Служители на Пентагона провеждат неофициални разговори за това как Министерството на отбраната ще реагира, ако Доналд Тръмп издаде заповед за разполагане на войски на територията на страната и уволни голяма част от служители, които не го подрепят, съобщи CNN.

Тръмп не изключи използване на военни за вътрешно правоприлагане и масови депортации, и посочи, че иска да натовари федералното правителство с лоялни служители и да „изчисти корумпираните“ в системата за национална сигурност на САЩ.

През последния си мандат Тръмп имаше обтегнати отношения с голяма част от висшето военно ръководство, включително с вече пенсионирания генерал Марк Мили, който предприе стъпки за ограничаване на възможността на Тръмп да използва ядрени оръжия, докато беше председател на Обединения комитет на началник-щабовете. Междувременно новоизбраният президент неведнъж е наричал американските военни генерали „будали“, „слаби“ и „неефективни лидери“.

В момента официалните лица разиграват различни сценарии, докато се подготвят за цялостна промяна на Пентагона.„Всички се подготвяме и планираме за най-лошия сценарий, но реалността е, че все още не знаем как ще се развие ситуацията“, каза един от служителите в отбраната.

Избирането на Тръмп повдигна и въпроси вътре в Пентагона за това какво би се случило, ако президентът издаде незаконна заповед, особено ако политическите му назначения в министерството не окажат отпор.

„Войските са принудени от закона да не се подчиняват на незаконни заповеди“, каза друг служител от отбраната. „Но въпросът е какво ще се случи тогава – ще видим ли оставки на висши военни ръководители? Или те ще възприемат това като изоставяне на хората си?“

На този етап не е ясно кого ще избере Тръмп за ръководител на Пентагона, въпреки че официални лица смятат, че Тръмп и екипът му ще се опитат да избегнат „враждебните“ отношения, които той имаше с военните по време на предишното си управление, каза бивш служител на отбраната с опит по време на първото управление на Тръмп.

„Отношенията между Белия дом и Министерството на отбраната бяха наистина, наистина лоши и затова… знам, че това е на първо място в избора на хората, които ще поставят в Министерството на отбраната този път“, каза бившият служител.

Служителите на отбраната също така се опитват да идентифицират цивилните служители, които могат да бъдат засегнати, ако Тръмп възстанови списък F, изпълнителна заповед, която той издаде за първи път през 2020 г. и която, ако влезе в сила, щеше да прекласифицира огромна част от неполитическите, професионални федерални служители в цялото правителство на САЩ, за да може да ги отстранява по-лесно.

Министърът на отбраната Лойд Остин заяви във вторник: „Напълно вярвам, че нашите лидери ще продължат да постъпват правилно, независимо от всичко. Също така вярвам, че нашият Конгрес ще продължи да прави правилните неща в подкрепа на нашите военни“.

За много служители в областта на отбраната най-важното е как Тръмп планира да използва американската военна мощ вътре в страната.

Миналия месец Тръмп заяви, че армията трябва да се използва за справяне с това, което той нарече „враг отвътре“ и „радикални леви луди“.

„Мисля, че трябва много лесно да се справи, ако е необходимо, Националната гвардия или ако наистина е необходимо, военните, защото те не могат да позволят това да се случи“, добави той, визирайки потенциалните протести в деня на изборите.

Няколко бивши висши военни, служили при Тръмп, алармираха през последните години за неговите авторитарни импулси, включително Мили и пенсионираният генерал Джон Кели, бивш началник на канцеларията на Тръмп в Белия дом. Преди изборите Кели заяви, че Тръмп се вписва „в общото определение за фашист“ и че говори за лоялността на нацистките генерали на Хитлер.

Пентагонът не може да направи много, за да предпази превантивно силите от потенциална злоупотреба с власт от страна на главнокомандващия. Юристите на Министерството на отбраната могат да правят и правят препоръки към военните ръководители относно законността на заповедите, но няма реална правна гаранция, която да попречи на Тръмп да изпрати американски войници да охраняват улиците на САЩ.

Бивш високопоставен служител на Министерството на отбраната, който е служил при Тръмп, заяви, че според него е вероятно на допълнителни сили на активна служба да бъде възложено да подпомагат Митническата и гранична охрана на южната граница.

На границата вече има хиляди сили, включително тези с активна служба, Националната гвардия и резервите. Миналата годинаадминистрацията на Байдън изпрати 1 500 сили на активна служба, а по-късно изпрати още няколкостотин.

Но също така е възможно, каза бившият служител, силите да бъдат изпратени в американските градове, ако бъдат помолени да помогнат с плана за масова депортация, който Тръмп спомена многократно по време на кампанията.

Вътрешните правоприлагащи органи „не разполагат с човешкия ресурс, нямат хеликоптерите, камионите, експедиционните възможности“, които носят военните, каза той. Но той подчерта, че решението за изпращане на действащи сили по американските улици не може да бъде взето с лека ръка.

„Никога не можете да го смекчите, никога не можете да кажете с открито лице, че това не е голяма работа. Това е голяма работа“, каза бившият висш служител. „Но това е единственият начин да се справим с проблемите в голям мащаб.“

Отделно от това служител на армията заяви пред CNN, че може да си представи администрацията на Тръмп да нареди на още няколко хиляди войници да подкрепят граничната мисия, но предупреди, че това може да навреди на готовността на самата армия да се справи с чуждестранни заплахи.

Правомощията на президента са особено широки, ако той реши да се позове на Закона за въстанието, който гласи, че при определени ограничени обстоятелства, свързани със защитата на конституционните права, президентът може да разположи едностранно войски в страната.

Отделен закон – Posse Comitatus Act – има за цел да ограничи използването на армията за прилагане на законите, освен ако не е разрешено от Конгреса. Но законът има изключения за бунт и тероризъм, което в крайна сметка дава на президента широка свобода на действие при вземането на решение дали и кога да се позове на Закона за въстанието.

Съобщава се, чеТръмп е обмислял да се позове на Закона през 2020 г., за да потуши протестите след смъртта на Джордж Флойд.

„Ако градът или щатът откаже да предприеме действията, които са необходими за защита на живота и собствеността на жителите им, тогава ще разположа военните сили на Съединените щати и бързо ще реша проблема вместо тях“, каза той тогава./ПП