КНСБ с искания за приоритетни политики към следващото правителство. Те са насочени към икономическата и подоходната политика, социалната сигурност, зеления и дигитален преход и пазара на труда. От синдиката предлагат промени в данъчната политика – възстановяване на ДДС ставката за всички сектори на 20%, увеличаване на корпоративния данък на 15%, както и на данък „Общ доход“, но с въвеждането на необлагаем минимум. КНСБ настоява за ръст в максималния осигурителен доход с 14% и през следващата година да бъде 4275 лв.
Да продължи да се използва т. нар. „швейцарското правило“ при определяне на пенсиите и през следващата година да нарасне с 8,7%. Минималното обезщетение за безработица да нарасне от 18 на 21 лв. Синдикатите искат и стъпаловидно увеличение на вноските за фонд „Пенсии“ и втория стълб на пенсионната система с 1% през една година. Целта е в следващите 20 години вноските в двата фонда да се увеличат да достигнат 10%.
Ускорени стъпки за присъединяване на страната към еврозоната, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и сухопътния Шенген искат от КНСБ.
Пламен Димитров, президент на КНСБ: „Чрез тези възможности, които ще ни се дадат там БВП на населението да стигне поне 67% от средноевропейските равнища.“
Очакват от служебното правителство и използване на официална методология за изчисление на „Заплата за издръжка“ по методологията на МОТ, която измерва разходите за храна, образование, здравеопазване и за жилище.
Пламен Димитров, президент на КНСБ, цитиран от БНТ: „Всички включително и нашите синдикални организации се включиха в МРЗ и СРЗ и викат – трябва да сме отгоре – това е пагубно. Това ще ни погуби. Няма начин да издържи нито бюджета нито пазара на труда.“
Синдикатите настояват за увеличение на МРЗ за следващата година и влязоха в задочен спор с работодателите.
Любослав Костов, главен икономист на КНСБ: „Твърденията, че когато МРЗ стане 1077 лв. и се увеличи, ще стане 80% от МРЗ във Видин, са неверни от 1 януари съотношението към тогавашната средна е 56-57% в градовете с най-ниски средни заплати, а до март-април това съотношение ще е паднало под 50% средно годишно пак няма да сме на 50% и в момента не сме просто има голям лаг.“
Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ: „Когато се ползват статистически данни те се ползват за минал период и с известно закъснение. Формулата, по която се изчислява МРЗ според нас не отговаря на международни актове, които България е ратифицирала Конвенция 131 на МОТ, която казва, че МРЗ трябва да се определя на база на социално-икономически критерии. Във формулата основна МРЗ на 50% брутна средна работна заплата не се отразяват никакви икономически критерии.“
Според синдикатите, именно вътрешното потребление стимулира икономическия растеж в страната, докато работодатели посочват, че бързото ѝ нарастване води и до отлив на инвеститори и повече сива икономика.
Любослав Костов: „Причината в момента икономическия растеж да е 1,9% през второто тримесечие, а не 0,8% както е в Европа е, че потреблението помпа растежа в България.“
Добрин Иванов: „Това, което сме посочили също е, че непремереното бързо увеличение на МРЗ има съществени негативни последици за пазара на труда и за икономиката на България. На първо място някои чуждестранни инвеститори обявиха затварянето на производствените си база в страната, към дестинации, където предлагат по-ниски МРЗ.“
Пламен Димитров, президент на КНСБ: „От следващата година увеличение на осигурителната вноска, всяка година през година с един процентен пункт.“
Крайната цел е до 2045 г. да се стабилизират капиталовите схеми, при което Държавния фонд „Пенсии“ да осигурява 55% заместване на последния получаван доход, втория стълб да дава 15-20 на сто, а третия – добавка от 10 процента. Така пенсионираното лице да получава между около 85% заместен доход като пенсия.
Зареждане ...
