Титан е вторият по големина спътник в Слънчевата система, има диаметър 5150 километра и е по-голям от планетата Меркурий, а също така е уникален с това, че върху него се извършва циркулацията на течности в природата.
Голямата база данни, събрана по време на 13-годишното изследване на планетарната система на Сатурн, по време на мисията на космическия кораб Касини на НАСА, който изследва планетата и нейните спътници между 2004 и 2017 г., беше анализирана 7 години по-късно.
Част от изследователската мисия, която завърши с падането на Касини върху повърхността на Сатурн, беше най-голямата луна на тази планета и втората по големина луна в Слънчевата система – Титан.
Касини донесе нови данни на Земята за моретата от течни въглеводороди, които съществуват на повърхността на Титан, поради което Луната непрекъснато привлича вниманието на учените, търсещи живот извън Земята, пише Reuters.
Освен Земята, Титан е единственото известно небесно тяло с течни морета на повърхността си. Говорим за големи, просторни течни маси от азот и органични съединения на метан и етан, които са компоненти на природния газ.
Три такива морета, разположени близо до северния полюс на Титан, бяха фокусът на изследването: най-голямото, обхващащо площ с размера на Каспийско море – Kraken Mare, след това второто по големина – Ligeia Mare, с площ, подобна на Големите езера на Север Америка и – Punga Mare, с размерите на езерото Виктория в Африка.
Тези морета са богати на метан и химичният им състав варира в зависимост от географската им ширина.
НАСА документира степента и разпространението на вълните по повърхността на моретата. Това откритие показва на експертите разширяването на моретата – „приливно“ течение, което се засилва близо до сливането на други потоци (подобно на сливането на реки в моретата).
След Ганимед на Юпитер, Титан е вторият по големина спътник в Слънчевата система. Тя има диаметър от 5150 километра и е по-голяма от планетата Меркурий.
И освен моретата, другата прилика на Титан със Земята е, че те са единствените две небесни тела в Слънчевата система, където течността от облаците пада на повърхността, продължава да тече като река и накрая се влива в моретата и езерата на повърхността. След това течността се изпарява обратно в атмосферата, където отново започва хидрологичният процес, тоест циркулацията на течността в природата./ПП
Зареждане ...
