- Тя развива нов стил – магически символизъм
- Има нестандартна техника, рисува с най-различни материали
- Картините й са магически ребус, който трябва да бъде разгадан
„Гергана Попова е рядко явление в изобразителното изкуство. Тя е човек, който рисува абсолютно непосредствено и безкрайно талантливо. Нещата й са уникални по стил и визия, много колоритни, силно декоративни, с много детайли, с нестандартни цветови композиции, казва известният вече на пловдивската публика график Мирослав Радев. На 9 май той ще открие изложбата на своята колежка и близка приятелка Гергана, която живее и твори във Виена. Експозицията се нарича „Магични светове“ и ще бъде показана в арт залата на Тотал спорт.
Пред ПловдивПрес художникът Мирослав Радев, вече в ролята на куратор, сподели какво да очакват пловдивчани от изкуството на Гергана Попова.
С Мирослав Радев разговаря Радослав ИВАНОВ.
-Защо реши да влезеш в ролята на куратор?
-Реших да стана куратор на Гергана, защото с нея сме приятели. Това е важно, но дори и да не бяхме приятели, дори да я виждах за първи път в живота си, щях да приема с чест и удоволствие да представя изложбата на такъв художник и творец, какъвто е Гери. Защото стилът й е уникален. Смея да твърдя, че имам разбиране за изобразителното изкуство и с увереност щях да приема, дори без да я познавам лично.
-Прави впечатление нестандартната техника, която тя използва?
-Техниката й наистина не е често срещана. Тя рисува с най-разнообразен набор от материали. В работата си влага изключително много труд. Това е къртовски труд. Детайлни неща, много декоративни, много символични, композициите й са групирани по нестандартен начин. За мое учудване, тя го прави с голямо майсторство. На някои им се струва, че майсторството е лекота, не то не е лекота, постига се с изключително много труд. Това означава, че Гергана наистина много работи. Талантът е важен, но има и много труд. При нея талантът е много, личи си, че нещата идват отвътре, но без да положиш необходимия труд, нищо няма да направиш.
-Как определяш стила й, аз лично се затруднявам, доста различно е художественото й присъствие?
Като говорим за стилове, аз никога не съм бил привърженик на това да се поставят етикети и да се категоризира изкуството по стилове. Важното е картината да те грабва, да има майсторство и труд в нея, да си личи характерът на самия художник. При Гергана, без да давам начало на ново течение, мога да кажа, че бих определил стила й като магически символизъм. Магически символизъм – има много декоративни елементи в него, има нестандартни цветови съчетания, някои от картините са по-бодри като дух, други са с по-сюрреалистични внушения. Но винаги при нея заглавието носи смисъл. Когато нарисуваш една композиция и напишеш „Ваза с цветя“, в това няма никакъв смисъл. Но при нея връзката между заглавие и картина е много силно.
-Откога се познавате двамата?
-Точно това е изумителното. Ние, всъщност, с Гергана не сме точно съученици, но сме връстници, учехме в различни училища. Когато сте от по-малък град, всички се познавате, ходите заедно по купони, на различни мероприятия тогава, в онези времена, на екскурзии и такива. Ние с Гери се познаваме от училище. И аз знаех, че тя се занимава сериозно с музика, свиреше на пиано. Но никога не сам предполагал, че един ден ще я представям като художник.
-Помниш ли някоя любопитна история от онези времена?
-Истории имаме много. Навремето, още преди да вляза в казармата, която беше задължителна тогава, реших да следвам висше образование, литература. И реших да се запиша във Великотърновския университет. Само че аз съм си разсеян човек, особено в младежките години. И стана така, че пристигам в Търново, но на касата на университета установявам, че съм си забравил парите за таксата вкъщи. И се получи доста сложно, защото нямаше време да се връщам обратно до Свищов. Отчаях се аз и увесил нос, сядам на стъплата на университета. По едно време някой ме тупна по гърба, обръщам се и виждам Гери. И преди още да съм й казал каквото и да било, тя интуитивно беше разбрала, че имам някакъв проблем, и ми казва: „Ти да не би случайно да нямаш пари за таксата?“ Аз останах като гръмнат. Тя обаче беше с родителите си, та те ми дадоха пари назаем, платих си таксата и се прибрахме дори заедно в Свищов. Но това ще го помня винаги, нейната чувствителност, тя от един поглед беше разбрала какъв проблем имам.
-Какъв тийнейджър беше Гергана Попова? Тя казва, че ти за първи път си й пуснал да чуе тежък рок?
-Гери беше особен тийнейджър. Тя наистина си беше отдадена на музиката и на пианото. За тежкия рок – със сигурност съм й пускал много, дали съм бил първи, не зная. Но тогава всички бяхме фенове, бяхме разделени на отбори, едните бяха за „Айрън Мейдън“, другите за „Металика“, имаше от „Аксепт“. Но ние движихме много в тези среди и имаше силна фенска маса тогава. То беше и забранено, а това го правеше още по-популярно.
-Като говорим за музика, с какъв звук асоциираш нейните картини?
-Картините й са много близо до някакъв психеделик рок. Може би нещо от типа на ранния „Пинк Флойд“. В никакъв случай не е тежка и твърда музика. По-скоро нещо, което те отнася в друг, непознат свят, където реалностите са коренно различни.
-В този смисъл, трябва ли изкуството непременно да е изпълнено със символи и натоварено с подтекст?
-В изкуството няма правила. Много хора смятат, че трябва да има символи, други не, но всичко зависи от самия художник. Когато художникът рисува, в главата му се оформя заглавие. За останалите неща си има фотография, но дори и на фотографията можеш да сложш заглавие, което да промени смисъла на самото изображение, онова, което искаш да кажеш. При Гергана символиката има огромно значение. И това е много хубаво, защото картината представлява един вид магически ребус, който трябва да бъде разчетен. Не всеки човек може да го разгадае, това е нещо нормално, но и не всеки се интересува от изкуство.
-Нужна е специална култура…
-Наскоро разговарях с група млади инженери. Употребих пред тях израза авгиеви обори. И какво беше учудването ми, когато те ми питат какво е това понятие. Те нямаха представа от древногръцка митология, а това са основни бази на общата култура. И ти, ако не можеш да направиш връзка със символиката на една картина, защото тя има препратки към литература, митология, история, философия, без значение, но ти няма да можеш да разбереш смисъла на самото произведение. Може да го оцениш донякъде, но това няма да е в пълното му значение.
-Защо пловдивчани трябва да дойдат и да видят изложбата „Магични светове“?
-Пловдивските любители на изобразителното изкуство трябва да дойдат и да видят тази изложба, защото тя ще бъде уникална. Категорично не е нещо, което може да се види често. Гергана ще представи съвършено различни от общото течение неща. Ще се получи един стърчащ връх. Ще бъде като навлизане в паралелни вселени. Всяка една картина по принцип е прозорец към друга вселена, защото отразява вътрешния свят на самия художник. Изложбата на Гергана не само си заслужава да се види, но за хората, които се интересуват и следят процесите в изобразителното изкуство е задължително да я видят.
-Защо избрахте Тотал спорт за експозицията?
-Изложбата ще бъде в Тотал спорт, защото аз самият имах изложба тук. Мястото е уникално, има страхотна атмосфера, напомня на стар американски град от 20-те години примерно. Хората в Тотал спорт са изключителни, помагат с всичко, много любезни и отзивчиви, а мястото е красиво, просторно, много удобно за показване на картини, добре осветено, има място за видеопрезентации. Затова го избрах отново, защото е една много добре направена изложбена зала.
-Какво ново да очакваме от теб като художник?
Аз се надявам да подготвя собствена изложба тази година, но все още не съм решил къде и кога. Не спирам да рисувам, готвя нови неща. Спреш ли да рисуваш, значи си се отказал.
Зареждане ...
