- Най-известният пловдивски телевизионер продължава да учи младите на журналистика и след като вече не е сред нас
- Екатерина Генова и Татяна Ваксберг представиха проекта „Какво би казала Нери“
„Когато имаме колебание за нещо дали то е човешки достойно и журналистически правилно, можем да си зададем въпроса: „Какво би казала Нери за това“. Като един ориентир, като мачта, за която се връзваш, за да минеш през изпитанията, които професията предлага всекидневно. Честният и коректен към фактите поглед, пресъздаден свидетелски, сякаш този, за когото правим нашите репортажи, лично е присъствал през очите на нашите оператори и репортери. Това са неща, които Нери зададе като стандарти в репортерската професия“.
Десислава Шишманова, директор на БНТ – РТВЦ Пловдив
„Нери поведе борба за цялостна промяна на начина, по който се правят новините и успя. Насочи гледната точка през очите на обикновения човек, точно обратното на това, което се правеше в онзи момент – да се гледа отвисоко и да се говори с бездушния език на институциите.Уроците, които Нери ни даде са безценни. Животът, отдадеността и честността й към професията заслужават да бъдат разказани.“
Екатерина Генова, репортер и водещ, директор в БНТ, ученик на Нери Терзиева
„За да разберете революцията, която Нери и Асен Агов направиха, трябва да си представите каква беше телевизията преди тях. Основно гледахме едни 30-минутни новини, в които някой непрекъснато говори, но не казва нищо. Нери се появи с нейните революционни схващания и превърна езика в инструмент за носене на информация, какъвто го познаваме днес. Феноменът става не само професионален, но и политически. Защото имаше само една телевизия, имаше само едно радио. Тогава още нямаше дори свободни вестници. И се появяват двамата с Асен и ти казват: „Дами и господа, добър вечер!“ Това беше атомна бомба.“
Татяна Ваксберг, репортер в екипа на Нери Терзиева
„Не си мислете, че е лесно да станете известен и уважаван журналист, защото не е. Нери премина през много угорчения. Имаше три големи възможности да направи такава телевизия, каквато искаше, но и трите пъти беше смачкана буквално. От хора, които днес са в парламента.“
Евгений Тодоров, телевизионен журналист и съпруг на Нери Терзиева
От Радослав ИВАНОВ
Има личности, които променят света и оставят след себе си незаличима диря. А духът им се превръща в светлина, която сочи път и дава смисъл. Сигурен съм, че Нери се усмихва саркастично на тия клишета: „Недей така, душко“, би казала с нейния изумително мек, но режещ безкомпромисно тон. Да, тя умееше да изпълва акустичното пространство с богат и емоционален контекст, за да разбереш какво ти казва само по интонацията на гласа й. Може да са клишета, но пък са истина.
Нери Терзиева е легенда в българската телевизионна журналистика. И с радост видях как пламъкът на нейната душа, огънят, с който гореше в професията си, се предава на най-младите. Адмирации към идеята на Телевизионния център в Пловдив и на директора му Десислава Шишманова, която намери великопелен начин да отбележи 65-я рожден ден на БНТ – като напълни Първо студио на Радио Пловдив с млади хора и им разкаже за Нери. Не само от първо лице, но и с помощта на други две известни телевизионни имена – Екатерина Генова и Татяна Ваксберг. И да, легендата за Нери е жива, мака да е трудно да обясниш на деца, родени през 2007 година каква революция е първият поздрав с „Добър вечер, дами и господа“ в живия ефир на новините. Но е лесно да им покажеш и да им предадеш усещането за силата, честността, битката за истината и човечността в журналистиката, символ на които е Нери Терзиева и днес. Понеже съкрушителният въпросът на децата към изявените телевизионери: „Защо тогава новините отново са пълни само с политици, партии, министерства и парламент“ доказва, че духът на Нери е жив и нейната борба новините да имат човешки образ и адрес все още e актуална.
Пак клиширано ще кажа, че Нери направи революция в телевизионните новини и обърна оптиката на най-влиятелната медия наопаки. В нейните репортажи, а по-късно и в работата на екипите, които ръководеше, задължителна беше гледната точка на обикновените хора, Нери вадеше на преден план тяхното мнение, споделяше автентичните им емоции и проблеми, а не даваше глас на егото и политическата поръчка. В онзи момент никой друг не работеше така и Нери беше пионер. Журналистическият й талант пък я превърна във вдъхновение (и школа) за мнозина и статуквото беше разрушено. Журналистите и зрителите видяха, че има и друг, истински, адекватен и човешки начин на поднасяне на информацията. Без никакво преувеличение, Нери даде ново начало в телевизионното новинарство и беше визионер, първопроходец, пътеводна светлина, ярък пример. За съжаление, както винаги става в българската действителност, когато стърчиш високо над останалите, гръмотевиците винаги падат върху твоята глава и на Нери й се наложи да стане и воин. Да отстоява непримиримо порива към свобода, истина и честност в журналистиката. Неща, които бяха част от дълбоката й същност не само като журналист, но и като човек. Тя не отстъпи нито за секунда и това й струваше много. И в професионален, и в личен план. Но нейният пламък запали огромен пожар и наистина даде основните ценности на новата и модерна българска журналистика. Не само в телевизията. Нери пренаписа правилата, зададе посоките и насочи процесите в правилната посока. Няма нищо случайно, тя обичаше да помага на младите колеги. Винаги можеше да я потърсиш за съвет, да си поговориш с нея за всичко, тя знаеше почтен изход и от най-заплетената ситуация. И остави богато наследство от истински журналисти, хора, които все още изповядват и защитават принципите, на които тя ги научи.
„Радват ме тези млади хора тук, които със сигурност ще намерят нещо ценно за себе си в нашия разговор. На днешния ден се е появила на света БНТ и нарочно избрахме на този ден да ви представим един проект, който е посветен на важен човек в телевизионната журналистика. Човек от тези, които задават стандарти, дават смисъл на тази професия и осмислят понятието журналист. Говорим за Нери Терзиева. Намираме с Първо студио на Радио Пловдив неслучайно. От тук е излъчен първият телевизионен сигнал на Телевизионния център в Пловдив през далечната 1971 година“, даде начало на разговора директорът на БНТ – РТВЦ Пловдив Десислава Шишманова. „Поканих Евгений Тодоров, един от хората, които работеха с онова поколение на Нери, на Живко Желев, на Пепа Славчева, на Николай Галов и които направиха така, че ние всички от екипа на БНТ Пловдив да ни се иска кажем, че работим в тази телевизия, в която са работили те. За нас това е кауза – да държим ниво и качество в професията“, каза още Шишманова.
Проектът се нарича „Какво би казала Нери“, а негов автор е известната телевизионна водеща, репортер и директор в БНТ- Екатерина Генова, която всички добре помним от най-гледаното толк шоу за времето си „Ах, тези муцуни“. Заедно с нея в Пловдив дойде и един от близките колеги на Нери от екипа в новините на „Ефир 2“ и „По света и у нас“ – Татяна Ваксберг.
„Нери беше бунтар, тя не приемаше и не се съгласяваше с много от нещата в телевизията и журналистиката въобще. Много остро усещаше, че е необходима радикална промяна в отношението на медиите към хората. За нея те бяха най-важни, журналистът винаги трябва да е на страната на зрителите, да е максимално близо до тях. Нери поведе борба за цялостна промяна на начина, по който се правят новините и успя. Насочи гледната точка през очите на обикновения човек, точно обратното на това, което се правеше в онзи момент – да се гледа отвисоко и да се говори с бездушния език на институциите“, сподели Екатерина Генова.
След като напуска БНТ, известната журналистка реализира различни проекти, но най-важен лично за нея е „Какво би казала Нери“. „Аз съм ученичка на Нери Терзиева и се надявам, че достойно следвам нейните уроци. Когато тя ни напусна преди две години, всички, които започнахме с нея в „Екип 2“ и „Ефир 2“ – това бяха новини и телевизия, която намаше нищо общо с онова, което хората дотогава можеха да гледат. Бяха съвсем нови, разчувстващи, понякога разтърсващи новини, които залепяха зрителите за екрана и опразваха улиците, за да гледат „По света и у нас“, когато Нери и Асен Агов се появяваха на екран. Имаше и още един екип, екип 1 – Емилия Иванова и Райчо Райков. Те се редуваха и тази нова новинарска телевизия привличаше хората, защото всички промени, политически, икономически, социални и културни, всички промени минаваха през екрана и новините на телевизията, която тогава беше една единствена и вероятно затова беше толкова влиятелна. Та, ние, учениците на Нери се събрахме в социалните мрежи и се разбрахме, че няма да говорим за нея в минало време, а всеки от нас си призна, че почти всеки ден в професионалната си работа си задава въпроса „Какво би казала Нери“. Аз имах голямо желание да направя филм и документална поредица, своеобразни уроци по журналистика, които Нери щедро ни раздаваше, докато работехме с нея. И съвсем естествено се настани усещането за този въпрос, какво ли би казала Нери за това или за онова. Така се роди проектът. В него направихме осем кратки документални филма, всеки посветен конкретно на уроците на Нери. Поканих пред камерата да говорят хора, които са работили близо до нея и те дават различни погледи, но така и една пълнота върху явлението, което беше Нери в журналистиката“, разказва Екатерина Генова.
И обяснява още за възникването на идеята: „Въпросът за Нери беше нашият коректив за това дали правим нещата така, както трябва по правилата, дали работим в името на хората, на зрителя, дали следваме професионалните правила, дали сме на прав път, дали случайно няма да сгрешим някъде. И тогава съвсем логично стигнахме до идеята да направим един филм, който да отразява уроците, които Нери ни даде. Защото, за съжаление, някои от тези принципи днес не се познават и затова и не се спазват. А те са безценни. Защото животът, отдадеността и честността на Нери към професията заслужават да бъдат разказани.“
„Филмът „Какво би казала Нери“ ще бъде излъчен в програмата на БНТ на 4 декември, а документалните фрагменти, които сме насочили към младите хора, интересуващи се от журналистика, към студентите, към тези, които искат да станат журналисти, те съдържат концентрирано уроците по журналистика, които всеки един от събеседниците ни е научил от Нери и би искал да се спазват днес. Защото независимо от критиките към нашата професия, журналистиката е изключително важна част от развитието на обществото. Представете си какво би било, ако нямаше БНТ, дали щяхме да разберем навремето, че демократичните промени се бяха случили. Представете си какво би било днес, ако няма телевизии, ако няма медии. Точно в това време, когато всеки има достъп до технологии и социални мрежи и се чувства готов да напише някакъв текст, да направи снимка и да импонира хората. Нашата професия е много важна в развитието на обществото и трябва да бъдем отговорни към нея, да я практикуваме честно, така, както Нери ни учеше и това е основното послание на тези осем епизода. Те са в социалните мрежи, публикували сме вече три от тях, предстоят и следващите. Много се надявам, че те могат да бъдат един различен урок и учебник по журналистика, различен от това, което се учи във факултетите. И допълнителен стимул за младите хора“, каза още Екатерина Генова.
„Татяна Ваксберг беше една от любимките на Нери, още много млада, направо от университета, но тя стана една от първите репортерки, чиито предложения за разследваща журналистика Нери приемаше. Тя направи репортаж за отмяната на смъртното наказание, което до този момент се налагаше в България. Тя за първи път показа кое копче са натискали изпълнителите на наказанието и как е ставало всичко. Репортъжът беше изключителен“, подаде разговора към своята колежка Генова.
Ваксберг побърза да прeдизвика младежите в залата и ги запита какво им е направило впечатление в разговора до момента. 17-годишно момиче веднага й отвърна, че му се струва възможно и не е трудно принципите на Нери да се прилагат и днес. „Напротив, това е най-трудното. И трябва да сте много. Сам не става. И да ти идва отвътре“, отговори известната телевизионна репортерка. И обясни, че хората от екипа на Нери Терзиева са се пръснали и работят в различни медии, имат различни биографии, но в основата им стои едно и също – те пазят духа на Нери. „Абсолютно съм убедена, че никой от тях, накъдето и да е кривнал през годините, не би направил нещо срещу професията и тези принципи“.
Разговорът с младежите провокира съпруга на Нери Евгений Тодоров, който с болка им каза много да внимават. „Като гледате такъв филм и подобни истории, да не помислите, че е много лесно да станете известен и уважаван журналист. Напротив, много е трудно и честно казано, ако не ви идва много отвътре, хич не се пробвайте. Искам да кажа, че от 35 години преход, тя работи като журналист пет години. И само две беше на екран. В останалите 30 години си изкарваше хляба по друг начин. Имаше три големи възможности да направи такава телевизия, каквато искаше, но и трите пъти беше смачкана буквално. От хора, които днес са в парламента. Хачо Бояджиев, който я уволни от БНТ, беше само изпълнител, от друго място дойде поръчката. Навремето правя филм за Бенковски. Прочел съм тайни и забранени тогава архиви, Бенковски беше героят на коня. Но аз намерих данни, направих филма по друг начин. Хачо случайно дойде до Пловдив, ето тук беше седнал, в тази зала правехме художествените съвети. И казва: „Тоя филм няма да го бъде. На нас ни трябва Бенковски на белия кон и нищо друго.“ Та, това за Хачо. Спомням си също как прегряваше телефонът още в първите дни, когато започна ефирът. Бях тогава в София, приемах обажданията. Мненията бяха разделени. Като отидеше на пазар, хората я прегръщаха Нери и й даваха всякакви зеленчуци. А по телефона други се обаждаха и нареждаха: „Свършиха ли се българките, та тази мръсна туркиня не искам да я гледам“. Нери всъщност прокара партината и научи хората, че не само с ов и ев на края на фамилията може да си водещ. Тя премина през много огорчения, но никога не каза лоша дума. И един пример ще ви дам. Имаше време, в което всяка вечер пред БНТ в София се събираха тълпи хора да чакат кога Асен и Нери ще излязат от сградата, за да ги освиркват и да ги замерят с разни неща. Една вечер аз се внедрявам в агитката, те не ме знаят кой съм, и ги слушам. „Ще я одерем, ще я разкъсаме“ и такива. Разказвам на Нери, а тя ме пита коя е била най-гласовитата протестираща. И аз я описвам. Нери успя да я намери и да се срещне с нея. Какво са си говорили не ми е казала, но на следващата вечер аз пак отивам в агитката, почват се пак същите неща, обаче тази жена я чувам да им казва: „Ама тя не е толкова лоша!“ Ето такава беше Нери“, върна се назад във времето Евгений Тодоров.
„За да разберете революцията, която Нери и Асен направиха, трябва да си представите каква беше телевизията преди тях. Това е почти невъзможно за младите хора сега да го осъзнаят. Защото основно гледахме едни 30-минутни новини, в които някой непрекъснато говори, но не казва нищо. Важно е да знаем, че половината от тази диктатура, този режим, в който живяхме, се крепеше точно на това използване на думите с цел нищо да не кажат. Това е абсурдът, който издига стена между новото поколение и всички, които са закачили поне малко от онова време и си спомнят усещането и атмосферата, че това, което се лее от екрана е един абсурд. Тук говорихме много за предаването „За един милиард“, защото във времето на тотална липса на информация, но на едно непрекъснато мелене, говорят се неща, които нямат никакъв смисъл, изведнъж се появи това предаване, което тече на живо. Нери се появи с нейните революционни схващания и превърна езика в инструмент за носене на информация, какъвто го познаваме днес, но по-съществено беше това, че Нери не беше сама. Не, те бяха група. Говорим за нея, защото тя си отиде и защото беше най-ярката фигура. Но това бяха група от журналисти, които се бяха научили във времето на тотален запор да намерят малката пролука, през която нещо да направят и то да бъде не сензация, а да бъде просто информация. Спомням си как една от говорителките на официалната телевизия отпреди да падне Тодор Живков, тя се превърна в политик, влезе в една партия и веднъж се обади да каже, че нещо Нери не е направила правилно. Но Нери й отговаря: „Сърдиш се, че не съм казала: „Миролюбивата политика на другаря Брежнев днес пожъна нови успехи?!?“. И се оказа, че това е цитат от някогашните новини. Представете си го това в днешен вариант. Водещият ви чете как миролюбивата политика на Бойко Борисов пожъна нови успехи. И това е съвсем сериозно, не го подиграват, не го будалкат, просто така се говореше тогава. Но вътре в това изречение няма информация. Какво е станало… Но беше така, те те потопяват в една пълна мъгла, ти се опитваш оттук оттам да хванеш по нещо и от това нещо да сглобиш своята картина за света. Вечер пускаш някакви чужди радиостанции и сам събираш нещата. Когато познавате фона, на който Нери се появи, тогава феноменът става не само професионален, но и политически. Защото имаше само една телевизия, имаше само едно радио. Още дори свободни вестници нямаше. И тогава се появяват двамата с Асен и ти казват: „Дами и господа, добър вечер!“ Това беше атомна бомба. Едните се разплакват от облекчение, че това е възможно, а другите качват адреналина до степен да искат да строшат телевизора. И фактът, че тези хора ги имаше в ефира първите години, те дадоха поне малко тласък на България да забележи, че има и друг начин“, разказа Татяна Ваксберг.
„Въпросът е дали и днес журналистиката играе същата роля. Ситуацията е много различна, има толкова много медии, социални мрежи, всеки може да бъде репортер или си мисли, че може да бъде, качвайки снимка или някакъв текст, който може да е абсолютно заблуждаващ, но неговите последовтели да му вярват. И къде е днес журналистиката и нейната роля, спазваме ли правилата, които „Екип 2“ и „Ефир 2“ наложиха тогава, дали всички медии са честни към професията, към истината, дали мислим за това да сме верни на зрителя и да говорим от неговата гледна точка. Никога няма да забравя, отивам в екипа на „По света и у нас“ и Нери непрекъснато повтаряше – репортажът трябва да бъде направен така, че да се разбере и от баба Пена в Цалапица. Аз тогава реших, че това е реална жена. После разбрах, че всъщност е образ, с който Нери ни казваше, че всички хора трябва да разбират нашите новини. И ако не стигаме до тях, защо изобщо ги правим. Това, за което тя ми връщаше текстовете, беше използването на уморени думи. Това ни беше забранено. Тези думи не са ли днес навсякъде във всяко съобщение, което звучи еднакво по всичките медии. Защото всичко се копира. Едно и също се говори. Образувано беше следствено дело, какво ви говори това, но го има във всяка съдебна новина. За мен един от най-важните уроци на Нери е да не употребяваме уморените думи. Доколкото знам, това е цитат от Радичков, който тя много умело приспособи и вложи в журналистиката“, разказа още Екатерина Генова.
„За Нери паметта няма как да бъде в минало време. Нери е представата ни за телевизионна журналистика и много важен човек в историята на телевизионната журналистика, защото тя осмисля и дава изключителна стойност на професията репортер. Най-големият урок, който остави е това, че журналистът служи единствено и само на зрителя. Това тя правеше през целия си живот, дори когато не беше действащ репортер. Стандартът, който Нери въведе е че всяка новина е една история, която ние трябва да разкажем. И тя се разказва с картина и звук, докато се превърне в един кратък филм. И това задължително става през очите на зрителите. С много жива, ярка атмосфера и с правилото, че никога в този разказ думите зад къдър не трябва да описват картината. Това, което камерата показва, не се казва в текста.
Когато имаме колебание за нещо дали то е човешки достойно и журналистически правилно, можем да си зададем въпроса „Какво би казала Нери за това“. Като един ориентир, като мачта, закоято се връзваш, за да минеш през изпитанията, които професията предлага всекидневно. Честният и коректен към фактите поглед, пресъздаден свидетелски, сякаш този, за когото правим нашите репортажи, лично е присъствал през очите на нашите оператори и репортери. Това са неща, които Нери зададе като стандарти в репортерската професия“, обобщи директорът на БНТ – РТВЦ Пловдив Десислава Шишманова.
Зареждане ...
