- Третата британска експедиция за изкачване на Еверест заключва загадка, която и след 100 години не е разгадана
Доц. Сандю БЕШЕВ, специално за читателите на ПловдивПрес
През 1921 г. англичаните откриват героичната битка за изкачването на първия връх на планетата Еверест 8848 м. Тази експедиция въобще не си поставя за цел изкачването на върха, а има само разузнавателна цел.
Втората експедиция, проведена още следващата 1922 г. обаче постига значителни успехи. На 21 май Джордж Мелъри, /36 г./,Томас Съмървил /32 г./ и Едуард Нортън /38 г./ без кислород достигат до 8235 м.
Пет дни по-късно Джордж Финч и Джордж Брюс с кислород достигат до 8326 м. Това дава основание в Лондон да се започне подготовка на нова експедиция, която отчитайки допуснатите грешки от 1922 г. трябва да ги отстрани. Като за най-важни грешки се приема ниският щурмови лагер -7700 м н.в., както и малкото финансови средства, с които експедицията е разполагала.
Набиране на средства
Поради това следващата 1923 г. е пропусната и през нея основата задача е подсигуряване на възможно повече средства. Като най-сигурен начин за това Комитетът „Еверест” предприема масирани лекции за популяризиране на постигнатите успехи от 1922 г. И тъй като те са предимно от Джордж Мелъри и Джордж Финч, двамата са определени за основните лектори.
Условията, при които лекторите подписват договор, е 50 % от събраните средства да са в полза на Кралското географско дружество или по-точно за експедиция „Еверест-1924”, а останалите 50 % са за самите лектори.
В обединеното кралство Великобритания салоните са препълнени и интересът е огромен, но приходите не са колкото организаторите са очаквали. Освен това Джордж Финч не се съобразява с договора и отказва да внесе 50-те процента в касата на бъдещата експедиция. С това той трупа черни точки. Обратно, Мелъри спазва договора и печели много точки в предимството си за запазване длъжността си на ръководител на алпинистите, какъвто е бил и през 1922 г.
Със същата цел Джордж Мелъри е командирован за 3 месеца и в САЩ. И тук залите са пълни, аплодисментите бурни, а въпросите многобройни. Нещата клонят към обнадеждаващи. На тези срещи на Мелъри му прави впечатление, че една симпатична, млада и много изискано облечена дама, седяща традиционно на втория ред, винаги му задава все един и същи въпрос: „Г-н Мелъри, можете ли да кажете колко струва една такава експедиция?”. Отговорът на Мелъри винаги е неопределен. „Нещата са много сложни, което налага експедицията да разполага с повече средства”.
В края на американската визита и на последната му лекция въпросната дама отново задава традиционния си въпрос. Мелъри съответно задава своя си въпрос, но не към дамата, а към американския си придружител. „Коя е тази дама?“ ”Това е Мисис Естел Харингтен вдовицата на милиардера Джейк Харингтен, който й остави толкова много пари, че и тя не знае колко са…”, отговаря придружителят му.
Естел продължава атаката, но този път не с въпроси, а покана да я посети в имението й. Мелъри приема. В разкошното имение са само двамата. Мелъри е притеснителен, а Естел задава поредния си въпрос: ”Г-н Мелъри, Кралското географско дружество ще гарантира ли, че точно вие отново ще сте ръководител на групата на алпинистите в бъдещата експедиция?”
Без да дочака отговор Естел става, поставя на масата пред Мелъри чек. Става и излизайки от хола добавя – „Отивам да се преоблека по-подходящо…”. Останал сам Мелъри хвърля бегъл поглед към оставената бележка и зачита: „В полза на Кралското географско дружество $10 000.”Една огромна, за времето си сума. Без да се замисля Мелъри скъсва чека. Тръгва си, но вратата е заключена отвън. Тогава изходът е само един – скок от прозореца, който за щастие не е много високо. Преминава през красивия парк на резиденцията и сам на себе си казва: „Жалко, че Кралското географско дружество не бе изпратило Джордж Финч в Америка. Тогава без съмнение финансовият проблем на експедицията щеше да бъде решен…”
Пред хотела не го чака луксозната лимузина, а хотелската стая не е заплатена. Без да се бави Мелъри заплаща необходимата сума, взема куфарите си и пешком се отправя към летището и с първия самолет за Лондон. Пътьом вади от джоба си единствения плик, който е получил от придружителя си. Отваря го и … „В полза на Кралското географско дружество, $ 48 долара?”
Все пак пари за експедицията се намират. Познатият ни вече състав от 1922 г. e почти същият. Отсъства обаче името Джордж Финч – най-добрият катерач, превъзхождащ, дори и Мелъри…
Ходът на експедицията
Когато пълният състав на експедицията става известен Мелъри, който отново е избран за ръководител на алпийската част, не остава равнодушен от отсъствието на приятеля си Джордж Финч. На зададения към Хималайския комитет въпрос кой ще го замести получава бърз отговор –„Едно младо момче. Голям спортист. Физически силен и амбициозен. Казва се Андрю „Сенди” Къминг Ървин”. По време на продължителното плаване с кораба става така,че Мелъри и Ървин непринудено се сприятеляват. По време на аклиматизацията и изграждането на междинните лагери Ървин се представя много добре, което още повече дава основание на Мелъри да го поставя в числото на евентуалните алпинисти за финалния щурм. Така и става.
… Рано сутринта на 2 юни Джордж Мелъри получава телеграма от сестра си Мери, която е в Коломбо: „Имате една седмица, максимум десет дни хубаво време преди сезона на мусоните. Успех”. Мелъри сгъва лисчето, усмихва се и поглежда към Нортън. „Може ли да поговорим?“ „Разбира се“, отговаря Нортън. „Питам те за последен път. Ако ти предложа да бъдеш мой партньор за изкачването, би ли се съгласил да използваш кислород?“ „Не“, твърдо отговаря Нортън. „Тогава ще водиш първата атака, без кислород със Съмървил.“
Знаейки твърдото решение на Нортън и Съмървил относно ползването на кислород, Мелъри дълго бе премислял това решение. Те са неотстъпчиви докато той бе повярвал на Финч и за себе си бе решил – атаката ще прави с кислород. Мелъри знае и това, че историята винаги ще помни първите, но въпреки това дава шанс на своите приятели и за честта на Короната.
Мелъри събира целия състав и съобщава своето решение, а то е: Избрах две групи за атака на върха. Първата се състои от Нортън и Съмървил. Те ще тръгнат след час без кислород. Ние ще ги изпратим, ще стискаме палци и ще очакваме триумфалното им завръщане. А ако не успеят- запитва Ървин? Тогава двамата с теб ще направим опит с кислород. А ако успеем? За втори път пита Ървин. Тогава аз и Оудел ще направим опит да се изкачим без кислород. Оудел ще ни чака на 6-и лагер. Кратко, точно и ясно. Това е решението на Мелъри одобрено единодушно от всички. Нататък всичко е ясно….
На 4 юни 1924 г. Съмървил достига без кислород до 8540 м., а Нортън малко по-високо – до 8572 м. На 8 юни Джордж Мелъри и Андрю Ървин с кислород са видяни от Оудел около обяд в границите на 8700 м. След това пада мъгла, която закрива двамата… за винаги. Дали те са достигнали желаната височина от 8848 м не се знае?.
Какво и как е станало в следващите часове не става ясно и то вълнува специалисти, алпинисти и всички любители на алпинизма вече 100 години и навярно така ще бъде докато не се намери фотоапаратът на Ървин и снимката на Рут. А това е много важно, защото на 7 юни вечерта Мелъри пише до много обичната си съпруга Рут последното си ежедневно писмо, в което много обстойно описва изминалия ден.
”Скъпа моя,
Намирам се в малка палатка на 8320 метра надморското равнище и на почти 8000 километра от родината в търсене пътеките на славата. Дори и да ги намеря, те не ще означават нещо, ако не мога да споделя мига с теб… Скъпа моя, искам да ти кажа още толкова много неща, но ръката ми започва да трепери, а и трептящото пламъче на свеща ми напомня, че утре ме чака важна задача. Смятам да поставя снимката ти на най-високата точка на света, за да пропъдя завинаги този демон от мен и най-сетне да се върна при жената, която винаги съм обичал.. Прости ми, че ми бе нужно толкова много време, за да осъзная, че за мен си по-важна и от самия живот.”
На 1 май 1999 г., когато от специална американска експедиция е намерено тялото на Джордж Мелъри до трупът му се води много важен разговор. „Боже мой!- обади се някой зад мен. Това не е Ървин, а Мелъри. Пъхам ръка във вътрешния джоб на мъртвеца и сръчно изваждам кесията, изплетена така прилежно от Рут. Разтварям я внимателно със страх да не се разпадне. Ако се откриеше каквото търсим, мистерията най-сетне щеше да намери своето решение…
Кутия, кибрит, ножичка за нокти, затъпен молив, плик, върху който е отбелязван броят на работещите кислородни бутилки, чифт планински очила, ръчен часовник „Ролекс” без стрелки и писмо от съпругата на Мелъри, писано на 14 април 1924 г. година.
„Но онова, което очаквахме да намерим, го нямаше. Няма снимката на Рут???” . А нали тя при успех трябваше да бъде поставена на най-високия връх на планетата“, казва Конрат немският участник в експедицията от 1999 година.
Загадката остава и тя ще вълнува алпийската общественност дотогава, докато не бъде намерен поне апаратът на Ървин. Точно за този апарат фоторепортерът на „Кодак” Дейвид Брейшърс се бе изкачил 4 пъти на Еверест. „Ако имахме щастието да го намерим, аз трябваше на самото място да проявя филма, защото ниско долу рискувахме завинаги да изчезне и последната надежда”, ми заяви Брейшърс в интервюто, което проведох с него през 1985 г. в подножието на вр. Ленин /Авицена/…
А ако това някога се докаже, звездата на Мелъри и Ървин ще изгрее на небосклона с още по-ярка светлина. Но, колкото и да е силна, тя никога няма да засенчи тази на Едмънд Хилари и Норкей Тензинг, защото двете звезди просто ще се слеят в едно и ще заблестят с още по-ярка светлина, защото става въпрос не за кой да е връх, а за Еверест, за първия връх на Земята./ПП
Зареждане ...
