- Изкуството, създадено с намерението да насърчава социалната промяна е по-вероятно да бъде ефективно от изкуството, което не е създадено с това намерение
- Изкуството, което е достъпно за широка публика, е по-вероятно да окаже въздействие, отколкото изкуството, което е достъпно само за малък брой хора
Славена ШЕКЕРЛЕТОВА
Би могло да се твърди, че когато става въпрос за изкуство и социална промяна, няма ограничения. Изкуството може да се използва като форма на протест, за повишаване осведомеността относно важни въпроси и дори за призив за промяна и социална справедливост. От векове всякакъв вид артисти влагат своята креативност, за да хвърлят светлина върху разнообразни проблеми и да се борят за справедливост. Днес отново и отново повече от всякога се нуждаем от изкуство, което казва истината на властта, но и на всеки един от нас. Тук, в България.
Какво е социална промяна?
Социалната промяна най-често е бавна. Една от причините е, че хората са устойчиви на промяна. Може да се чувстват комфортно с начина, по който стоят нещата. Освен това промяната може да бъде трудна, особено що се отнася до дългогодишни вярвания и практики. Институциите се променят бавно, защото имат много инерция. Те са проектирани да бъдат „стабилни”. Да, социалната промяна е бавна, защото отнема време на хората да променят поведението си. Но социалната промяна е важна, защото тя е двигателят, който определя нашето днес, нашето утре, както и това на децата ни.
Как изкуството може да помогне за създаването на социална промяна?
Артистите могат да създават изкуство, което да се използва за повишаване осведомеността относно социални проблеми – ето едно безгранично поле за действие в България. Изкуството може да се използва за създаване на чувство за общност и солидарност сред хората, които работят за социална промяна. Изкуството може да се използва, за да вдъхнови хората да предприемат действия. Различните артисти, писатели, художници, актьори и т.н. могат да покажат потенциала за промяна, или да призоват хората към действие.
Примери за артисти, които са помогнали за създаването на социална промяна
У нас певицата Мирослава Кацарова с Международния Plovdiv Jazz Fest няколко години подкрепя децата с лицеви аномалии, за които е нужно адекватно и комплексно лечение, както и отпадане на стигмите към тях, защото те са умни, с жажда за живот и съвсем нормални малчугани. Въпреки че подкрепата на кауза по този начин не е точно силен провокатор за социална промяна е чудесен знак и за мащабите на културата в България е изключително смело, дори и по фин начин да поставя проблемите на хората с лицеви аномалии по-видими пред обществото. Казва: „Не е страшно, те просто имат нужда от повече приемане и най-вече държавата да поеме разходите за оперативно и комплексно лечение“, като реално най-честите случаи са тези на бебета, родени с цепнатина на устната и/или небцето. И докато някои творци отвръщат глава от идеята да подкрепят тази кауза, Мирослава Кацарова я прегърна и то в продължение вече на поне 7 години.
Много музиканти са използвали песните си, за да повишат осведомеността относно проблема с полицейската бруталност, например. През 2016 г. Бионсе пуска песента „Formation“ в отговор на полицейските убийства на невъоръжени чернокожи мъже. Песента бързо се превръща в химн на движението Black Lives Matter. През 2017 г. рапърът Logic прави песента „1-800-273-8255“, която е вдъхновена от истинската история на млад мъж, който обмисля самоубийство. Заглавието на песента е телефонният номер на Националната линия за предотвратяване на самоубийства. Песента помага да се намали стигмата към проблемите с психичното здраве и дава началото на важен разговор за превенцията на самоубийствата.
Банкси е анонимен, базиран в Англия уличен артист, политически активист и филмов режисьор. Неговото сатирично улично изкуство, подплатено с политически и социални коментари са представени по улици, стени и мостове на градове по целия свят. Всеки разпознава Банкси. Но тук това работи повече за това той да е познат по цял свят, отколкото реално да активизира определена промяна, в случая по скоро илюстрира проблемите и несправедливостите по запомнящ се и достъпен начин, което е много съществено.
Кийт Харинг е художник, който е най-известен с работата си като социален активист. Той използва изкуството си, за да повиши осведомеността за заболяването СПИН и хомофобията.
Литература за социална промяна
Споделянето на истории и опит по художествен и достъпен начин могат да помогнат за създаването на съпричастност и разбиране. Литературата винаги е била мощен инструмент и има много примери за моменти, когато е помагала за създаването на социална промяна. Един от най-известните примери е „Чичо Томовата колиба” на Хариет Бичър Стоу. Романът, публикуван през 1852 г. спомага за подхранване движението срещу робството в САЩ. Романът разказва историята на бруталните реалности на робството и тежкото положение на хората. Това помага да се изведе на показ човечността на онези, които са били засегнати от робството, и създаде чувство на съпричастност и разбиране.
Какъв вид изкуство е най-ефективно за създаване на социална промяна?
Няма еднозначен отговор на този въпрос, тъй като различните видове изкуства могат да бъдат ефективни по различни начини и за различни цели. Но може да се каже, че изкуството, което е създадено с намерението да насърчава социалната промяна е по-вероятно да бъде ефективно от изкуството, което не е създадено с това намерение. Второ, изкуството, което е достъпно за широка публика, е по-вероятно да окаже въздействие, отколкото изкуството, което е достъпно само за малък брой хора. Трето, изкуството, което провокира мисълта и е предизвикателно, е по-вероятно да създаде промяна, отколкото изкуството, което просто препотвърждава съществуващите вярвания. И накрая, изкуството, което е създадено от група творци, е по-вероятно да бъде ефективно от изкуството, което е създадено от един човек.
Защото е важно във време на полюсни мнения и разединение артистите и хората на изкуството да бъдат по-близо до обикновения човек, да бъдат по-достъпни, както и по-разбираеми. Елитарността не носи нищо, освен усещане за величие на човека, който се е облякъл с нея и гледа от своя пиадестал към своята публика, читатели, зрители.
Във времена като днешните, когато ценностите са силно размити и не всеки шестокласник може да обясни какво означава думата „човечност”, е все по-необходимо хората, които се занимават с изкуство и култура да се ангажират с каузи и да провокират и лобират за промени, да не остават слепи, а да бъдат активни в случаи на социални несправедливости.
Фейсбук се оказа сериозна трибуна, но промените се случват с дейности и активности в реалността. Фейсбук спокойствието на многото последователи е доста вредоносно явление, защото на практика човек губи връзка с реалността. Тогава всъщност реалността е на другите – на тези, които изпреварват колона от автомобили със 140 на двулентов тесен път и причиняват катастрофи с жертви; на онзи здравеняк, който спира на бензиностанция и чупи стъклото на автомобил, докато малкото невръстно момиченце пищи на задната седалка; на селянинът, който прострелва куче-асистент на незрящ човек; на друг, който вместо да кастрира женското си куче, го обесва на дърво, защото ражда всяка година; реалността е на майката, която живее с насилник и не знае дали утре ще е жива тя и детето ѝ, защото няма кой да ѝ подаде ръка и се чувства сама; реалността е на тези, които отиват на кино и по време на филма говорят по телефона, ядат шумно, разсипват по земята и след това си тръгват, сякаш някой е длъжен да им чисти кочината; реалността е на този, който продава наркотик на поредния тийнейджър. „Продавачът” не пише стихове във фейсбук, нито прави изложби, не играе в кино и театър, но той действа на терен и определя бъдещето на всеки един от нас, въпреки че не изглежда да е чак толкова глобално на пръв поглед. Но е.
Има десетки каузи, има десетки социални несправедливости. Силно се надявам някога хората в България, които се занимават с изкуство и култура да излязат от своя прекрасен, защитен и уютен свят, за да видят колко много нужда има от тях и от техните реални действия в нашата действителност, за да провокират достъпно и разбираемо, за да лобират смело и интелигентно, за да инициират промени към по-добро. Да, иска време, енергия, лишаване от комфорт понякога, но … Разбира се, няма нищо задължително, длъжностите са в цеха. Просто би било хубаво, ако беше възможно. У нас, нашите писатели, музиканти, актьори, режисьори, художници и т.н. да са по-активни, да са по-смели, да са по-социално ангажирани. Може би все някога.
Зареждане ...
