Политическите гризачи пак изпълзяха от дупките, хрускането на острите им зъби вече заглушава всяка смисленост

Та, прочетох преди време у един поамериканчен индийски автор завладяващ роман, в който едно от действащите лица съветваше, когато най-после уловиш плъха, който е направил на трески и дреб всичко в къщичката ти, как да му отмъстиш. „Не е нужно да биеш път чак до океана, за да го удавиш“, казва той, „мъдрецът е казал, че победен, големият ти враг заслужава достойна смърт, но нима подлият плъх ти е достоен враг, удави го в локвата пред пред къщичката си“. Дочетох романа, убеден, че авторът визира хората-плъхове. И аз съм живял и работил по неизбежност с хора-плъхове. Кои са те ли? Това, според мен са хората, чиито цел и смисъл в живота са да е пълен стомахът им и те ги преследват с животинска упоритост, като изгризват всичко около себе си, от морала до достойнството на околните. И тачно като плъховете и при най-малката опасност се крият в многобройните си дупки, с които са прогризали атмасферата, в която живеят и работят. И пак като плъховете се множат, докато се превърнат в напаст.

Пак сме пред избори за досадния седми път. Политическите гризачи са изпълзели от дупките си и пак, като кандидати, законът ги пази, като рохки яйца. И аз, а може би и вие, чувам как хрускането на острите им зъби вече заглушава всяка смисленост. Мисля, че зъбите им са остри, но умовете – не съвсем. Сега дигизираните като кандати да ни управляват и анализиращите политическите им пороцеси с пяна на уста ни съветват непременно да гласуваме, защото така ще увеличим нивото на океана от гласоподаватели, в който според тях плъховете на купения, корпоративния и всякаквия далавераджийски вот сами ще се удавят.

Неуважаеми, вие съвсем като махленски тарикати се опитвате да прехвърлите вашата отговорност на политици и управленци върху нас, хората граждани, но с други професии, цели и отговорности. Повечето от вас, днешните кандидати, имахте и още имате своите леговища в парламента. Нали ви избираме, за да упражнявате реда и законноста в държавата и обществото, за да можем ние да си гледаме, необезпокоявани и нелъгани, своята работа. Ваше задължение е да се справяте като политици и управленци с нарушителите на закона и правилата на общежитието. От вас се очаква да давите проялите основите на демократичния ред гризачи в локвите пред МВР, правосъдното министерство и МС, а вие ни съветвате в безсилието и лукавостта си, да правим океан. Нито искам, нито мога да задлъжа някого да се съгласи с моето мнание, но аз мисля, че не го правите, защото ако не всички, повечето сте рожби на купения и всякаквите други далавераджийски вотове.

Мисля още, че наглостта ви в политиката и управлението няма таван. В обзорно предаване на БНР последната неделя един идиот без кавички, добрал се до роля на отговорен фактор в управлението, съвсем сериозно и съзнателно каза, че за очертаващата се огромна дупка в бюджета на държавата ни сме виновни ние избирателите.Защото сме гласували за кандидати, обещаващи все по-високи заплати и пенсии. Виж му акъла, па да скроиш шапка, е казал народът. Не го виждам този плъх с шапка, ще му пречи да се шмугва в дупката си.

Правото и задължението на гражданина да гласува е темелът на демокрацията. Пак мисля, че този темел, за зла врага, е направен на швейцарско сирене от плъхови дупки. Едва ли много от нас обикновените избиратели ще се хванат на мисловно недъгавия призив на самите плъхове да увеличаваме океана. Но до тук! Следва гражданското ни безсилие, изразявано в успокоението,че гризачите се размножават по геометрична прогресия и според биолозите, когато станат толкова много, че средата не може да ги изхранва, започват да се самоизяждат. Да, ама надали. И все пак, пред урните всеки с разбиранията си, но собствените, не плъхоугодните, доколкото това е възможно днес и у нас.

Пазил ме Бог да настоявам или моля да възприемате написаното тук безкритично, ако го разберете като грях към демокрацията, нека този грях да си остане само мой.