От 8 до 10 май четирима българи записаха имената си в аналите на светговния алпинизъм
Карловецът Христо Проданов и пловдивчанинът Иван Вълчев защитиха достойно региона
Доц. Сандю БЕШЕВ, специално за читателите на ПловдивПрес
На 20 април т.г. по най-тържествен начин на Учебния център „Мальовица” в Рила, българските алинисти отбелязаха най-голямото спортно събитие на ХХ век – Първото българско изкачване на Еверест. На тази дата точно преди 40 години, 41-годишният инж. Христо Проданов, роден и израснал в Карлово развя българският трикольор на заветните 8848 метлра – там, където Земята и Небето си подават ръце. Отпразнуването на тази дата точно на алпийския лагер не бе случайно, защото както 24-те избранници за експедиция „Еверест-84”, така и всеки български алпинист е започнал своя път в алпинизма от Мальовица – от „Символа на българския алпинизъм”.
Четири дни по-късно /24 април/ огромната зала на Военния клуб в София се оказа тясна, за да побере любителите на планинарството и алпинизма дошли отново да се срещтнат със своите любимци . Този път, за да поздрави и награди „Героите от Еверест-84” в залата бе и президентът на Република България Румен Радев. Тежестта и на двете срещи обаче не се ограничи само с датата 20 април 1984, а събра в едно и последвалите две изкачвания на първия връх на планетата – на 8 май Иван Вълчев от Пловдив – Методи Савов от София и на 9 май Николай Петков и Кирил Досков и двамата от София.
Започвайки изкачванията си, първата свръзка на 8 май, а втората на 9 май по най-трудния маршрут на Еверест – Западния гребен, останал в историята на световния алпинизъм и под името „Жестокия път” и слизайки по Класическия път – пътя на първото изкачване от 29 май 1953 г. четиримата ни алпинисти осъществяват един своеобразен траверс на върха. Така освен първото българско изкачване на Еверест нашите алпинисти осъществяват най-точния премиерен маршрут, който е записан в аналите на световния алпинизъм като „Българският траверс на Еверест”.
Впрочем, нещо подобно на този най-титулован световен връх е направено още през 1963 г. от американска експедиция, но тя избягва или по-точно не следва математическата линия на гребена. Това съвсем ясно се вижда от приложената скица, където в червено е отбелязан „Американският траверс”, а с черно е нашият – „Българският траверс”. И още нещо, което извисява новият български път, е това, че от 1984 г. досега той не е повторен от никой алпинист, впреки, че са направени няколко опита.
Пишейки тези редове не бих могъл да не подчертая особенният принос за този най-голям успех не само на българския алпинизъм, но и на българския спорт за изминалия ХХ век, на двамата ни алпинисти – Христо Проданов и Иван Вълчев, защитили дсостойно Пловдивския регион. За тези си високи постижения ми се иска да припомня, нещо отдавна забравено. А то е, че Христо Проданов, първият българин, стъпил на 8848-те метра бе удостоен с най-високото държавно отличие – „Герой на НРБ”, а Иван Вълчев, проправил пъртината на участниците във втората атака към върха, бе удостоен със званието „Герой на социалистическия труд” и „Почетен гражданин на Пловдив”.
А когато през 2019 година спортната общественост на Пловдив, чрез мащабно допитване до спортните деятели, определи 50-те спортисти на Пловдив за всички времена, двамата алпинисти намериха място в този много престижен списък – Христо Проданов – на 17-то място, а Иван Вълчев – на 50-то. /Справка –Феноменът пловдивски спорт”.
Зареждане ...
