Назаем от Славчо Атанасов, ФБ
Това ми се иска да кажа на пловдивската администрация, ако вече не е късно. Защото направо ме заболява главата, като си помисля какво чака хората от моя квартал „Кючук Париж“ в близките години. Да, няма да са месеци, а години. И ни чака пълен блокаж. Да не кажа окупация.
Няма никакво преувеличение. Ето какво има да се случва с движението в района. Всички чакаме с нетърпение да стане пробивът под Централна гара. Неговата идея е да свърже „Южен“ и „Централен“ напряко, тоест придвижването да е лесно и бързо. Само че няма да се получи точно така. Тунелът ще свърже бул. „Васил Априлов“, една част от който и в момента е в ремонт, а капацитетът му се коментира още след завършването на голямата реконструкция по него. Там и сега има проблем при разминаването на по-големите автобуси например. Представете си какво ще стане, когато от „Кючук Париж“ се стече потокът от автомобили по новото съоръжение. Защото не е предвидена друга възможност, колите ще се вливат по „Васил Априлов“, без да имат развръзка в друга посока. Тапата е повече от сигурна.
Проблемът съществува и в обратната посока към „Южен“. Защото тунелът ще се влива в малката улица „Димитър Талев“, а не по булевард „Македония“. Съоръжението минава между „Била“ и автогара „Родопи“ под улица „Кукуш“ и излиза до стадион „Спартак“. А оттам накъде? Вариантът е един – по тясната „Талев“, по още по-тясната „Бяло море“ и едва тогава на „Македония“. Само че тук блокажът също е сигурен, защото от 24 метра ширина на тунела, колите ще влизат на седемте метра на „Талев“. Ето ти и фуния, и тапа. А самата „Македония“ също е тясна. Там е предвидено разширение и път с четири ленти, отсечката пред старите хали също ще се разширява, но за всичко това не са предвидени средства, да не говорим, че няма и проекти.
Пробивът под гарата вероятно ще е готов до година и половина. За толкова време не е възможно необходимата инфраструктура в най-гъсто населената част на „Кючук Париж“ да бъде проектирана, финансирана, разкопана и завършена. Което означава само едно – тежки задръствания и пътни блокади очакват района, още преди да бъде разкопан. Какво ще стане след това, изобщо не ми се гадае.
Изниква и друг, много съществен въпрос: Кой ще плаща за новата инфраструктура на Пловдив, след като парите от държавата идват само за жп-съоръженията? Общината беше притисната да подписва договори и да води преговори, за да не загуби държавата европейското финансиране. Това добре. Но след като на държавата са й толкова важни тези обекти, да бъде така добра и да поеме финансирането на развръзките и прилежащите улици, защото Пловдив не може да се справи с такъв разход. Особено в задлъжнялото си в момента състояние. Все пак, това са обекти от национален интерес, нали така?
И това не е всичко. Има още един решителен фактор в цялостната картина – Бетонният мост. И тук нещата стават съвсем отчайващи за живеещите в Кючука. Националната компания „Железопътна инфраструктура“ има желание да започне събарянето и новото изграждане на моста след месец – около 15 април. На първо място това означава прекъсване на връзката между район „Южен“, където вече живеят над сто хиляди души и останалата част на града. Общината няма да отвори блокирания от години малък прелез по уличките зад Сточна гара, там движение няма да има. По време на ремонта на моста ще бъде затворена и улица „Кукуш“. В „Кючука“ ще настане ад и последиците са непредвидими.
Като алтернативи на придвижване остават Коматевският възел, който и сега е непрекъснато задръстен, а в час пик опашката от автомобили стига почти до гарата. Същото е и с надлез „Родопи“, където натоварването ще легне на улица „Скопие“, която все още е на павета, а прилежащите й пресечки са повече от тесни.
Освен това, по свързаната с „Васил Априлов“ отсечка „Свобода“ отчуждителните процедури за ремонта вече са приключили и в близките две години и там ще се разкопае. Което е още една пречка пред развързването на трафика.
Картинката никак не е оптимистична. И вероятно затова все още от общината не са дали строително разрешение за бутането на моста, очакват се експертни оценки, съгласуване, различни процедури за НКЖИ. Защото поведението на софиянците заприлича много на друга българска поговорка: Изтъка си платното и ритна кросното. Но проблемите са за нас, пловдивчани и тепърва предстоят. И пак всичко ще опре до решение на Общинския съвет. Който също няма голям избор. В предишния мандат съветниците не дадоха Бетонният мост да се затваря, преди да е готов пробивът под гарата. Интересно е как ще се гласува сега.
Честно казано, не виждам много полезни ходове. Но съм категоричен, че общината трябва обезателно да поиска финансов ангажимент от държавата, за да може по най-бързия начин, поне в обозримото бъдеще, да изгради нужната инфраструктура в сърцето на „Кючук Париж“ и да го освободи от транспортната блокада, в която ще бъде приклещен.
А през това време можем да се замислим, дали не е по-добре да сменим автомобилите с велосипеди. Но пък в тунела под гарата и по Бетонния мост не са предвидени велоалеи. За жалост, реактивните летящи костюми, с които наскоро правиха състезание в Дубай, никак още не са ни по джоба.
И тук се сещам как навремето великият кмет Божидар Здравков искал да разшири улиците в „Кючука“, но градските съветници не го подкрепили, „Два файтона да се разминават е достатъчно, лесно е да се трошат народните пари“, контрирали го те тогава. И нагледно виждаме до какво води една елементарна грешка в градското управление след години.
И наистина, ситуацията с пробива и Бетонния мост е на път да се превърне в едно пловдивско Ватерло и за държавата, и за общината.
Зареждане ...
