Ог Радослав ИВАНОВ
Градската художествена галерия на Пловдив отбеляза силно Деня на будителите, като покани един от най-изявените български изкуствоведи – доц. д-р Бойка Доневска от Националната художествена академия да представи книгата си „Националната традиция в българското изкуство през 60-те години на ХХ век. Художествен и критически дискурс на интерпретативните практики“. Професионалното изследване е пряко свързано с експозицията в зала „2019“, показваща творби на един от най-талантливите представители на изследвания период – Йоан Левиев.
„Това представяне на монографията на доц. Доневска е най-добрият начин да се върнем в онези години и да завършим тази изложба посветена на 80-годишнината на Йоан Левиев. Ние в Пловдив сме особено ревниви към 60-те и към 70-те години и мястото за тази книга наистина е тук, на фона на тези картини. И в този град. Който започна да се нарича „град на художниците“ точно през това време. Разбира се, тук имаше създадена традиция и почва, на която да израснат тези няколко десетки художници, а някои от тях и да останат големи личности в българското изобразително изкуство“, започна разговора директорът на Градската художествена галерия Красимир Линков, също изявен изкуствовед и известен изследовател на творчеството на Левиев.
Доц. Бойка Доневска очерта генезиса и перспективите на развитие в творческия процес на българските изобразителни майстори от средата на 50-те и началото на 60-те години, като подчерта водещото начало на държавните и партийни структури в изкуството от социалистическото време и налаганите от тях схващания за „правилното“ изкуство.
Заедно с това обаче тя изтъкна и зараждането на нова естетическа чувствителност, силно ориентирана към модерността, която избухва в „бунта на младите“ и намира своя авангард в легендарната група на пловдивските художници и формираната около тях „бохема“.
„Не зная дали ще ми стигне времето, за да разкажа достатъчно за нея, но без съмнение, те са едни от първите художници, които се заявяват така категорично още с изложбата на извънстоличните и конкретно тяхната, на пловдивските художници още в началото на 60-те години, когато за тези промени повече се говори, отколкото те да бъдат реалност. Причината за това, между другото, е точно в отношението на властта.
В книгата аз си служа с много примери, опитвайки се да докажа, че става дума за тенденции. Тенденциите имат по-широка средностатистическа база, в която са важни не само най-добрите автори, каквито са представителите на Пловдивската школа, за да докажем, че става дума за тенденция. Тя трябва да има своята масовост във всички сегменти на художественият живот. Пловдивската школа е емблематична.
Спомням си един разговор на Кирил Кръстъв с Люгбомир Пипков, състоял се доста по-рано, в края на 40-те години, за възможните източници на модерност. Пипков казва на Кръстъв: „Ние успяхме да убедим властта, че съвременната музика е модерната музика, и трябва да стъпваме на модернизма. Ако вие се бяхте опитали да направите в изкуството една десета от това, което ние правим в музиката, щяха да ви вкарат в затвора, като вредители и развръщавачи“. Тази дума винаги малко ме е озадачавала.
Този период не започва, разбира се, точно в 60-та година. Неговите основания са в политическите решения на Априлския пленум през 1956-та година и на неговия прецедент, 20-ят пленум на Комунистическата партия на СССР, която осъжда култа към личността и набелязва нова политика в културната сфера. Тоест, когато се говори за това разведряване на априлското поколение, то се случва около 1956-та година, но не е възможно изкуството да направи веднага този обрат.
Първите ясни манифестации на тази нова чувствителност виждаме точно в Младежката изложба, и изложбата на пловдивските художници, които тогава са едни млади и ентусиазирани хора. И групата на пловдивските художници прозвучава много силно, много специфично и по един много характерен за тях начин. И тук пак ще кажа, нека не се получава като мантра, но това е защото те стъпват на своите художествени традиции.
В пейзажа, в композицията, в портрета, най-вече със звучния си колорит, с условния си композиционен ред, с желанието за една ударна изказност, с желанието да се изяви по някакъв начин тази субективна енергия. А всеки един от тях е забележителна личност. Всеки един“, разказа доц. Доневска.
Очаквайте в ПловдивПрес пълен запис от представянето на книгата й пред пловдивската публика в Зала „2019“ на Градската художествена галерия.
Зареждане ...
