- В 18 часа и 15 минути на 20 април 1984 година Христо Проданов изкачи връх Еверест /8848 метра/, последват още две изкачвания на Иван Вълчев – Методи Савов на 8 май и на Николай Петков – Кирил Досков на 9 май 1984 г.
- От този момент пътят им е наречен „Българският траверс„, както вече споменахме преди това – все още неповторен от никого.
Доц. Сандю БЕШЕВ, разказва специално за читателите на ПловдивПрес
СПОРТНОТО СЪБИТИЕ НА ХХ ВЕК.
Алпинизмът не е от най-популярните спортове у нас. Той не е и олимпийска дисциплина. Изявите на алпинистите не се аплодират от милиони фенове. Те не могат да се наблюдават дори директно и мнозина от телевизионните зрители не са запознати с трудностите при практикуването на този спорт. Това обаче не попречи на българските зрители, именно алпинизмът да изпревари толкова популярните спортове, като футбола, лекат атлетика, художествена гимнастика, борба и редица други при допитването на БНТ, Канал1 и БНТ CAT, проведено през 2010 г., за българското спортно събитие на XX век.
Изминали бяха 26 години, но подвигът на българската експедицишя от 1984 г. не е забравен. Откликвайки на идеята на БНТ за определяне на най-значимото събитие на XX век по различните категории, зрителите на БНТ изведоха изкачването на Христо Проданов (20 април 1984 г.) и последвалия успех на цялата експедиция на вр. Еверест на първо място. То изпревари дори класирането на футболните ни национали на четвърто място на световното първенство през 1994 г. в САЩ. Всеобщото допитване постави на трето място рекорда на Стефка Костадинова от 209 см на висок скок, поставен още през 1987 г. и неподобрен цели 23 години. Допитването до телевизионните зрители бе проведено на 14 януари и е посветено на 50-годишнината на Българската телевизия. Изборът бе направен в присъствието на водещи наши спортни журналисти – Калин Катев, Петър Василев и Асен Минчев, както и на изтъкнати спортисти – световната шампионка по художествена гимнастика Илиана Раева, алпиниста Методи Савов, участник в експедиция „Еверест-84″, боксьора Борис Георгиев – Моката, първия българин, завоювал олимпийски медал през 1952 г. (бронз). Анонсът към избора бе направен от проф. Райна Бърдарева – преподавателка по история на физическото възпитание и спорта към НСА, и Методи Манченко – главен редактор на спортната редакция при БНТ.
Компетентно, без излишни пристрастия, ангажираните с тази мисия изразиха своето отношение към сериозния избор, като вярно и точно припомняха номинираните спортни събития от различните видове спорт. А когато водещият на предаването обяви резултата, не само алпинистът Методи Савов с нескрита радост благодари на подалите своите гласове за алпинизма, но и всички останали отправиха своите най-добри слова за правилния и абсолютно правдив избор. „Диамантът на българския спорт“, така нарече българската експедиция „Еверест-84″ боксьорът Борис Георгиев – Моката.
Възползвайки се от радостния за всички алпинисти и туристи всенароден избор, нека припомним отново българската епопея „Еверест-84″ за тези, които са я позабравили и най-вече за тези, които по онова време са били още неродени или твърде малки, за да асимилират случилото се през пролетта на 1984 г.
С изкачването си на вр. Лхоце (8516 м) на 30 април 1981 г. Христо Проданов даде зелена светлина на родния алпинизъм към приоблачните върхове на Хималаите. И вече нямаше никакви проблеми за 1984 г.Българският туристически съюз и федерацията по алпинизъм да организират и проведат експедиция за изкачването на първия връх на планетата – „Еверест /8848 м./..
ХИМАЛАЙСКАТА ЕПОПЕЯ
10 февруари 1984 г., е голямото начало. Христо Проданов и Огнян Балджийски заминават за столицата на Непал – Катманду, за да осъществят предварителната подготовка и да получат окончателното разрешение за провеждане на експедицията. На 20 февруари заминава и останалият състав от 17 алпинисти, един лекар, един ръководител, един радист, един оператор и едно техническо лице, или общо 24 души. От 3 до 18 март целият състав се придвижва от Катманду до базовия лагер на 5350 м н.в. А опорните пунктове (междинните лагери) към върха се изграждат, както следва: лагер І (6050 м) от 19 до 21 март; Лагер ІІ (6770 м) до 27 март, лагер ІІІ (7170 м) е достигнат на 5 април, а лагер ІV (7520 м) – на 10 април. Лагер V (8120 м) остава да се изгражда „в движение“ от първата щурмова свръзка.
Първата атака на върха е определена за 14 април и за нея участниците са разпределени в 5 групи. Първите две имат за задача да дооборудват междинните лагери и отстранят пораженията, нанесени от обилните снеговалежи и ураганните ветрове. Следващите три групи са щурмови: Христо Проданов и шерпът Джоанг Ринджи, които ще атакуват върха без кислородни апарати, тръгват на 16 април, а следващите, водени от Иван Вълчев и Николай Петков, ще тръгнат съответно на 18 и 20 април.
Движението на първата щурмова свръзка е следното: 16 април – базов пагер – лагер І; 17 април – лагер І – лагер ІІІ; 18 април – лагер ІІІ – лагер ІV; 19 април – лагер ІV – лагер V и на 20 април – щурмът на върха.
Николай Петков, 9 май 1984 г.
В този толкова отговорен ден Проданов и Ринджи са събудени в 2,30 часа, а тръгват към върха в 5,45 часа (?!). Около 11 часа Ринджи е ударен в гърдите от паднала кислородна бутилка и е принуден да се върне. Радиовръзката от този момент с базата се губи. Едва в 18,15 часа прозвучава познатият и тъй дълго очакван глас на Христо: „Аз съм на върха. На върха съм! Христо.“ Лагерът се възпламенява. Разменят се още няколко слова и тъй като времето много напредва, Христо започва слизането, което никога не завършва.
ТРИУМФЪТ СЕ ПРЕВРЪЩА В ТРАГЕДИЯ
Междувременно информационните агенции съобщават като мълния голямата новина. Ето една от тях: „Катманду, 20 април (БТА) – както съобщават информационните агенции, днес 41-годишният български алпинист инж. Христо Проданов покори най-високия връх на планетата Еверест. Това е първият човек, изкачил върха по Западния ръб, без да ползва кислороден апарат.“
Следват още няколко суперлативни съобщения, а там горе един българин се бори за живота си. Чрез телевизията и радиото съдбата на Христо става достояние на милиони българи. Ще издържи ли? Ще слезе ли? Къде е? Това са най-задаваните въпроси. Но, уви без отговори. Не, Христо не издържа. Отчаяните опити на неговите другари Иван Вълчев и Трифон Джамбазов и най-вече безпримерният героизъм на Людмил Янков остават без резултат. След 120-минутни опити за разговор с Христо той само проронва няколко трудноразбираеми и въобще неразбираеми думи и плахо натискане на комутатора.
В 19,45 часа на 21 април е и последното натискане на комутатора. Д-р Стайко Кулаксъзов обявява кончината на първия българин, изкачил върха на върховете Еверест – 8848 м. Твърде, твърде висока цена!
Експедицията не прекратява своята работа. Следва неколкодневна почивка и в началото на месец май започва
ВТОРАТА АТАКА НА ВЪРХА
при която Иван Вълчев и Методи Савов стъпват на Еверест на 8 май, а Николай Петков и Кирил Досков правят това на 9 май. И двете свръзки осъществяват слизането си не по пътя на изкачването, което бе предпочетено от Христо, а тръгват по пътя на първото изкачване на върха – по Южния склон. С това четиримата ни алпинисти осъществяват първото цялостно траверсиране на върха с изкачване по Западния ръб, наречен още „Жестокия път“, и слизане по Южния склон. От този момент пътят им е наречен „Българският траверс„, както вече споменахме преди това – все още неповторен от никого.
Е, след всичко, което съвсем бегло проследихме в иначе 101-дневната епопея „Еверест-84″, можем да кажем: класацията, направена от телевизионните зрители на 14 януари 2010 г., е напълно заслужена!
А ето и клаосацията – „Спортното събитие на XX век“
+ първо място:
Изкачването на Еверест от Христо Проданов, 1984 г. – 19,96%.
+ Второ място: Класирането на българския национален отбор по футбол на ІV място от световното първенство в САЩ, 1994 г. – 16,85%
+ Трето място: Световният рекорд на Стефка Костадинова на висок скок, поставен на 30 август 1987 г. в Рим – 14,36%.
Още
Големият Христо Проданов – от Сучурума до Еверест
Епопеята Еверест-84: Последните думи на Христо Проданов в 19,45 ч.
Зареждане ...
