Славчо: Партиите побързаха да изкопаят траншеите, преди още да седнат на преговори

Апостол Павел към римляните:

„Няма кой да разбира

няма кой да търси Бога,

всички се отклониха от пътя,

вкупом станаха негодни,

няма кой да прави добро,

няма нито един“.

Библейският цитат абсолютно точно описва днешната ситуация на политиката в България. Веднага след седмите поред извънредни избори, партиите бързат да прокарат разделителните червени линии и вече изкопаха траншеите, преди още да са седнали на преговори за правителство.

През глава се надпреварват да поставят видимо неизпълними условия. Едни искат председател на парламента. Втори настояват за касиране на изборите, трети пък напират за вътрешен министър, четвърти държат премиерът да бъдел равноотдалечен. На това изискване най-му се чудя, защото то си е чист оксиморон. Оксиморон идва от старогръцкото оксис – остроумен и морос, което означава глупав. Това е стилистична фигура, която съчетава несъчетаеми противоположности. Няма дървено желязо, както няма и равноотдалечен премиер. Защото премиерът и правителството навсякъде по света са политически органи. Те са доминирани от партии, които носят отговорността за тях. Много ми е любопитно къде ще го намерят този равноотдалечен премиер и с каква точно линия ще измерват колко и от кого е отдалечен.

Политическите преговори са изключително тънка и деликатна материя, а нашите партии се държат като слон в стъкларски магазин. И всячески ни подсказват, че съставянето на редовен кабинет явно пак няма да го бъде.

Цялата тази словесна политическа какафония води само в една посока – избори за осми път. Явно политиците не си научиха урока. Тъкмо леко се вдигна избирателната активност и те са на път да загробят всичко. Защото, ако и този път няма разбирателство и редовно правителство, при следващото гласуване активността на хората ще се срине окончателно и ще настъпи не политическа криза, а направо катастрофа. Която вече се очертава на хоризонта с всичките тези неразумни и неизпълними изисквания, които чувам в последните дни.

А времената са изключително сложни. След ден Америка ще избере президент и от това ще зависи коя тенденция ще надделее там. Дали крайният либерализъм, доведен до световен глобализъм ще остане или най-влиятелната държава ще завие към по-консервативни ценности. Това определено ще промени света, ще се отрази пряко и на България. А ние тук даже нямаме редовно правителство. Какви нови предизвикателства ще посрещаме и какви национални интереси ще отстояваме?

Въпросът е доста болезнен. Защото един от негативните резултати на непрекъснатите избори у нас е нестабилността на държавата. И ние дадохме такъв сигнал на целия свят. Погледнете само как са спаднали инвестициите. И това е съвсем логично. Кой ще дойде да си влага парите в нестабилна и неясна политическа обстановка. А както добре знаем, парите обичат спокойствието и сигурността.

Така започваме да разчитаме за свежи пари единствено на европейските фондове. Но от ЕС ясно ни обясниха, че няма да ги платят в пълния им размер, докато не си изберем редовен кабинет. Политическата нестабилност тук пречи и на тях.

Чувам коментари как това не било важно, защото видите ли, в Италия и Белгия карали на служебни правителства. Направо чудно сравнение. Само че на белгийците всичко останало им е наред, подредена държава с един от най-високите стандарти на живот в света. С тях ли точно да се сравняваме?!? А пък италианският парламент си остава действащ, не се сменя през шест месеца като нашия, битката е само за правителство. На нас кое точно ни е наред, та и редовно управление вече нямаме.

Даже братята македонци се майтапят с това. Мицкоски чака редовното българско правителство да му решило проблемите с присъединяването към евросъюза. Макар че с тази агресивна негова политика и най-редовният кабинет няма да му свали дертовете.

Не искам да съм лош пророк, но по всичко личи, че партиите се запътват към осмите поред избори. Отново държавата ще потроши над сто милиона, а толкова ли много пари имаме, вместо да ги ползваме за социални нужди или пък за инфраструктура… А накрая изборният резултат ще е пак същият. Защото партиите и политиците им са тотално изхабени. И хората масово и заслужено не ги припознават. Само че в политиката, както и в природата, празно пространство няма. Народът не вижда нещо градивно за себе си и държавата в момента и започва да търси алтернативи, а те много често са напълно популистки. И стигаме до момента, в който непрекъснато се пръкват нови партии, които минават бариерата и накрая не девет, а много повече ще влязат в парламента. И той ще се фрагментира толкова, че изобщо няма да може да работи. Казвам девет партии, но умишлено не се наемам да коментирам дали онзи резултат от 3.999% е „пипнат“ или наистина не достигат двадесетина гласа, но ако отидем да избираме за осми пореден път, съм сигурен, че ще се явят и ще влязат повече от девет партии, а парламентът наистина ще блокира.

И тогава съвсем естествено на терена ще се появи Румен Радев, най-накрая ще създаде партия и ще прекрои политическото пространство на България. Защото системните политици не разбраха, че не са незаменими.

И ще се получи като в Библията. „Всички съгрешихме и вкупом ненужни станахме“, както рече академик Сендов навремето.