- Логично е политиката да ни разделя
- Само просветата може да ни обедини
- Простащината е общият ни враг
- Ина Иванова и Радослав Бимбалов представиха новата му книга „Ти, подобие мое“
От Радослав ИВАНОВ
Радослав Бимбалов няма нужда от предварителен анонс. Той е един от хората, с които Пловдив истински се гордее. Не защото е известен и успял професионалист. А защото е силна и независима личност с ярко собствено мнение. Обикновено – наопаки на общите схващания и статуквото. Но пък за сметка на това – винаги високо и ясно артикулирано.
Освен топ създател на реклами, чиито фрази всички повтаряме, Бимбалов е талантлив писател с афинитет към философския, психологически и публицистичен размисъл. Неговата позиция и погледът му към всичко, което ни заобикаля, най-често драстично и скандално са в конфликт с масовите нагласи и мнения. Бимбалов винаги вижда реалността под различен ъгъл. Въпрос на характер.
„Всъщност, има теми и материи, които са по-важни от дребнотемията, които ни разделят толкова силно и толкова грозно напоследък. Аз продължавам да мисля, че трябва да търсим начини оттук нататък да се обединим около нещо. Специално ако гледаме, защото тази книга не гледа българския контекст изобщо, тя гледа много по-глобално нещата, но все пак, ако погледнем българския контекст, аз мисля, че ще бъде тотална грешка, ако продължаваме да очакваме нас да ни обединят политиците, например. Партиите, това им е функцията, да ни разделят. Идва от самата дума. Логично е да ни разделят“, каза в Пловдив известният общественик.
В Литературния салон „Spirt & Spirit“ в Клуб „Петното на Роршах“, модериран от известната ни писателка Ина Иванова, Бимбалов представи най-новата си книга – романът „Ти, подобие мое“. Но заедно с литературните въпроси, писателят обърна внимание и на злободневието, което трови живота на българите.
„Ако чакаме ние да се обединим, след като първо партиите и политиците се коалират, сглобят, разберат и не знам си какво, това е голяма грешка. Това е извод, до който аз самият стигам. И си поставям за цел нататък в моята обществена, публична дейност, да търся мостове към хората, с които имаме различия. Защото има едно нещо, което може да ни обедини нас българите, и не само нас. И това е просвета. Нищо друго по-важно няма. Това е образование плюс култура, трябва да си го поставим за цел. Между другото, това може да ни даде, специално на нас, българите, мисия, от която имаме нужда. Общ враг, който трябва да бъде простащината, срещу която да се изправим някак и да се опитаме да се борим. Просветата може да ни даде идентичност, която ние отчаяно нямаме и се лутаме.
И се чудим тя къде е. В Камелия ли е тая идентичност, в сърбските песни, в чалгата ли, в историческия парк, където са построени някакви бутафории. Те ли ни дават идентичност?!? Или народната музика, която отдавна сме забравили как звучи, или историята, която не познаваме и някой ни е пренаписвал. Липсата на идентичност е голям проблем за нас и тя може да се търси отново през просветата. И другото много важно е, че това би ни дало самостоятелност. Би ни дало шанс да не зависим толкова от тези, от които толкова се страхуваме“, допълни Бимбалов.
Модераторът Ина Иванова свърза размислите на автора за спецификите на българската душевност с една от темите в новата му книга: „Понеже стана въпрос за етичното, тук ти говориш за отмъщението. За това, че ние сме единственият биологичен вид, който си позволява с болна, бих казала перфидна радост, да отмъщава. Да, другите биологични видове убиват, но те убиват, за да се хранят, за да съществуват. Какво не ни е наред на нас, човеците?“
„Това е голям въпрос. Едва ли мога да дам аз отговор на този въпрос. Аз просто го отварям от името на Бог, защото наистина ние приписваме на него тази своя жажда за мъст. И както той сам казва в книгата: „Говориш за моите 10 заповеди, око за око, рана за рана, натъртено за натъртено, но всъщност отмъщението не е закон, че да го следваш. Той си е твой инстинкт. И го няма никъде другаде в живата природа. Какво не ни е наред? За съжаление, поне това, което аз развивам в тази книга, тази книга е една теория, в която по-скоро съм убеден, защото Бог обяснява как по чисто еволюционен начин, да, той е фен да Дарвин! По чисто еволюционен начин ние толкова сме променили средата, в която живеем, че тази среда става непоносима за нас. И на принципа на естествения подбор, ние се променяме спрямо средата. И за да понасеме по-лесно тази среда, ние ставаме по-дебелокожи. Тоест започваме да съчувстваме по-малко, за да съхраним себе си, започваме да изпитваме по-малко съпричастност. Това го обяснява по чисто еволюционен път. Моето усещане е, че в последния век, ние наистина много се забързахме и искахме да създадем машината по свой образ и подобие и го направихме, и то успешно. Тя вече ни замества във всяко едно нещо, включително и в това да мисли. Повярвайте, сигурно скоро ще започне и да чувства, тогава наистина ще сме го загазили. И докато правихме машината по своя образ и подобие, ние се превърнахме в машини. И моето усещане е, че технологичната революция, въпреки че тя е причината ние да сме толкова напред, като развитие, ние човеците. Ние сме толкова развити общества, поне в по-голямата част на света, но загубихме човешкото в нас някъде в този процес. И тук пак се крие моят наивизъм, моят идеализъм, понякога крайен. Аз си мисля, че сме в края на технологичната революция.
Едва ли нещо, кой знае какво ще измислим още. Това, което бяха писали навремето писателите, с които аз съм расъл – братя Стругацки, Кир Буличов, Айзък Азимов, ние всичко това го постигнахме. Не знам докъде още толкова много ще стигнем, но сме стигнали до един край, в който ще трябва да направим единственото логично нещо, и то е да спрем, както, ако помните великолепния филм „Форест Гъмп“, той спря и това беше. И каза: „Да се прибираме.“
След това забързване на човечеството, ми се струва, че ние най-накрая малко ще спрем, ще си поемем дъх и се надявам това поемане на дъх да не е като онова поемане на дъх. Онази година и половина между ковид и Путин. Да си поемем дъх и да кажем: „Дай да видим къде останахме ние, къде остана човекът“. Звучи много отвлечено и философско, идеалистично, алтруистично, не знам още какво стично, но аз наистина вярвам, че това май ни предстои“, направи прогноза за бъдещето на цивилизацията Радослав Бимбалов.
Зареждане ...
