Новини от Пловдив » Пловдив » Кой е проф. Любен Телчаров – основателят на Спасителната служба в Пловдив
Маршрути Пловдив Посоки Регион

Кой е проф. Любен Телчаров – основателят на Спасителната служба в Пловдив

На 11 ноември 1949 г., точно преди 75 години, в Пловдив е създадено първото Планинско спасително ядро. Инициатор за учредяването на това високо хуманно дело е д-р Любен Телчаров, който с пълно основание е избран и за пръв негов председател. Кой е проф. д-р Любен Телчаров? Защо и как роденият на брега на Дунава/гр. Оряхово/ млад лекар се изявява в Пловдив? На тези въпроси ще се опитам да ви разкажа в следващите редове.

 

Доц. Сандю БЕШЕВ, историк на българския и световен алпинизъм, специално за читателите на ПловдивПрес


Роденото през месец януари на 1907 година в град Оряхово момче, на което родителите са дали името Любен, завършва основното си образование в крайдунавския град, където баща му Минко Телчаров е акушер-гинеколог. Впоследствие цялото семейство се мести в столицата, където младежът се сдобива с висока диплома, която му дава право да последва пътя на баща си. Непосредствено над новото му местоживеене, обаче се извисява високият купол на Витоша – едно предимство, с което малко столици, не само в Европа, но в света са надарени. В студентските си години той бързо намира подходяща компания сред колегите си, за да задоволи глямата си мечта – планините и техните върхове.

През 1932 г. заедно с още няколко състуденти подписва Хипократовата клетва и поставя пред името си д-р/доктор/ Любен Телчаров. Навярно още като студент той се е изявил като переспективен лекар, тъй като започва работа като асистент в клиниката, която се ръководи лично от д-р Васил Моллов – първият професор по медицина в България. Възходът в лекарската професия се задълбочава и младият асистент е изпратен на специализация в меката на медицината Франция и Германия, в клиниките по неврология където специализира „патоморфология на мозачните тумори”.

През това време младият лекар, който още в България е получил първата си закалка в областта и на алпинизма, използва всичкото си свободно време, за да обагатява познанията си в алпинизма, където този спорт се радва на най-голяма популярност не само в Европа, но и в света. Той успява да изкачи над 10 върха над 3-те хиляди метра между които първенеца на Европа Монблан –/4807 м/, Ле-з-Екрен /4103 м/, първенецът на Австрия Гросглокнер /3798 м/, Иглите Блетиер /3522 м/, Грепон /3472 м/, Чимона дел Пала /3186 м/ и редица още върхове все по-високи от родния ни Мусала /2925 м/. И най-важното, той натрупва богат опит в спортно-техническо отношение и когато се завръща в България се присъединявя към групата на Александър Белковски, също френски възпитаник, на Пепи Енглиш, немски възпитаник и редица още български студенти, следващи на Запад или вече завършили там висшето си образование и вкусили от магията на алпинизма.

На 19 ноември 1929 г. д-р Телчаров не само става съучредител на Българския алпийски клуб, той е избран и за един от 6-те му членове на бюрото. Изключително голяма активност по нашите планини Телчаров проявява след 30-те години, когато взема много активно участие в учредяването на първата за България Планинска спасителна служба/ПСС/ – 15 декември 1933 г. Година по-късно с д-р Емануил Шаранков стъпват на първенеца на южната ни съседка Гърция – вр. Митикас /2917 м/ в планината Олимп. Същата година в свръзка с Пепи Енглиш и д-р Мария Въжарова забиват в гранитната снага на вр. Мальовица първият истински алпийски клин във високата планина. Същата година с най-добрия познавач на Пирин и най-добрия български планински фотограф Никола Миронски осъществяват първото зимно преминаване по Карстовия ръб на Пирин, известен като „Кончето”.

През 1935 г. заедно с Божидар Стоичков само за два часа изкачват Северната стена на вр. Вихрен, с което развенчават фалшивата заблуда на двамата немски алпинисти, че тяхното изкачване, осъществено за 8 часа, е най-голямото постижение за времето си в Европа.

През време на Втората световна война д-р Любен Телчаров окончателно се завръща в България и започва работа в Католическата болница в Пловдив като специалист по вътрешни болести и патоанатомия. През 1946 г. е избран за редовен доцент и директор на института по Обща патология и патологична анатомия в новооткрития Медицински университет „Паисий Хилендарски” в Пловдив. Получил добра подготовка в Германия и Франция Телчаров бързо се ориентира в новия университет и още през следващата година създава първата в България катедра по патофизиология, с което изпреварва дори университета в София. На тази катедра той остава като ръководител цели 17 години.

През 1958 г. доц. Любен Телчаров успешно защитава докторската си дисертация на тема: „Биопункционенният метод в биологията и медицината”, с което става вторият в България доктор на медицинските науки, а впоследствие и професор. Огромната работа в катедрата не му пречи обаче професорът да продължава активно да се занимава и с любимото си хоби алпинизма.

На 11 ноември 1949 г. той става инициатор за създаването на пловдивската Планинска спасителна служба /ПСС/. Той е първият, а може би и единствен български лекар, който се занимава с въпросите на Планинската болест и на тази тема провежда няколко експедиции, в две от които участва и авторът на тази негова биографична справка.

На 9 април 1959 г. под ръководството на проф. Любен Теалчаров, в една от аулите на Медицинския увиверситет е учреден Студентският алпийския клуб „Академик” – Пловдив. Както обикновено за пръв председател на клуба е избран пак той – проф. д-р Любен Телчаров, дмн. /доктор на медицинските науки/.

Като треньор на споменатия алпийски клулб, на който професорът бе председател, в продължение на две години имах възможност да съм близо до този изявен алпинист и научен работник. Контактът с него ми помогна много като млад служител, едва започнал трудовата си дейност. От него научих много не само в организационно отношение, но когато започнах да работя върху моя дисертационен труд научих много и за историята и развитието на българския алпинизъм, на който той самия „пишеше” първите й страници. А аз точно това започнах да изследвам.

За съжаление през 1964 г., по политически причини проф. д-р Любен Телчаров бе преназначен на работа в София, където през 1972 г. се пенсионира. Връзката ни с професора не прекъсна и след преместванеито му в София. Продължавайки да работя по темата „Принос към историята на българския алпинизъм” аз често му гостувах и попълвах празнините от познанията ми върху неговата биография, която е много интересна и поучителна. Благодарение на това написах много неща, в които той имаше подчертано присъствие.

Самият професор много активно участваше в българския книжовен печат със статии, посветени на планинарството и алпинизма и взаимозависимостта между тях. В продължение на много години негови статии са печатани в списанията „Млад турист”, „Български турист”и „Турист”, както и във вестник „Ехо”. Тук не влизат научните му пубикации в строго научните списания и научни конференции, поместени както у нас, така и в чужбина.

След продължително боледуване на 4 юли 1995 г. на 88-годишна възраст проф. д-р Любен Телчаров – дмн. завърши ползотворния си жизнен път. Като спомен от него в Националния музей по алпинизъм в школа Мальовица-Рила, обаче ще говорят редица неща, сътворени от него и оставени от автора.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...