- От 9 до 30 май Гергана Попова ще покаже своето изкуство на изложба и концерт в Пловдив
От Радослав ИВАНОВ
Гергана Попова е истински феномен. Тя е пианист, певец, композитор и аранжьор, поет и текстописец, музикален промоутър, пиар, медиен специалист и изключително самобитен и известен в Австрия художник.
Нейната житейска и артистична история е меко казано необикновена. И повече прилича на холивудски сценарий, отколкото на биографичен разказ. Гергана се е срещала и работила с много от най-известните световни музикални звезди. Може да я видите свойски прегърната от Роджър Глоувър и Стив Морз от Дийп Пърпъл.
Дяволито й се усмихва вечният Джо Кокър.
На друг кадър върху рамото й лежи гениалната ръка на Слаш.
Великолепният майстор и баща на шок рока Алис Купър също не остава по-назад.
Китаристът на метъл легендите Мастодон Бил Келихър не я изпуска от обятията си.
Най-гореща обаче е прегръдката й с автора на вечния романс „Лейди ин ред“ Крис де Бърг.
Но пък и другият майстор на романтични хитове Албано Каризи с радост й споделя на маса тайните на италианската кухня.
И да, може и да не знаете, но носителят на „Оскар“ Кевин Костнър има изключително успешна кънтри група – „Модърн уест“ и Гергана е работила и с него.
Много други световни знаменитости също са били част от живота на Гергана Попова.
Но всичко започва в друго време и на друго място. Гергана е родена в Свищов. Тя е дете на амбициозни родители, които рано забелязват артистичните й наклонности и още 4-годишна я записват в школата по пиано на Стефка Филипова. Гергана усърдно се труди над клавишите цели 13 години и в майсторския клас на Светла Върбанова. Участвала е в безброй конкурси, има награди за клавирна техника и виртуозност, многократно записва за българското радио в Свищов, Русе и Плевен.
Но тези артистични изяви не са достатъчни за талантливото момиче. Гергана силно се увлича по театъра, обича да рецитира и сама пише поезия. Като по-малка е участвала е в доста регионални и национални предавания и шоу програми на БНТ. Талантът й успява да пробие дори изолацията на социализма, пускат я на творчески симпозиуми в Полша и Чехословакия. Ученичката мечтае да бъде актриса или певица. Но прагматичното родителско мнение я изпраща да завърши Търговската гимназия в Свищов, дала път в живота на поетите Николай Лилиев и Ламар, на публициста Иван Хаджийски, на диригента Тодор Кабакчиев. Това обаче е последното, което Гергана някога е искала, но и днес казва: „Гордея се, че съм учила в това елитарно за времето си училище“. После се връща към хуманитарния си профил и завършва история във Великотърновския университет, където специализира и археология.
1996 е повратна в живота на младата и артистична жена. „Напуснах България, заради любовта. Онази, съдбовната и изконната, която не се интересува от правилата, която мрази далечните пространства, за която нямат значение граници, езикови бариери и бюрократщина“, спомня си с умиление Гергана. „Заради тази любов заминах за Австрия и заживях във Виена. За мен това бе кардинална крачка, но бях млада и дръзка, не ми беше трудно да го направя. Летях на крилете на любовта и бях преизпълнена с надежди. Началото беше като в приказка, имахме си нашето гнездото, забравили света около нас, всичко бе от звезден прах и розов захарен памук“, разказва българката. Но както често се случва в живота, романтичната история приключва внезапно: „Разделихме се през май, месецът на любовта, просто така, без траурни фанфари и разплакани есенни кестени. И аз бързо и неочаквано се озовах сама в истинската реалност“.
Младата българка обаче не се предава. Тя упорито търси късмета в новия си живот. Започва като сервитьорка. Но тук съдбата я праща да работи в един от най-старите клубове за жива музика в австрийската столица – легендарният „Тунел“. „Бях щастлива, защото там се запознах с много талантливи музиканти, с които после работих през годините“, спомня си Гергана.
Въпреки че има солидна музикална подготовка, талантливата българка не е учила пеене. Но силен вътрешен порив я кара да се подготви и да се яви на обявения конкурс за роля в мюзикъла „Рейнбоу гърл“. Гергана изпява арията блестящо, журито я харесва и това е началото на нейната артистична кариера в страната на Моцарт. Мюзикълът я свързва професионално с известния композитор Петер Бранка, с когото тя ще работи дълги години.
Той написва музиката за първия й самостоятелен албум – по образец на автентичните френски шансони, Гергана пък е автор на текстовете. И така се ражда дискът „In der Hand die Zigarre“. Съвместната им работа продължава, като Гергана официално става основен аранжьор на именития композитор. Те осъществяват още мюзикъли и различни спектакли, но върхът в общата им дейност е създаването на „Nordland Rhapsodie“, която е изпълнена от Ниедерьостерейхишен Тонкюнстлерн – третият по големина симфоничен оркестър в Австрия, а концертът е предаван на живо по австрийската национална телевизия ОРФ1, директно от замъка КОРНОЕБУРГ.
Гергана Попова не спира до тук. Тя печели златна статуетка за аранжимент и текст от Международния конкурс по композиция на страните от БЕНЕЛЮКС. Българката е избрана сред повече от 350 участници от целия свят. Талантът й веднага е забелязан от културното министерство на Холандия, което й отпуска творческа стипендия. „Вече бях свободна, можех да бъда инвидуален творец и да отхвърля много професионални зависимости. От този момент нататък бях просто Гергана“, спомня си този съдбовен момент българката.
Тя създава свой собствен музикален лейбъл и реализира многобройни музикални проекти. С усмивка си спомня за първата си банда в Австрия: „Казваше се „Шорт пийкс“ и свирехме хард рок. Тогава бях много млада и дива“. Гергана има изключително сериозна музикална история зад гърба си. Участвала е в много проекти, включително и мултиезичния „Цвиилихт“. В него се пее на цели 14 езика, от африкан до капо верде.
През годините Гергана Попова работи с много известни музиканти. Прави дуо с Давид Сидел, в което пее испански фолклор.
С Волфганг Шмидт пък изпипват нежни италиански джаз стандарти. Не подминава и нашенските ритми. Заедно с китарата на Анди Вилдинг и саксофона на проф. Любомир Господинов втъкават българския фолклор в джазови аранжименти. Гергана има и джаз трио, в което участва и пианистът Станислав Арабаджиев. Заедно с това певицата е участвала и в известния мюзикъл „Моцарт“ на композитора Силвестър Ливай, поставен от Театъра на Виена.
В последните няколко години българката работи с пианиста Максимилиан Чида и китариста Тобиас Фаулхамер като „Виена Трио“. Музикантите интерпретират стилово музиката на Мишел Льогран и испанския джаз.
Но животът на Гергана не е само работа. През 2007 година тя се омъжва за фронтмена на известната австрийска група „Даун таун блус“ Юрген Ротенщайнер. Двамата се запознават на блус фестивал във Виена и веднага се харесват. Освен блус певец, Юрген е и успешен мениджър в промоутърска фирма, отговарящ за офисите й в Централна Европа и на Балканите.
По-късно двамата с Гергана създават своя компания, която успешно развиват. „Цели десет години бяхме на педал през цялото време. Организирахме големи фестивали, концерти, работехме с всички възможни медии в Австрия и по Европа.
Гери и Юрген са много успешни музикални промоутъри. На стената си имат например три платинени плочи с Адел! И това е само малка част от наградите им.
Но като връх в своята мениджърска кариера, двамата единодушно посочват работата им за джаз фестивала на Виена. „Джаз Фест Виен“ е мегасъбитие. Форумът се провежда вече 25 години и отдавна се е превърнал в една от световните емблеми на тази музика.
А Гергана и Юрген са натоварени от културното министерство на Австрия да поемат цялостното му промотиране в пет поредни години – от 2015 до 2020.
„Това е нещо като Оскар за музикалните мениджъри. Изключително признание и ние сме много благодарни, че бяхме оценени и имахме този шанс да работим за фестивала“, разказва Гергана. „Беше изключително преживяване през тези години. Всички най-големи в джаза идват на тази сцена, представете си един Хърби Хенкок, Кийт Джарет, Джон Скофийлд, Майк Стърн. Събират се повече от 60 000 души публика. Основните събития се провеждат във Виенската опера, но има и няколко допълнителни сцени. Грандиозно музикално събитие, наистина“, спомня си Гери Попова.
Двамата с Юрген работят денонощно. И не случайно агенцията им печели най-престижната награда за музика в Австрия – имат награда „Амадеус“ за мениджръската си дейност. „Много често се чувствах като опълченец на Шипка, толкова изтощително и сериозно беше напрежението. Но с Юрген бяхме непрекъснато заедно, и на работа, и вкъщи. И така научихме, че наистина сме един за друг“, казва Гергана.
Тук обаче, красивата част на приказката прави рязък завой.
„Както за повечето хора по света и в Европа, краят на 2019 и началото на 2020 година бяха съдбовни за мен. Пандемията промени всички ни. Болестта ме свали неочаквано и изведнъж. Все едно ме удари мълния, жизнената ми енергия изчезна, бях като повалено дърво“, разказва Гергана. „Реално 2020 в моите спомени не съществува. Тя е само в календара на другите, мен ме нямаше там. Нямах никакво усещане за себе си, не знаех дали изобщо съществувам“, споделя българката.
Гергана минава през ада на изолацията и локдауна: „Винаги съм била изключително активна. А изведнъж бях лишена от всякакъв вид комуникация, от напрежение загубих напълно гласа си, не можех да говоря, нито да се концентрирам. Не разбирах какво се случва и защо. Изпитвах само неистов, ирационален, панически страх, че животът ми се срива и изчезва. Нямах никакви планове и никакви очаквания. Светът беше спрял и аз дори не знаех дали някога отново ще мога да си измия зъбите сама.“
Талантливата българка обаче е по нашенски устойчива и постепенно излиза от тежкото състояние. „Борих се, бавно и полека се научих да преодолявам множество бариери. Научих се да не съжалявам и да не се сравнявам с това, което бях преди. Гледах само напред. Но не беше лесно. Не можех да запомня текстовете на песните, трудно се концентрирах, не излизах никъде. Много рядко ходех и на собствените си изложби, не можех да се кача нито в колата, нито в автобуса.
Благодарение на съпруга ми Юрген, който пое цялата грижа за мен тогава, нещата започнаха да просветват“. Но артистичната натура на Гергана все още се чувства прикована в лапите на пандемията. Локдаунът е непоносим за нейната активна същност и творческият й импулс търси нова изява.
„В края на 2020 открих рисуването. И то стана моята терапия и връщане към живота. Превърна се в необходимост, като дишането“, разказът на Гергана ни връща към светлината.
В началото тя рисува само за себе си. Но един ден Юрген показва рисунките й на бившия вече музикален мениджър на „КАРАНДИЛА“ Георги Дерменджиев (техен близък приятел, с когото работят по различни проекти), който е поразен от видяното и го споделя с дизайнерката Ксения Варгова. И в началото на 2021 година Гергана вече има своя първи художествен каталог.
Картините й са толкова различни като стил и изразност, че престижната виенска галерия ЕГА показва 75 нейни платна на двата си етажа площ. И тук вече няма връщане назад. Днес Гергана е автор на повече от 170 платна, част от тях притежание на частни колекционери, през 2023 година е участвала в 16 изложби, 6 от които самостоятелни. 2024 също започва активно с ангажирани вече седем експозиции, пет от които самостоятелни.
От 9 до 30 май тази година, Гергана Попова ще покаже уникалните си художествени платна в арт пространството на Тотал спорт. Куратор на експозицията е известният на пловдивската публика художник Мирослав Радев. На откриването на изложбата, която носи заглавието „Магични светове“, ще свири дуото Юрген Ротенщайнер – вокал/китара и Станислав Арабаджиев с неговото магично пиано.
На 16 май пък Гергана ще изнесе самостоятелен концерт /отново в арт пространството на Тотал спорт/ в дуо със Станислав Арабаджиев на пианото. Събитието е наречено „Аз обичам джаз“.
Зареждане ...
