- Ама колко пъти да я спасяваме тази демокрация, през месец ли? И защо?
Дяядо, какво е това овчарче? Запита ме детенце, четири-петгодишно, на което разказвах приказката за лъжливото овчарче. То е столичанче, но родителите му са чули за първи път тази приказка в селска детска градина. Приказката ли? Знаете я, надявам се, но за авторството й се спори от век. От Езоп през Андерсен до българския народен умотворител се простират предположенията.
За недокоснатите от времето крилати мисли и приказки е по-добре авторът да е попокрит от легендата, защото на всеки, който ги употребява в момента, страшно му се иска той да мине за автора им. Вие познавате ли демонстриран от медиите политик или друг някакъв важен за обществото персон още да не е използвал призива – да не поставяме каруцата пред коня. Едва някой от тях някога е помирисвал кон или пък е виждал как се съчетават кон и каруца.
Господата обикновено говорят с шаблони, защото нямат други мисли според мене. Според тях, защото така по-лесно били разбирани от плебса.
Според мен, защото с втръсналите ни шаблони мислят, че по-лесно ще подлъжат същия този плебс, изведен от общественото развитие и демокрацията до качеството му на избирател.
А демокрацията, казват, за да върви към целите си без отклонения, се нуждае от честност, яснота и откритост в отношенията между избраните уж от народа да го управляват и самия народ.
Детенцето, за което ви споменах, не знае какво е това овчарче, защото тази думичка е отразявала действителността няколко поколения преди то да се роди. За него млякото е направено от пластмасовата кофичка в супера.
Днешните наши политици и управници често употребяват думичките честност, яснота и откритост, но не защото сърдечно изповядват съдържанието им, а защото мислят, че така ще са по-угодни на журналистите
Които пък хвърлят усилията си да ги сближават с народа. Но има и журналисти, които виждат, разбират и могат да обяснят защо в човешките и политически действия на повечето ни политици горните думички са изпитан камуфлаж на непочтеността, на която мисля, че повечето от управниците ни дължат кариерното си израстване.
Защото… Не безкористните усилия за народното добруване, а насърчителната дума на лидера, който се е окопал институционално в управленските структури на обществото и държавата, определят израстването им. И това обстоятелство до такава степен е обезсилило съпротивата на обществото срещу разграждането на морала му, че и поуката в приказката за лъжливото овчарче е почти изветряла.
Лъганите неведнъж селяни не се втурнали да спасяват стадото на овчарчето, когато наистина го нападнал истински вълк. И оставили поуката, че лъжецът низвергва истината, но по-мощно истината низвергва лъжеца.
И сега пак извънредни избори, пак нажежени до предел призиви да спасяваме демокрацията. И пак фарисейски плачове и тревоги, че избирателната активност спада до санитарния си минимум. Ама колко пъти да я спасяваме тази демокрация, през месец ли? И защо?
Защото партиите ни и тази челната, водена от лидера с патологично раздут политически авторитет и същност на махленски бабаит, и тази, уж идейно противоположната й, лидерствана от неизлечимо нечестната кака, мечтаят и действат да имат за избиратели само имащите пряка полза от техните действия.
Тези овчици са наричани от социолозите твърди партийни ядра. Имаме, разбира се, и много други партии. Те са с различни политически оперения, но са от същото семейство грабливи птици.
Това е според мен, дано обективната картина, да е по-човешка.
До месец-два или до година детенцето ще научи от уикипедията какво е това овчарче.
Незавидната съдба на Украйна ни показва по най-жестокия начин какво се случва с превърнатите едва ли не в стадо народ и държава, дълго управлявани от лъжливи овчарчета, когато кръвожадният вълк се появи наистина
Истината?! Тя според мъдреците е в това, че приказката и поуката от нея са преживели векове, както и придружаващата ги надежда.
Дядо, какво е това поука?
Зареждане ...
