Новини от Пловдив » Бизнес » Не забравяй! “Паметна за поколенията ще остане тази баснословна скъпотия”
Бизнес Важно Култура Мнения Не забравяй Пловдив Пловдив Важно Пловдив! Портфейл

Не забравяй! “Паметна за поколенията ще остане тази баснословна скъпотия”

6. Продавачи на Четвъртък пазар. Без означение на фотограф, 90-те години на ХІХ в. Държавен архив - Пловдив
6. Продавачи на Четвъртък пазар. Без означение на фотограф, 90-те години на ХІХ в. Държавен архив - Пловдив
  • Това пише вестник „Юг” в броя си от 22 януари 1919 г.
  • „Тогизи беше глад велик” – пишат през 1686 г. книжовниците даскал Недялко и сина му Филип
  • „Със спекулантство и гешефтарлък барон Гендович от нищо е станал милионер“
  • Местни журналисти набедили пловдивски учители и ги изкарали спекуланти
  • Със стадо кози карловци се опитали да се преборят с монополистите

 

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. 

Тези дни се говори за пределни цени на хляба, а отсега има прогнози за рязко поскъпване след въвеждането на еврото. Как са се борели нашите предци със спекулата – разказва Владо Балчев.


„Изписа се, сиа божестъвна книга, глаголеми дамаскин, в село Хаджар, рукою грешною даскала Недялка и сын его Филипп, в лето 1686… Тогизи беше глад велик, беше кило пшеница 500, а кило ръш 380, а кило просо ходеше тъкмо със ръща, чи го немаше никак. И продаде се в село Ханджар ши­ник просо за семе за грош цял. Който продаваше, та пееше, а който купуваше, та плачеше. Дали за цару ( цяр – б. а.), дали за гърлу”

Бележка в дамаскина, съставен от даскал Недялко и сина му Филип през 1686 г. , Академична библиотека – Санкт Петербург

Тази бележка се намира в дамаскински сборник, съставен през 1686 г. от даскал Недялко и неговия син Филип в село Аджар (днес Свежен). Вероятно става дума за природно бедствие и унищожена реколта. Два века по-късно се оказало, че „глад велик” може да настъпи не само заради природно бедствие, но и заради човешката лакомия. Споменава се Кямил паша, който през февруари 1871 г. бил назначен за пловдивски мютесариф (нещо като областен управител). Кямил паша набързо натрупал повече от 5,000 лири, които ограбил от населението и от дър­жавната хазна. При това той бил винаги съдружник в печалбите на разните тарикати, особено с ония на държавните храни от десятъка. След 1880 г. някогашните тарикати вече се наричали спекуланти. За пръв сред първите на 7 юни 1897 г. вестник „Лист” определя барон Гендович (всъщност Христо Гендов от Сливен). „Ако за спекулантство и гешефтарлък имаше ордени, първа степен трябваше да му се даде. Със спекулантство и гешефтарлък от нищо е станал милионер.” – твърди вестник „Лист”.

Слово на Дамаскин Студит за Свети Димитър Солунски от Аджарския дамаскин, писан от даскал Недялко и сина му Филип през 1686 г. Академична библиотека – Санкт Петербург

Вероятно е имало различни случаи на спекула, но кой знае защо местната преса най-напред взела на прицел гимназиалните и прогимназиалните учители. „Учителят Нечев от ІІ мъжка прогимназия – пише вестник „Българско царство” на 19 септември 1910 г. – искал да се пазари само от книжарницата на П. Краварев, а тези, които пазарували другаде, се заканвал да ги скъса”. По същото време даването на частни уроци от учителите било определено като порочна практика.

Конакът на пловдивския мютесариф край брега на река Марица. – “The Graphic”, бр. 828, 10 октомври 1885, с. 396.

Започнала Първата световна война. Едва тогава българите разбрали какво представлява спекулата и на какво е способна. “Паметна за поколенията ще остане тази баснословна скъпотия четем във вестник „Юг” на 22 януари 1919 г. – . Ние всички се чудим просто как преживяваме. Ние не живеем, а само се мъчим да живеем. Сносен живот прекарват само спекулантите…”

Главната търговска улица на Пловдив . – “The Graphic” – Лондон, бр. 835, 28 ноември 1885, с. 588

През 1919 г. в Пловдив било формирано Контролното бюро за борба със спекулата.

Контрольорите обикаляли пазарите, бакалиите, фурните и многобройните магазини. Вестниците постоянно публикували списъци на осъдените спекуланти, но до съдебната зала достигали дребните риби. Не е изненада, че на 2 юни 1920 г. са уволнени всички контрольори при Бюрото по спекулата, а вместо тях са назначени агенти.

Търговският център при Джумая джамия. Пощенска картичка от началото на миналия век. Държавен архив – Пловдив

Картината е една и съща през следващите години от 1921 до 1930 г. включително. Вестниците от ония години дават достатъчно данни за това, което се случва у нас:

6. Продавачи на Четвъртък пазар. Без означение на фотограф, 90-те години на ХІХ в. Държавен архив - Пловдив
Продавачи на Четвъртък пазар. Без означение на фотограф, 90-те години на ХІХ в. Държавен архив – Пловдив

1923 г. В Карлово трима новобогаташи изкупували всичкото мляко от целия регион. Цените били недостъпни за жителите на града. Липсата на мляко станала причина за много заболявания. За да спасят хората, общинарите дали разрешение всяко домакинство да отглежда по 5 кози. Монополистите се оплакали в Министерството на зе­меделието и то забранило отг­леждането на кози.

1925: „Същите спекуланти, които преди изнесли зърното от България сега внасят уж американски брашна. Те обаче не били американски, а брак от складовете на Марсилия. Мнозина се оплакват от болки в стомаха. Брашното било горчиво. Явно спекулантите наводняват през пролетта страната с развалено брашно, за да могат да изкупят на безценица новата реколта и я изнесат..”

Комисарството по прехраната нормирало някои продукти. Нормирането на цените може да пречупи ръцете на спекулантите само тогава, когато има строг контрол. Такъв обаче няма и заповедите остават като ненужни плашила.

Вестник „”Юг”, 13 декември 1918 г. Списък на спекуланти

Рибарница в Пловдив. Фотограф: Никола Стаменов, 30-те год. на ХХ в. Държавен архив – Пловдив

Пловдив. Улица “Княз Александър І ” от хотел “Метропол” до дома “Д.П.Кудоглу” . Пощенска картичка. 1929 г.

Околностите на град Карлово. Пощенска картичка от началото на миналия век.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...