През 1881 г. извели насила Петко Славейков от столицата и го откарали с пощенска кола в Трявна
Като разузнавач по време на Освободителната война Славейков осигурявал безценна информация за действията в тила на противника,
Една мрачна страница от българската история
На 20 септември 1881 г. болен и безпаричен поетът прекосил Балкана и след два дена пристигнал в Пловдив
Култово заведение в Пловдив станало известно като Славейково кафене
През лятото на 1883 г. Славейков пише в село Белащица стихотворението „Хубава си, татковино”
Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. В този разказ Владо Балчев тръгва по стъпките на Петко Славейков в Пловдив.
На 22 септември 1881 г. пловдивския вестник „Народний глас“, , отбелязва: „Снощи пристигна в града ни Г-н П. Р. Славейков…”
На пръв поглед това известие прилича на делнична новина. Само че в случая става дума за една от мрачните страници на българската история: преврат, интерниране на свалените от власт министри, суспендиране на Търновската конституция, забрана на всякакви митинги и събрания. Петко Рачев Славейков, вече бивш министър на вътрешните дела, бил изведен насила от София и откаран с пощенска кола в Трявна. Местната управа в Трявна била уведомена, че новото правителство забранява Петко Славейков да се назначи за учител.
След тези събития Петко Славейков пише писмо до сина си Иван с молба да помогне за издръжката на семейството. Явно е обмислял план как да се измъкне от капана, в който е попаднал. Оставил е пари за семейството. Той обаче останал без нищо. При това бил болен. Следващото известие е от 20 септември 1881 г. когато пред паметника на Шипка Славейков пише стихотворението „Пред паметника на Шипка и жалкий вид на нашите опълченци”. Мястото е историческо – върхът Свети Никола. Изследователят Здравко Дафинов уточнява, че в шипченските боеве Петко Славейков показва себеотрицание и смелост, а „при разузнавателните си рейдове в тила на противника той проявява изключителна находчивост, дързост и неочаквана за възрастта му физическа издържливост”. Когато руският писател Немирович-Данченко пита бойците кой е най-яркия им спомен от защитата на шипченската позиция, опълченците отговорили в един глас: „Неочакваното приказно появяване на славния български поет Петко Славейков с дълга верига от магарета, натоварени с бъчонки вода”. Водел ги все едно, че е на разходка, а не на място, обстрелвано постоянно от противника.
Тук, на измислената граница между Княжество България и Източна Румелия, Славейков пише за забравените опълченци, низвергнати от безумието на политиците. Потънал в спомените си, старият книжовник и общественик прекрачил границата и тръгнал към Пловдив.
Вечерта на 21 септември Славейков пристигнал в града на тепетата. Вестник „Народний глас” първи приветства поета: „Г-н Славейков пристигна ненадейно в града ни. Най-светлото посрещане, което би могло да му направи Пловдивското население, ще бъде слабо удовлетворение за огорчената му душа.
Петко Славейков намира утешение в голямата любов, с която е изпълнено сърцето му към народа, за възраждането и славата, на които той е посветил целий си живот. Така се преследва в свободна България великий труженец и патриот, който през целий си живот е работил неуморимо, самоотвержено и неотклонно за освобождението на България. Няма колиба във всичкото българско отечество, дето името му да не е било известно. И днес за възмездие на трудовете си, той получава изгнание!“
В Пловдив Петко Славейков се настанява в сградата, известна днес като Дом на учителя. Сегашният адрес е ул. „Петко Славейков” №4. Къщата е строена вероятно към 70-те години на XIX в. Дълго време собственик на сградата бил Бедрос Басмаджиян, който я купил от неуточнено гръцко семейство. Никола Алваджиев пише, че всяка сутрин, преди да отиде в мъжката гимназия, дето бил учител, Петко Славейков се отбивал в близкото заведение, за да изпие обичайното си кафе. „Сядал на миндера до стената, протягал крака на рогозката и докато му донесат шола, все ще каже някоя „купешка“. Затова заведението станало известно като Славейково кафене, уточнявали като ориентир Славейкова къща, Славейкова улица. Едва през 1902 г. Пловдивският общински съвет взел решение улицата да носи името на Петко Славейков. По-късно се появява още една сграда, свързана с бележития възрожденец. Това е втората къща, в която е живял Славейков до напускането на Пловдив в края на 1883 г. След изселването на собствениците, сградата била одържавена и предоставена за Трета прогимназия „Петко Славейков”.
„На П. Р. Славейков името беше прочуто — пише Никола Генадиев. — Той беше известен като виден деец по черковния въпрос, като неуморим писател и с неговите песни бе израсло цяло поколение. Той преподаваше в нашия клас отначало старо-български език, предмет сух и непривлекателен, и по-после литература. Но ние питаехме голямо уважение към неговото минало и бяхме препълнени с гордост, когато узнахме, че ще му бъдем ученици. А когато взе да преподава, ние го обикнахме още повече: с необикновено красивата си старческа фигура, с бащинските си обноски, с обезоръжаващото си добродушие и с тънкото си остроумие той завладя сърцата ни”.
„В моменти на особено настроение дядо Славейков – спомня си Борис Митов –ни разправяше епизоди из своя разнообразен, страдалчески и пълен с поука живот. С голямо внимание и унесени го слушахме да ни разправя за борбите по черковния въпрос, за мъчната по онова време журналистическа кариера, за гоненията му от гръцките владици, за скитанията му от село в село като народен учител и в очите му пламваше възторгът на младите години…”
През лятото на 1883 г. в Пловдив се събрало цялото семейство на Петко Славейков. Решили да отидат в село Белащица, което било само на два часа път с файтон от Пловдив. Белащица предлагала неща, немислими за жаркия град: чист планински въздух, освежителна вечерна прохлада, бистра студена вода и несравнима гледка към Тракия, Средна гора и Стара планина. Именно тук Славейков написал едно от най-хубавите си стихотворения, превърнато по-късно в песен. От височините на Родопите поетът видял как „Марица тихо шава низ Тракийска равнина“, как се възвишава „горда Стара планина“ и оставил на поколенията възторжения възглас:
„Хубава си, татковино – име сладко, земя рай“.
Цели три месеца Петко Славейков престоял в Белащица, наслаждавал се на дивната природа и прекрасния климат. Едва през есента, когато отминали жегите, отново се върнал в Пловдив.
В края на 1883 г. Петко Славейков напуска Пловдив, а през 1884 г. отново става министър на вътрешните дела. Първата му работа след като поема министерския пост е да отмени съществуващия през „периода на пълномощията“ закон за забрана на митингите и събранията..
Зареждане ...
