Алберто, Берил, Крис, Деби, Ернесто – това са имената на само няколко от ураганите в Атлантическия океан през 2024 г.
Кръщаването на бурите не е нещо особено ново. Според Националния център по ураганите (САЩ) то води началото си преди стотици години в Западна Индия, където се използват предимно имената на светци.
През първата половина на 20-ти век служителите в САЩ следят тропическите бури и ураганите въз основа на годината и реда, в който се случват – но това създава проблеми. Когато стават няколко бури по едно и също време, често става объркване, основно със съветите за безопасност към населението и като мнозина
бъркат данните за една буря с друга
За да се избегне това, да се ускори комуникацията и да се помнят нещата по-лесно, през 1953 г. САЩ започват да използват азбучен списък с имена за тропическите бури и урагани.
Само че се използват само женски имена – което някои приемат за сексизъм. Така, под натиска на множество лица и групи, включително Националната организация на жените, центърът по ураганите започва да използва и женски, така и мъжки имена за бурите в северната част на Тихия океан през 1978 г., а през 1979 г. – и за бурите в Атлантическия.
В днешно време лицата, отговарящи за тази нуменклатура, са част от Световната метеорологична организация (СМО) към ООН, разделена на пет регионални органа, които се събират веднъж годишно или на всеки две години на сесия, която включва и обсъждане на списъка с
имена на тропическите бури
Различните регионални органи могат да прилагат различни подходи към наименованията; някои използват азбучен списъка с имена, други – азбучния ред на държавите, които са предоставили имената, а някои пропускат букви, които не се използват в много имена.При това всички те обикновено вземат предвид четири основни фактора: името трябва да е кратко, лесно за произнасяне, да не означава нещо неподходящо на различни езици и да не се използва в друг регион.
Този процес се прилага за генериране на между четири и шест различни списъка с имена в зависимост от региона, които се преливат всяка година – има допълнителен списък в случай, че бурите са повече от имената – или за като се достигне дъното на списъка.
В Атлантическия регион например има шест списъка, които се редуват, като се редуват мъжки и женски имена. Това означава, че по принцип през 2030 г. може да се появи нов ураган Берил – но това не е задължително да се случи.
Има едно-единствено обстоятелство, при което имената от списъка вече не се използват: „когато бурята е толкова смъртоносна или деструктивна, че бъдещото използване на нейното име за друга буря би било неуместно от сантиментална гледна точка“.
По тази причина пет от бурите през рекордния ураганен сезон в Атлантическия океан през 2005 г. бяха оттеглени – Денис, Катрина, Рита, Стан и Уилма./ПП