Назаем от Силвия Рангелова
Фейсбук
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА!!!
Long post alert
Неотдавна написах едно мнение по повод българското образование и култура (в контекста на честването на 24-и май). В заключението излагам и основното твърдение, че трябва да възпитаваме разбиране. Днес, отново имам повод да разсъждавам по този въпрос: Каква всъщност е ролята на училищната (предучилищната) институция?
Първосигналният отговор е: Да се научим да четем, да пишем, да смятаме. Да се запознаем с основни науки и да придобием основни знания за нас и заобикалящата ни действителност. Аз обаче бих добавила и още една много съществена роля на образованието:
Да разширява мирогледа.
Защото всички знаем, че децата са проекция на родителите си, на техните вярвания, разбирания, ценности и истини. Образователните институции са тези, които трябва да показват на децата ни и другите гледни точки. И другите истини. И другите вярвания. Не, за да ги убеждават в правотата на една или друга, а да се знае, че съществуват и, че трябва, ако не да се уважават, то поне да са наясно, че нямат право да се забраняват. Защото като човешки същества имаме право на свободен избор…за всичко!
Що се отнася до сексуалното образование в училищата… Не знам откъде да започна…
Все още в обществото ни, като че ли, битува схващането, че сексът е нещо „мръсно“, „неприлично“, понякога смешно (ако го споменава някой комик), но в никакъв случай не трябва да се говори за него на децата… Ама това, че в някакъв момент (който ще е много по-близо, отколкото сме си представяли) ще ги тресне хормонът и няма да знаят какво се случва, къде се намират и особено важното – как да си пазят здравето… сега точно не ни интересува и ще му мислим като му дойде времето. Ама дали ще го уцелим това време… Това е друг въпрос.
С навлизането на Интернет и социалните медии получихме достъп до целия свят без дори да напускаме домовете си. Видяхме „как е там“ отвъд Желязната завеса (която може отдавна да е паднала, но е все още ясна разделителна линия в социално-културното развитие на обществата от двете страни). Получихме и свободен достъп до това „там“ с влизането в ЕС.
Основната грешка, която направиха редица бивши и настоящи политици, както и представителите на ЛГБТИ+ обществото беше и продължава да е, че искат както да привнесат готови, работещи политики (във всеки един сектор) от „там“, така и бързо да променят обществените нагласи към определени общности. Да, де… Но това не работи в патриархално и консервативно общество като нашето. И не защото никога няма да проработи, а защото се опитаха да прескочат много стъпки. Стъпки на поетапно осведомяване, образоване, асимилиране и припознаване. Стъпки, през които обществата от онези държави в онова „там“, отдавна са преминали и продължават с по-явни и парадни дейности.
Да де, но нашето общество не е съзряло за тях. То се намира още на първото стъпало и заема отбранителна позиция, защото това е непознато и противоречащо на статуквото поведение. И се задействат чисто първобитни инстинкти.
Огромна грешка! Грешка и арогантност от страна на „либералите“ (както обичат да ги наричат), които надменно обясняват колко е назад българското общество, колко са зле българските Ганьовци и как „там“ са по-разбрани. (признавам, че понякога и аз съм от тези ).
Но е факт, че подходът е грешен. Агресивен. Несъобразен с нивото на възприемчивост. А това неминуемо доведе и до политически субекти като КК и неговата партия.
И понеже социалните медии в днешно време ни предоставят „информация“ (поставям я в кавички, защото често е с невярно съдържание), която защитава в по-голям процент нашето собствено мнение и възгледи, спокойно можем да кажем, че сформираме тълпа.
А когато говорим за тълпа, не можем да не разгледаме и нейната психология. Няколко откъса от „Психология на тълпите“ олицетворяват изцяло в какво се превръщат хората, когато емоцията ескалира.
В заключение ще повторя отново тезата си, че образованието трябва да възпитава разбиране, критично мислене и да разширява мирогледи. Но трябва и да има законовото право да го прави.
Зареждане ...
