- Ще разсече ли най-сетне кметът Димитров задушаващия града възел, или всичко е пукотевица с халосни в ефира
От Радослав ИВАНОВ
Масовият градски транспорт на Пловдив винаги е бил трън в петата. Зона на здрача. И реално почти никога не е изпълнявал основното си предназначение – да предоставя цивилизована или поне поносима услуга на жителите на най-стария жив град в Европа. Особено в последните години.
Причините за днешната черна дупка, в която се е превърнал градският ни транспорт, се крият доста назад във времето. Както се казва, много грешки се направиха и невинни по тази верига на събитията няма.
Все още пазя свежи ученически спомени от времето на соца. Най-обичах да се возя на хармониката на двойните икаруси и на задните седалки на чавдарите. Помня и нечовешките струпвания по спирките рано сутрин, претъпканите превозни средства, заради което често не можеше да слезеш навреме от автобуса, а тогава вървяха и тролеи. Между другото, пловдивската тролейбусна мрежа имаше 260 километра дължина, изградена е през 1956 година и беше втората по големина в страната. Но да оставим социалистическото минало да почива на спокойствие, то ни даде, каквото можа, особено в историята на пловдивския градски транспорт. И през 2000-та година все още в града се движеха 120 тролея по 12 маршрута. Но именно тук, в новото време, започват и новите проблеми. 2006 и 2007 са решаващите години, в които градският транспорт на Пловдив преминава от общински в частни ръце. И до момента специалистите в бранша твърдят, че това е най-голямата грешка, която е можело да се направи. Съдейки по състоянието на транспорта днес, твърдението изглежда напълно вярно.
А голямата картина в момента е повече от грозна. Веднага уточнявам, че от негативната тенденция има изключения и нека те не се чувстват засегнати от това, което ще кажа. Но по много от линиите разписанието, което е фиксирано и в подписаните договори, не се спазва. Обявените коли просто не изпълняват заложените курсове. Но пловдивчани висят по спирките с часове и ги чакат.
В това отношение градският транспорт на Пловдив е напът да опровергае най-голямата ни гродост, че сме най-старият жив град. След 21 часа обаче не сме жив град
Особено в почивните дни. Да, след девет вечерта Пловдив е мъртъв град. Автобуси няма, спасявайте се, както намерите за добре. И тук ще забия ножа още по-дълбоко в раната и ще го завъртя. Понеже комплексът ни по столицата е много тежък, градският ни транспорт само го затвърждава. Може ли вторият град в държавата, културна столица на България и на Европа, да прилича на опустяло и забутано някъде в нищото селце, през което даже бездомните кучета не минават?! Каква столица, бе? Дива и тежка провинция си е това. И този проблем удря звучен шамар на хората, които управляват града.
Вярно, тях не ги касае, защото имат служебни автомобили. Но всички останали сме пряко засегнати и като съвестни данъкоплатци искаме да имаме редовен градски транспорт поне до полунощ. Пак се връщам на детски спомен от соца – последният автобус с номер 12 минаваше през спирката на Централна гара някъде около 12 без десет вечерта. Въпрос с повишена трудност: Защо онази „скапана тоталитарна“ система можеше да го направи, а сегашната добра и демократична система не може. И дали наистина системите са виновни или хората, които ги управляват?!?
Графиците са само част от транспортния проблем. Състоянието и вида на превозните средства в много от случаите са, хайде, смекчавам думите, неподходящи. Няма да изброявам, всички знаем. Климатиците често не работят, мръсно е, колите са стари, част от тях миниатюрни за мащаба на Пловдив, а понякога може да изядеш и по някой шамар от изнервен шофьор или превъзбуден кондуктор.
През последните месеци търпението на пловдивчани свърши, недоволството заля масово социалните мрежи, темата е вайръл и се говори навсякъде, в целия град. Напрежението нарасна силно и това накара кмета Костадин Димитров да реагира: „Пловдивчани искаме едно – удобен транспорт, идващ навреме, по разписание, което изпълнява поне 95% поетите ангажименти, климатизиран транспорт, с добро отношение на шофьорите, контрольорите и всички, които обслужват градските линии. Идващ навреме, с по-висока часова зона след 21,00 часа – всички, които посещаваме културни събития, виждаме че транспортът в тези часове е намалял. Вчера разписах писмата и днес се разпращат към всички превозвачи, с които им даваме 1-месечен срок да влязат в ритъм!“ Иначе – ще последва прекратяване на договори, заплаши кметът. Ако питате пловдивчани, доста закъсняла реакция. Нещо като пукотевица с халосни патрони.
Ще върна малко назад. Самата ситуация е абсурдна. Има частни фирми, които са подписали договори с общината, за да извършват транспортна услуга при определени условия. Това струва на града и на държавата над 30 милиона лева на година. Всеки превозвач получава по 1.97 лева на отчетен километър. Всяка година Пловдив дава субсидия и компенсация към разходите, която непрекъснато се увеличава заради инфлацията и поскъпването на горивата. За 2023 година общинската субсидия е 12 милиона лева. От държавата пък идват още 10 милиона.
Ще върна още малко назад. Частните превозвачи в Пловдив са едни от най-богатите хора в града. /Уточнявам, че се отнасям с разбиране към сложната икономическа ситуация и към спецификите на техния бизнес и като цяло съм наясно какви са разходите, проблемите по договорите, липсата на кадри, изощо – разбирам, че пълно щастие няма. Но пък съм убеден, че успешният бизнес не е за всеки и ако условията не ти изнасят, защо изобщо се занимаваш?/ И още от приватизирането на транспорта, като че по негласно правило, тези бизнесмени са все политически ангажирани, кой съвсем видимо, кой не толкова.
Спомням си и как през годините всички кметове на града бяха притискани да увеличават субсидирането под заплаха от стачки и блокажи. А един от най-страшните кошмари на всеки кмет е градът му да остане без транспорт. Само си представете как повече от 100 000 души утре сутринта остават по спирките и не могат да отидат на работа.
Така се оформи една порочна тенденция на протекционизъм от страна на общината, която гледаше всячески да угажда на превозвачите. Имаше и кметове, които не се поддаваха толкова лесно. Помня епичната битка на фалиралия превозвач Батаклиев срещу кмета Славчо Атанасов в желанието му да измъкне „нещо повече“, докато фирмата му затъваше все повече и не по вина на кмета и общината. Помня заплахите и нежеланието на останалите превозвачи към същия кмет, когато той наложи въвеждането на първата джипиес система, следяща реалния пробег на автобусите, по който общината да плаща само за това, което наистина и извършено.
Изобщо, отношенията с частните превозвачи никога не са били безпроблемни. И едно от обясненията е, че този бизнес усвоява сериозен публичен ресурс и това прекалено го доближава до политиката, където пък нещата по презумция не са съвсем прозрачни.
Нямам намерение да обвинявам някого за нещо. Но се питам, как така в бизнес, който годишно върти десетки милиони левове, който, освен това, има ясен социален ангажимент и всичко свързано с него веднага резонира и на политическо ниво, как така тази система прави всичко друго, но не и да предоставя на пловдивчани, които всъщност дават парите, една безспорна, добра, приемлива или поне поносима транспортна услуга?
Единственото хубаво нещо в този разказ е, че търпението свърши. На гражданите със сигурност. Сега остава да видим колко му е писнало и на кмета Костадин Димитров. Важно е, защото след неговия ултиматум преди месец, че ще прекратява договори, ако фирмите не започнат да си изпълняват задълженията, с днешна дата чувам превозвачи, които се обясняват по медиите, че видите ли, цял месец вече изпълнението по договорите им било над 98 процента?!? Изумителна теза. Аз например имам договор за заем с една банка. И го изплащам всеки месец. Но не на 98 процента. Ако закъснея или не внеса пълната сума, веднага понасям санкция. А не съм мастит транспортен бизнесмен с милиони оборот. Най-обикновен човек съм си.
Какво излиза тогава. За обикновените хора договорите важат със стопроцентова сила, но за някои от пловдивските превозвачи може и на 98 процента. При това им идва гордост да се похвалят, че всъщност не си спазват договорите. Правова държава ли, какво тук значи някакъв си договор, нали…
Та, кметът Костадин Димитров, който познава източната философия, би могъл да се възползва от нейната мъдрост и в окото на кризата да съзре добра възможност. „Болното дърво се изрязва“, учи и библейската притча. Най-сетне кметът може да разсече транспортната примка, която от 20 години души Пловдив. И да реши един от най-сериозните проблеми на града. Заместник-кметът му по транспорт Савина Петкова е много силен юрист и би могла доста да му помогне, разбира се, ако се еманципира от политическата сила, която я изстреля на този ключов ресор.
Дошло е времето да се отсее сеното от плявата и да се направи важна крачка напред към едно по-добро утре. Този път за нас, пътниците в градския транспорт.
Зареждане ...
