки: „Спрете екзекуциите!“, „Дайте мораториум!“, „Грабете, неразбрани!“, „Чумави управници, чумави закони!“

На 7 август 1934 г. „Държавен вестник“ публикувал Наредба-закон за облекчение на длъжниците и за заздравяване на кредита. С него изплащането на задълженията се разсрочвало за 6 години при намалена лихва.

Продават прасе сукалче на софийска улица. Фотография от списание “National geographic”, август 1932 г.

От закона били изключени уличените измамници, причинители на фалшив банкрут, „кредитните принцове“, прахосниците на кредитните милиони, застрахователите, банкерите и лихварите

Специална комисия трябвало да реши дали кандидатът е достатъчно закъсал, или доходите му са достатъчни и без помощ да си плати борча.

Едва през 1934 г. правителството се наема да спаси закъсалите трезори и създава банка „Български кредит“. От 1935 г. в закъсалите банки се влива в новата кредитна институция с активите и пасивите си.