- А защо да не продължите още малко, за да се потопите в атмосферата на предните векове. Там наблизо са и „Глухите камъни”. Направете го! Няма да съжалявате
Доц. Сандю БЕШЕВ, историк на българския и световен алпинизъм, специално за читателите на ПловдивПрес
Повече от 70 години обикалях планините – наши и чужди. Изкачвах техните върхове – заснежни, обледени или с отвесни стени. Сега, когато годинките понатежаха, отново обикалям планините, но все по-малко поглеждам острите им върхове. Бродейки из България обаче, открих и другата ѝ красота. Плениха ме Източните Родопи с техните природни забележителности, както и със старите си прегърбени мостове, строени през вековете без днешните съвременни технически средства.
Това са – Дяволският мост край Ардино, Хайдушкият мост край село Борино(и той от някои автори се назовава Дяволски), Гърбавият мост в Харманли и редица още прегърбени по-големи и по-малки мостчета, които ни карат да се възхищаваме на техните знайни и незнайни майстори-строители.
Един от тях, и то най-личният, е Мостът на Мустафа паша, който и до днес се използва като един от входовете за Свиленград и дори е намерил място в герба на града. Построен е през 30-те години на ХVI в.
(1512-1529 г.) от султанския везир Мустафа паша, като най-бързата и сигурна връзка на Европа с Близкия изток, както и да свързва жителите на селцата от двата бряга на река Марица.
Мустафа паша решил да направи хаир на жителите от двата бряга на реката и поръчал на известния османски архитект Мимар Синан проектирането и изграждането на това чудо на мостостроителния занаят. Мимар Синан е автор и на джамиите „Сюлеймание” в Константинопол, „Селимие” в Одрин, както и „Баня баши” и „Коджа дервиш Мехмед паша”.
За да могат бързо и безпрепятствано да преминават водите на реката дори и тогава, когато тя става пълноводна, майсторът предвидил 21 каменни свода, като най-големият е с отвор от 18 метра, което придава особена красота на силуета му във водите на реката. Със своите 295 метра в дължина и 6.30 в ширина мостът бил един от най-големите в Източна Европа.
В тази си конфигурация мостът не е бил сам, а част от голям вакъфски комплекс – керван сарай, джамия, чаршия и хамам. Проектирането и строителството е финансирано от Мустафа паша с лични средства в размер на 40 000 гроша.
Както винаги в подобен род строителство или природна даденост и тук историята започва с легенди, които се преплитат с реалността. Мостът станал за чудо и приказ и привлякъл вниманието на Сюлейман Великолепни, който пожелал да го откупи, като си направил сметката, че въвеждането на такса за преминаването по него той много бързо би си възвърнал сумата, от 40 000 гроша, колкото бил похарчил благодетелят Мустафа паша.
Везирът не изпълнил молбата на султана, след което последвал бързият и категоричен султански ултиматум – само за едно денонощие пашата трябвало да вземе решение – мостът или поста и главата
Не мислил много пашата и сам сложил край на решението – изпил смъртоносната доза. Побеснял от дързостта на своя везир, султанът отправил жестока клетва: „Първият човек, който премине по моста, да загуби най-свидното, което има – децата си”.
Дълго време никой не се решавал да стане първопроходец на това чудо на строителния гений. Тогава бащата на везира, който нямал какво да губи, взел бастунчето и бавно закрачил по анатемосания мост, а след него тръгнали и хората, за които бил сторил хаир пашата. И така до ден днешен.
Има и още една легенда, според която по време на строежа везирът заболял и починал. Строежът не спрял и неговото дело довършила жена му, но тъй като по тогавашните предразсъдъци не би трябвало да се има доверие на „женските работи” и отново за дълго време никой не се престрашавал да премине по него.
А кой всъщност е преминал пръв по моста на Мустафа паша? Ако легендите се раздвояват, то за историята със сигурност се знае, че първият европеец, сторил това, е секретарят на венецианския посланник при Сюлейман I Бенедето Рамберги на 7 март 1534 г.
„Минахме по моста на Мустафа паша – пише той – през река Марица с 21 свода. Много хубав и широк, а в средата един позлатен камък, където са втесани сини турски букви, които обаждат времето, майстора и строителя на този мост, както и направените при това разноски”. Малко по-подробно от това което е написал Бенедето днес може да се прочете на арабски език върху мраморната плоча, поставена на 6-метров обелиск по средата на моста. Слова, които увековечават делото на благодетеля и строителя.
„Старият мост”, както го знаят жителите не само на Свиленград, но и от околните селища, е под патронажа и закрилата на ЮНЕСКО.
Аз отидох, запечатах го на филмовата лента и ви разказах част от това, което ще чуете и видите, ако и вие в някои от почивните дни отидите дотам. А защо да не останете и още някой ден? Та нали много близо там са още няколко неща, които всеки българин трябва да види – гробницата „Мезек”, Средновековната крепост „Неутзикон” и вр. Шейновец, където на 5 октомври 1912 г. първият изстрел възвести Балканската война.
А защо да не продължите още малко, за да се потопите в атмосферата на предните векове. Там наблизо са и „Глухите камъни”. Направете го! Няма да съжалявате.
Как да стигнем до посочените от нас обекти?
Ако до преди няколко години това ни отнемаше почти половин ден, то днес ще го направим за не повече от 2 часа по магистрала „Тракия”, като малко преди Чирпан отбием вдясно по магистрала „Марица”.
Лек път и приятен и интересен излет!
Зареждане ...
