Славена ШЕКЕРЛЕТОВА
психолог
В предишната статия отговорихме с категорично „да“. Хората, които посягат на животни имат отклонения. И споменахме, че рискови фактори за проява на агресия към животни от деца и тийнейджъри е лошата семейна среда (кавги и насилие вкъщи), както и че родители, учители, приятели и близки е важно да забелязват и обръщат внимание да деца, които не проявяват емпатия, имат асоциално поведение и проблем със спазването на нормите в училище.
Сега ще опишем различни състояния, при които е възможно да възникне жестокост към животните.
Започваме с „Периодично експлозивно разстройство“
Включва повтарящи се поведенчески изблици и неуспех да се контролират агресивни импулси. Има се предвид проявлението на вербална агресия, включва гневни избухвания и ожесточени словесни спорове поне два пъти седмично, независимо дали са физически настъпило нараняване. Следващият критерий е проявление на три поведенчески изблика в рамките на една година, включващи увреждане или физическо нападение, включващо физическо нараняване на животни или хора.
„Психопатия“
Чертите на психопатията се очертават още в детството, включително отличителния признак – безчувственост, липса на емоционалност, липса на чувство за вина и съпричастност и безапелационно използване на другите за собствена изгода. Безчувствено-неемоционалните черти остават стабилни от детството до зряла възраст и предсказват антисоциално поведение и психопатия при възрастни. Жестокостта към животните може да бъде една от първите симптоми на поведенческо разстройство, което често се проявява около 6-годишна възраст. Децата, които се занимават с жестокост към животни, демонстрират отличителен белег на психопатия.
36% от извършителите на сексуални убийства са се занимавали с жестокост към животни в детството си и 46% продължават да го правят в юношеска възраст. Почти всички серийни убийци първо са малтретирали животни. Разбира се, няма категорична зависимост и не може да се твърди със сто процента сигурност, че всички деца, които се занимават с жестокост към животни, ще продължат да го правят и като пораснат, нито, че всички ще станат психопати или убийци.
Напомняме отново, че жестокостта към животните възниква в контекста на сложен набор от фактори (напр. домашна среда, насилие и престъпност от страна на родителите, отсъстващ баща), които влияят на детето или юношата по уникален начин и всяко дете/юноша може да бъде повлияно по различен начин. Злоупотребата с животни е маркер за насилие от възрастни, но сама по себе си не трябва да бъде единственият фактор, който се оценява. Трябва да се вземе предвид цялата среда. Жестокостта към животните се случва в девиантна среда.
Други диагнози на психичното здраве, свързани с жестокост към животни, включват разстройство на поведението, антисоциално разстройство на личността, обсесивно-компулсивно разстройство на личността, значителна връзка с разстройства при употреба на вещества, патологичен хазарт и фамилна анамнеза за антисоциално поведение, гранична личност.
Какво можем да направим
За съжаление у нас не се обръща достатъчно внимание на опасната връзка между насилието над животни, домашното и детското насилие. Случаите на насилие над животни остават глас в пустиня. А, както стана ясно тук не се касае само за пострадалото животно, а за това, че човекът, който е проявил жестокост е проблемен за обществото въобще. Литературата и изследванията ясно показват, че рисковите фактори за жестокост към животните не се различават от тези за агресия, насилие и антисоциално поведение. Злоупотребата с домашни любимци често е един от първите забелязани индикатори за насилствена домашна ситуация, която, ако бъде игнорирана, може да се превърне в модел на насилие както срещу животни, така и срещу хора. Над петдесет години изследвания подкрепят, че жестокостта към животните е индикатор за риск от насилие над хора. Физическите насилници и нападателите, както и сексуалните престъпници, често имат история на малтретиране на животни. Тъмната триада на нарцисизма, макиавелизма и психопатията често води до насилие над животни и хора.
Домашните насилници и малтретиращите деца често малтретират или убиват домашни любимци, за да упражнят власт над другите, да изразят ярост, да накажат или тероризират, да научат на подчинение и да обезсърчат партньора си да напусне. В обобщение, насилниците се занимават с жестокост към животни, за да контролират и сплашват другите. А децата, които научават и практикуват жестокост към животните са десенсибилизирани към последиците от насилственото поведение, това в бъдеще се прехвърля като отношение към хората.
В България тези проблеми стоят на изключително заден план, неглижирани и подминавани. Но те съществуват и стават все по-явни с появата на социалните мрежи. Тъй като липсва правосъдие от страна на контролните органи, не би било учудващо, ако се появят и случаи на саморазправа с насилници над животни от „обикновени граждани“.
Вижте първата статия тук:
С отклонения ли са хората, които посягат на животните?
Зареждане ...
