От Радослав ИВАНОВ
Известният телевизионен журналист и писател Екатерина Костова получи почетен знак и званието „доктор хонорис кауза“ на вестник „Пловдивски университет“. Главният редактор на изданието Тильо Тилев връчи тържествено плакета в култовата 6-та аудитория на ПУ при представянето на най-новия роман на авторката „Време. Кръв. Пясък.“.
„От 1998 година беше създадена традицията, по един писател, предимно възпитаници на Пловдивския университет, да се избира за „доктор хонорис кауза“ на вестник „Пловдивски университет“. Отличеният с това почетно звание произнася и академично слово за литературата.
Досега носители са били Христо Карастоянов, Иван Вълев, Гриша Трифонов, Валери Станков, Антон Баев, Александър Секулов, Петър Краевски, Веселин Стоянов, Георги Янев и други. Има и двама чуждестранни автори.
Тази година цялата редакционна колегия на вестника единодушно присъжда званието на Екатерина Костова – по образование е филолог, по професия – журналист, а по сърце твърди, че е разказвач на истории. Има публикувани 7 прозаични и поетични книги. Още като студентка в нашия университет, тя спечели конкурс за издаването на романа „Платното на Пенелопа“, който по-късно бе преиздаден отново с предговор от проф. Светлозар Игов. А снощи Катя получи наградата на Дружеството на пловдивските писатели за стихосбирката „Кръстопът на тишината“, каза при награждаването Тильо Тилев. Той припомни, че първите си стъпки в журналистиката и писането, авторката е направила във вестник „Пловдивски университет“.
„Благодаря за огромната чест, която получавам с това отличие. Изключително се вълнувам, че това се случва в Пловдивския университет, където проходих и като журналист, и като писател“, обърна се към присъстващите Екатерина Костова.
Тя специално поздрави учителката си по литература г-жа Запрянова, която с голяма обич бе дошла да види бившата си ученичка. „Много я обичам и се радвам на нещата, които прави, щастлива съм, че се занимава с литература и пише талантливо“, с вълнение сподели преподавателката. Заедно с нея в аудиторията се вълнуваха и майката на Катя – Василка Беева, и сестра й Теодора.
На академичната церемония присъстваха и много близки приятели на известната авторка – писателят Йордан Велчев,
адвокат Михаил Екимджиев,
галеристът Сим Алексиев,
художникът Юли Шумарев,
колегите й от Радио Пловдив – Стоян Терзиев, Веселина Пеева и Антоанета Петричанска,
езиковедът от ПУ доц. Красимира Чакърова.
„Прехвърлила хребета на живота, съм писала в множество жанрове, и като писател, и като журналист. Но след този 24 май, за първи път отворих празния файл, за началото на първото ми академично слово. Поводът е на цели 26 години. Пресметнах, че съм била на 29, когато е започнала традицията да се връчва на писател титлата „доктор хонорис кауза“ на вестник „Пловдивски университет“. Точно десет години преди това прекрачих този праг и влязох за първи път в 6. аудитория. По това време не знаех, нито че ще стана журналист, нито че ще пиша книги. Просто обичах литературата. Има много определения какво е тя. Общото между тях е, че е изкуство на словото. Днес обаче литературата е все по-отхвърлена. Говорих за поточната линия на произведенията, вижте и начина на разпространението им. От елитарен преди столетия – от ръка на ръка, през библиотеките като храмове на духовността и знанието след това, днес достъпът до книгата става все по-масов. Все по-консуматорски. Ще дам пример с панаира на книгите. Да, писателите ходят на тях, за да се срещнат за няколко часа с читателите си, но извън тези живи срещи, като начин на предлагане на книгите, те експлоатират консуматорското чувство на четящата публика. Промоция – книги за пет лева, за два лева… Не е дистопия. Тъжна реалност е, че под подобни етикети за намаления, намираме истинска класика, българска и световна.
С бестелър се кичат и книги на хора, които е много възможно дори да не са ги написали сами. И така, дали е в литературата вече всичко написано и пишещо се, в тази обладана от тъмната сила на консуматорската философия на нашия век, която учи хората да четат, но ги приучва все по-трудно да искат да разчитат празните полета между думите. Всеки, който разкаже живота си в книга, писател ли е? Ще ви дам моя отговор с консуматорски пример. Красиво опакована кутия, в която откривате изящно скулптирани бонбони. Посягате към един и се оказва пластмасов. Докога обаче ще издържи да се разширява, да се раздува балонът на опаковано готовата, лесносмилаемата, заводска литературна продукция? Учени изледващи вечно разширяващата се Вселена, преди две години публикуваха предположение, че след близо 13.8 милиарда години непрекъснато разширяване, Вселената може скоро да спре и след това да започне бавно да се свива. Според тяхната теория, свиването ще приключи милиарди години по-късно със смърт или може би прераждане на времето и пространството. Колко хубаво би било такова прераждане да се получи и с вселената на литературата. Онази, която наистина развихря въображението и ни кара да съпреживяваме с героите безброй животи. За да се върнем към нашия собствен по-мъдри и вероятно по-добри. За това обаче ще е необходима голяма центробежна сила, която да привлече към ядрото й разпръсналите се галактики и да ги приласкае, за да ги задържи. Постлитературно, постжурналистически, постакадемично вярвам, че такава сила съществува. И че всеки от Вас може да я открие в себе си. Не с теоретичното определение за литературата, което ще приеме, а просто с обичта към нея. Тази вечер заставам пред Вас с тази тъмна тога като чисто бял лист. В аудиторията, в която след мен ще влизат и излизат следващите „доктор хонорис кауза“ на университетския вестник. А геометрията на улиците и къщите в този наш древен и вечен Пловдив ще е азбуката, по която вековете ще продължат да четат историята на хората. Благодаря Ви“, каза в част от академичното си слово Екатерина Костова.
Зареждане ...
