Новини от Пловдив » Важно » Художникът Гергана Попова: Аз сънувам моите „Магични светове“
Важно Галерии Градът Интервю Истории Култура Пловдив Пловдив Важно

Художникът Гергана Попова: Аз сънувам моите „Магични светове“

Гергана Попова
  • Чувствата ми се концентрират в различни багри, това са спомени за старите ми души
  • Дълбоко в себе си живея повече в миналото, новото време е много бедно и елементарно
  • Изкуството трябва да е като любовно послание, взаимна пулсация и емоционален диалог
  • Не изпитвам страх от истината и имам куража да съм социално критична
  • Много харесвам Пловдив, това е магично място, изложба под тепетата е нещо много сериозно, престижно, но и отговорно

Гергана Попова е певец, поет, композитор и музикален аранжор, художник, музикален мениджър и промоутър, пиар и журналист. Родена е в Свищов, завършва университет във Велико Търново, по воля на съдбата живее и твори във Виена. Но безкрайно обича древния и артистичен дух на Пловдив. На 9 май Гергана ще направи изложбата „Магични светове“ в арт залата на Тотал спорт, а на 16 май ще представи на концерт и музикалното си изкуство.

Специално за ПловдивПрес известният в Австрия български артист сподели всичко важно за изкуството, превратностите на живота, трудния път към успеха и желанието винаги да се завръщаш към корена си.


С Гергана Попова разговаря Радослав ИВАНОВ

ПловдивПрес вече представи Гергана Попова на своите читатели с първата част от интересно интервю, в което тя разказа за детството си в Свищов, увлечението по музиката и усърдните години пред клавишите на пианото, сподели как на крилете на любовта се озовала във Виена и през какво преминава един артист, за да бъде забелязан и да успе. Във втората, още по-вълнуваща част на своя разказ, Гери разкрива основните художествени и философски ценности, които изграждат нейната изобразителна вселена и най-фините механизми, които задвижат магията на творческото сътворение.       

-Как се ражда една картина на Гергана Попова? Кой е първоначалният импулс, искрата, от която тръгва процесът?

Аз сънувам моите картини. Те са като събирателна лупа на душевните ми преживявания с последващите от тях емоции, усещания, настроения и въпроси, които неизбежно задавам сама на себе си. Изгубването на определени чувства след пандемията, ме направи абсолютно различна. Тези чувства се концентрират в различни багри, които от своя страна определят интензивността на картината, върху която работя. Сънищата ми са точни и детайлни. Аз ги помня и ги виждам чрез третото си око абсолютно ясно.

„Метаморфоза – III“, автор Гергана Попова

Трудно ми е да обясня самия процес, но заспивайки, аз виждам зад клепачите си една турболенция от цветове, която прелива импулсивно и бързо една в друга. Чуствам един вид вибрация при всяко едно магично завъртане на тази безкрайна палитра в главата ми. Бавно и постепенно в съня ми започват да се оформят отделни фигури, които се позиционират в пространството. Точно във фазата преди събуждане, от целият този неистов колорит, започват да се отделят конкретни детайли, които обособяват свои специфични и непознати за мен геометрични форми, като малки острови, концентриращи в себе си различни цветове. След това всичко отново се слива и преди да се събудя, виждам цялата картина за миг в главата си. Когато започна да работя над видяното, усещам съзидателния процес като една диктовка. Аз вече зная всяка чертичка, всяко кръгче с каква големина и в какъв цвят трябва да бъдат нарисувани.

Когато работя, често изпадам в инсомния. Въпреки перманентното вземане на лекарства, за мен са достатъчни само 1-2 часа сън. В такива моменти не изпитвам никакви други потребности. Не усещам глад, жажда или умора. Рисувам до момента, в който зная, че няма нищо повече, което мога да добавя. След това се чуствам напълно изтощена, без всякаква енергия и сила. Често се случва ръката ми да надебелее и да е преуморена, което е много болезнено. Въпреки, че картините ми са изпълнени с неимоверно много детайли, аз ги изработвам за около 4-5 дни. Понякога е нужна и цяла седмица. Досега най-много и продължително съм работила над платното „Магични светове“. Това е картината с най-голям формат –  1 м. на  70 см, която до момента съм създавала. Аз не правя корекции по моите творби. Първо започвам скица с молив, след това идва тушовката или линеарът. Оцветяването е един последващ и много приятен за мен процес. Тъй като помня всичко в детайл, обикновено рисувам по няколко картини едновременно. Не съм способна да се концентрирам и за това работя обикновено над 5-6-творби. За мен е лесно, защото помня при коя картина, точно до кой детайл съм стигнала и без проблем мога да продължа напред. Винаги вплитам пищни цветни декоративни елементи. Това са спомени за старите ми души.

-Кои са основните емоции, които изпълват света на Гергана Попова и през които тя вижда глобалния свят?

Аз съм голям скептик. И съм от хората, които виждат чашата винаги полупразна, от хората, които най-напред четат лошите новини, но с надеждата за добър край. Рядко се радвам на началото, защото то винаги е и началото на края. Моите творби са доста подтискащи в своя изказ, затова, като компенсация и извинение към моята прекрасна публика, картините ми са изящни и със замайващ колорит. За много хора възприемането на една творба е чисто визуално. От значение са хармонията и ритъмът на формите, тяхното естетично и фино преливане една в друга, обособяването на свободни пространста за отдих, цветовата композиция. Колоритът на една картина е от голямо значение, защото тя ражда спонтанните емоции, които съзерцаващите изпитват. Хората предпочитат картини, които създават спокойствие, радост, вдъхновение или контемплативно вглъбяване.

-На какво място живеем – тъжно, драматично, лудо или пък безметежно и весело?

-Дълбоко в себе си аз живея повече в миналото. За мен това минало беше слънчево, интензивно, дълбоко емоционално, безрасъдно, понякога дори забранено, понякога разтърстващо, винаги под високо напрежение, с учестен пулс, време на внушителни превъплащения, на деструктивност, на раздели и нови срещи, време на търсене и съпреживяване, време на въпроси и диалози в търсенето на истинската истина, време на морал и етика, време на превъзмогване, на раздаване, на незабрава. Аз съм там. За мен новото време е много бедно и елементарно. Затова, ако ме търсите, адресът ми е в миналото време.

-Ти казваш, че си самоук художник, от кого си се самонаучила тогава? Чия картина би поставила в жилището си и защо?

-Със сигурност картина на художника-символист Иван Милев. Моят кумир. Някои български критици и изкуствоведи ме сравняват с него, което е огромен комплимент за мен. Те намират паралели между някои мои работи и неговото необятно и свръх напредничаво за времето си творчество.

 

-Колко сложно трябва да е изобразителното изкуство?

Според мен изкуството не трябва да бъде сложно и не трябва да крещи, за да бъде забелязано. Изкуството трябва да е като любовно послание, малък лабиринт, един стар мост, едно предложение за приятелство, неочаквана прегръдка, идея за равенство и скромен жест, който носи радост. То трябва да е взаимна пулсация, която да приобщава. Емоционален диалог между творец и човек обичащ изкуството. И това взаимно общуване трябва да е лоялно, мъдро и взаимно вдъхновяващо.

-Когато заложиш множество кодове в една картина, не рискуваш ли посланието да се изгуби и да не бъде разбрано?

-Когато основното послание на една творба е ясно, солидно и конкретно, то не дава възможност за някакви други интерпретации, освен за тази, която помага да се разбере субективната истина, изразена от автора. Поставянето на различни кодове, (символи с митологично или философско значение, алегории, религиозни знаци, концептуално използване на определена палитра, избрана на базата на теорията за символиката на цветовете и т.н.) за мен е от стратегическо значение. Кодовете са моите фарове в буйното море на емоциите ми и служат за ориентация. Те са взаимно зависими и дълбоко свързани в корена си. Необходими са ми не само, защото са естетически въздействащи, но и защото синтезират в себе си това, което аз искам да споделя с моята публика. За тяхното „четене“ са необходими познания от различно естество. Затова вглъбяването в картините ми при разглеждане е важно.

-В тази връзка кое е най-важното, което художникът Гергана Попова иска да каже на света?

Аз не съм от постолиращите творци. Сама съм си муза. И нямам никакви нови истини, нямам никакви решения за глобалните проблеми, с които се налага да живеем, не съм открила нищо ново под слънцето. Аз интерпретирам себе си без свян и без грим. След моето заболяване, загубих усещането си за определени чувства. Те просто изчезнаха, дори не мога вече да ги назова. А това, което не можеш да назовеш, става неразбираемо за твоя разум. Всичко неразбираемо буди страх. Чрез рисуването аз се опитвам да възстановя спомена си за тези чувства, за да ги изживея отново. Стана така, че рисуването ме направи зависима, защото само то утолява желанието ми да се чувствам както преди. И защото то лекува моите фантомни болки, докато душата продължава да ме боли като нокът с изрязан живец…

„Беззащитност II“, автор Гергана Попова

-Приемаш ли определението, че твоите картини са провокиращи, шокиращи, екстравагантни? Това умишлено ли го търсиш или е спонтанно?

-Да, приемам го с удоволствие. За мен това е един уникален комплимент, който подчертава оригиналността и самобитността на моите творби. Това, обаче, не е основна цел или презумция, която да помогне за моята бърза популяризация. Нещата при мен се случват винаги интуитивно и спонтанно. Аз съм силно критичен човек, на първо място към себе си, но и към останалите. Не изпитвам страх от истината и се старая да бъда, доколкото ми е възможно, обективна. Рисувам това, което ме занимава в момента – като човек, гражданин и жител на света. Съпричастна съм и имам собствено мнение. И не мога да съм безучастна, изразявам отношение към нещата, които се случват ежедневно около нас и имам куража да съм социално критична.

„Куклата“, автор Гергана Попова

-Доколко в изкуството, а и за теб лично, е важна експресията, какво място заема темпераментът, трябва ли да крещиш, за да си добър и успешен артист?

-За мен темпераментът е много по-важен от експресията. Обичам да съм директна в изкуството си. Да не спестявам емоции, дори и негативните. Опитвам се с невъоръжени очи да гледам право в слънцето. Без страх, че то може да изпепели за миг моите зеници. Искам да взривя всичко, което съществува само на базата от конвенционални правила! В този случай мълчанието не е мъдрост!

-Използваш доста различни техники и материали, сподели повече, как се рисува с лак за нокти например и как успяваш да съчетаеш на пръв поглед несъвместими неща?

-Несъвместимите неща се привличат. Те са като електрическите полюси, като планети в собстевените си орбити. Несъвместимите неща са основен градивен материал за изконното цяло, било в религиозен, философски или естетичен аспект. Затова в моите картини присъстват много несъвместими елементи. Но те са добре организирани и синтезирани и така дават дълбочина и смисъл в една творба. Техният диалог е нескончаем и обсебващ. Той ражда неподражаемостта и индивидуалността на твореца.

„Разговор със себе си“, автор Гергана Попова

Идеята за използването на нови материали дойде интуитивно. Сънувах, така да се каже, видях на сън въздействието им. После имаше дълга фаза на експериментиране. Трябваше да изпробвам най-различни варианти, в зависимост от дебелината на хартията, върху която се рисува, интензитета, с който се наслагва материалът и доста други неща. Преди всичко, важно ми беше да създам нова техника, която да даде устойчивост на баграта, което означава например цветът да е нетрошлив след изсъхване, баграта да е констатна, да не се променя под влияние на слънчевата светлина, да не изсветлява с времето или да започне да потъмнява, баграта трябва да е достатъчно вискозна, за да попива по-бързо в материала, върху който се работи и да е лесно разносима. Трябва да съхне бързо, има множество дребни детайли, които обаче са от основно значение. Аз използвам с удоволствие дори боя за обувки, която помага много при тонирането на тъмните багри, а това създава само по себе си триизмерни ефекти. Тъй като съм облигатист и нямам никакво понятие от академични правила, техники, стилистики и използване на различни материали, аз експериментирам, за да създам свой собствен колорит, който да ме отличава от всички останали. Аз рисувам като децата, използвам цветни моливи, флумастери, гелщифтове, линеари и туш, графични моливи. За мен всичко е като игра, но и безпощадно учене чрез опита.

-Още от началото на 2024 година вече имаш доста изложби, пет от тях са във Виена. Защо избра Пловдив?

-По принцип много искам да ме видят и в България. Имала съм изложби в родния ми Свищов, те са много благосклонни към мен. Там направих самостоятелна експозиция, участвах и в юбилейна изложба на свищовските художници. Имам две участия и в Русе – самостоятелно и на Деветото международно биенале на миниатюрата. То започна с 350 артисти, комисия ги подбра на 120, аз бях щастлива, че успях да мина ситото с трите мои неща и получих правото да участвам. Темата там беше „Срещу вятъра“, а аз получих номинация в раздела за рисунка.

Но тази година реших да покажа творбите си и на друго място. Тук заслугата е на моя приятел от ученическите ми години, графикът Мирослав Радев, който вече е правил изложба в Пловдив. Ние с него сме градски, както се казва, знаем се от много години. Запознахме се на един творчески лагер и той ми беше голяма тръпка в моите ученически години. От него научих за тежкия рок, той ми пусна да чуя първите метъл групи, така разбрах за Айрън Мейдън, Мотли Крю, Хелоуин, Кис. Миро направи много хубава изложба в арт залата на Тотал спорт. Мястото много ми хареса и чрез него направих контакти с Гери (Гергана Тонева, оперативен мениджър на клуба), така станаха нещата. Аз много харесвам Пловдив, това магично място, град на художници и да направиш изложба под тепетата е нещо много сериозно, престижно, но и отговорно.

„Мадоната с младенеца“, автор Гергана Попова

-Какво ще видят пловдивчани в изложбата „Магични светове“?

-Да, нарекли сме я „Магични светове“, така се казва и една от картините в изложбата. В залата на Тотал спорт ще покажа около 50 неща. Ще има творби в различни формати. Много от тях ще бъдат оригинали, но съм решила да покажа и много популярните по света „файн арт принтове“. Това са единични бройки от висококачествени разпечатки на определена картина, които носят всички художествени и материални достойнства на оригиналната картина, но като цена са по-достъпни. Този принт се прави от сертифицирана за това и водеща в света фирма, на произведена в Германия специално за случая хартия с най-високи качества за целта. И това не е просто печат, а изображение с абсолютно гарантирано най-високо качество. Така картините стават по-достъпни за хората. И понеже аз не съм дошла тук, за да печеля, ще съм радостна тези принтове да намерят своето място в някои пловдивски домове и хората да са щастливи, докато ги съзерцават.

След Пловдив ще бъда в Галерията на Ловеч, вероятно през юни, но предстои да се уточни. В Габрово съм през септември, получих покана от Градската галерия там, също така ще направя изложба и в Градската галерия на Севлиево. Ще имам участие и в Международния фестивал на поезията в Русе, организира го Международното дружество „Елиас Канети“ и те ме поканиха да покажа картини там. Ще се върна отново в Пловдив на 7 септември, за да направим концерт с моето Трио „Виена“. Ще изпълняваме разнообразен джаз с моите музиканти – Максимилиан Чида и Тобиас Паулхамер.

-Какво място заема музиката в живота ти?

-Музиката е изкуство, което великолепно ме изразява като творческа личност. Това е и начин, по който разчитам света. Най-добре я оцених, когато по време на пандемията я загубих. По време на заболяването бях далеч от музиката, дори не можех да я слушам, изгубих гласа си, не можех да помня текстове и мелодии, беше ужасно и ми донесе огромна болка. По едно време съпругът ми Юрген скри всичките сидита, защото, когато ги слушах, изпадах в депресия.

Към средата на болестта си казах, че ако успея поне малко да усетя някакъв живот, да го усетя отново богат, пълноценен и достоен, трябва отново да се занимавам с музика. Нямаше друг начин. Беше много труден период, но попаднах на прекрасни музиканти, имала съм такъв късмет винаги, но успях да направя нов музикален проект. Започна много бавно, с много репетиции, постепенно, изградих си нова техника, за да помня текстове и мелодии,беше наистина трудно, но съм щастлива, че мога да работя и хората го харесват. Триото се казва „Виена“, ние сме освободени от всякакви правила и ограничения. Аз, Максимилиан Чида на пиеното и китаристът Тобиас Паулхамер.

Станислав Арабаджиев

-Каква е връзката между теб и пианиста Станислав Арабаджиев, от колко време работиш с него и какво ви събира?

-Със Стани се запозахме преди 20 години в Созопол при един негов концерт в „Мишел арт“, той свиреше с един известен певец от Румъния, аз го учх, заговорих го, предложих му да работим заедно. С него сме правили какво ли не – свирим Жобим, нордчест – мелодична и фина музика. Той ми е основен пианист, в България винаги работя само с него. Всъщност ние сме семейни приятели, дълбоки, кръвни приятели, много сме близки. Във Виена сме правили много успешни концерти заедно с Любомир Господинов например.

Юрген Ротенщайнер и Станислав Арабаджиев

-Какъв репертоар ще представите в Пловдив?

-Със Станислав Арабаджиев на пияното сме подготвили разнообразна и стилово доста еклектична програма. Ще свирим Жобим, Мишел Льогран, Виктория Толстой – интензивна и интересна програма, ще има за всеки по нещо приятно. Концертът е на 16 май от 19 часа в залата на Тотал спорт и се казва „Аз обичам джаз!“

ОЩЕ по темата:

Гергана Попова: Опитвам се с невъоръжени очи да гледам право в слънцето, без страх, че ще ме изпепели

Графикът Мирослав Радев: Гергана Попова е рядко явление в изобразителното изкуство

Невероятната история на Гергана Попова – един български артист във Виена

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Да се премести ли Альоша от Хълма на освободителите?

  • Не, Альоша е паметник на загиналите войни във Втората световна война 55%
  • Да, паметникът е тотем на една окупационна армия 24%
  • Това е палиативен проблем, Пловдив има много по-важни проблеми за решаване 13%
  • Въпросът трябва да се постави на широко обсъждане и референдум 8%
  • Не ме интересува 1%

Начална дата: 25.01.2024 @ 18:33 | Крайна дата: 26.02.2024 @ 8:29

Зареждане ... Зареждане ...