При процедурата за касиране на изборите Конституционният съд трябва да установи фактите, които се твърдят в подадените жалби. Съгласно Изборния кодекс съдът има два месеца, за да се произнесе. Ако междувременно парламентът се разпусне, делото не би трябвало да има предмет и съдът може да го прекрати. След промените с непрекъсваемостта на парламента обаче реално Конституционният съд може да работи по делото до свикването на евентуални нови избори. Това обясни в „Денят започва“ конституционалистът проф. Пламен Киров. Според него двата месеца, заложени в изборния закон, няма да са достатъчни на съда.
„Ако констатираните нарушения не променят изборния резултат, тогава решението на съда ще бъде, че са законосъобразни. Ако резултатите се променят обаче, КС ще трябва да се произнесе в обратния смисъл. Нищо не е толкова просто, че да не може да бъде объркано и те го объркаха за пореден път – така проф. Киров коментира проваления избор на председател на парламента от вчера.
„България е много малка държава, за да бъде управлявана от много хора. Постовете в държавното управление винаги са били източник на блага и поради това се пораждат тези центробежни сили и невъзможността да се стигне до някакви национални приоритети, които да обединят партиите, така ме те да управляват в името на народа, а не в свой корпоративен или частен интерес“, обясни той.
По думите му не е редно цели парламентарни групи да гласуват за няколко кандидата. Съгласно приетите вчера правила, утре изборът на председател на НС може са се осъществи с гласовете на повече от половината присъстващи в залата.
„Избирането на председател на НС не предпоставя създаването на редовно правителство. Нашите политици не искат да разберат елементарни неща и експериментират с народа. Не трябва да се учудват, когато народът започне да експериментира с тях“, добави той.
Зареждане ...
