- Часът е 6.40. Ето го и него – ВЪРХЪТ. Стоиш на 8163-те му метра и нямаш сили да се усмихнеш
- Но бъркаш в раницата, вадиш парчето плат с трите цвята – бяло, зелено, червено. Вятърът, какъвто винаги има на големите върхове, развява родния трицвет.
- Българката Христина Йосифова е извървяла много труден път преди да дойде този тъй очакван миг
Доц. Сандю БЕШЕВ, историк на българския и световен алпинизъм, специално за читателите на ПловдивПрес
Когато за първи път получих съобщентието за първото българско женско изкачване на Манаслу, смътно си спомних, че някога това име е вписвано в моите архиви.
Разтворих тетрадката с надпис „Големите върхове” и го намерих, и то не един, а няколко пъти. В раздела „Континентални първенци” то е вписано към три върха – Елбрус, Аконкагуа и Килиманджаро. Намерих го и към върховете, извисили снага между 7-те и 8-те хиляди метра. Под номер 153 името фигурираше и в списъка за връх Авицена /предишен пик Ленин – 7134 м/.
Това засили интереса ми и побързах да получа повече сведения за тази малко извесктна българска планинарка. Интересът ми идваше от факта, че след 1981 г. двама много активни деятели на UИАА /Международния съюз на алпийските асациации/ Еберхард Юргалски и Родолф Попиер, проследявайки изкачванията, главно на 14-те осемхилядника, категорично доказваха, че редица изкачвания не са завършвали на най-високите точки на върховете, а са били заявени като такива.
Като най-фрапиращи случаи те показват тези на връх Манаслу.
От няколкото приятели от Стара Загора, откъдето е и изкачилата този връх, разбрах, че Христина Йосифова е малко позната сред алпийските среди. Дадоха ми, обаче мобилния ѝ телефон на който незабавно позвъних. Чух изключително приятен женски глас, който веднага разсея съмненията ми. Уговорихме си среща в София, но тъй като аз вече бях преминал на някакви антибиотични хапчета, Христина пристигна в Пловдив.
Разговорът обещаваше да бъде дълъг, поради което удобно се настанихме на самостоятелна маса, където на по чаша кафе разслахме моите снимки, тези на споменатите по-горе деятели на UИАА и нейните. Бавно и спокойно уточнихме всички детайли, след което аз се уверих, че в нейното изкачване няма и частица съмнение.
Тя действително е стъпила на най-високата точка на връх Манаслу и с право може да се гордее, че е Първата българка, изкачила осмият по височина връх на планетата – Манаслу 8163 метра.
И така „тръгваме” към върха
Родена на 11 януари 1979 г. в семейство на планинари, още на 2 годинки тя стъпва на ските. После заедно със семейството си и други Старозагорски туристи(В Стара Загора туризмът е на особена почит), тя обикаля и петте наши най-големи планини – Рила, Пирин, Стара планина, Родопите и Витоша. Завършва курс по спелеология, участва в състезания по ориентиране. Още като ученичка участва в много популярното, по това време, екскурзионно летуване в Пирин и оттогава тази планина се настанява на най-удобно местенце в сърцето й.
В Стара Загора Христина завършва с отличие начално образование, после също с отличие се дипломира от Икономическия техникум в града, за да завърши и висшето си образование като икономист в ВИИ „Карл Маркс” /днес УНСС/. По специалността работи обаче само 8 години, ккогато разбира, че да стои 8 часа между четири стени не е за нея, а е стигнала и до убеждението, че е време да не робува на чужди фирми, а е крайно време да поеме съдбата си в своите ръце.
Завършва курсове за парамедик, със свои приятели регистрират обща фирма, купува си и собствена линейка и така работи и до днес. А това е една дейност, която й дава възможност често да пътува, както се казва „На където й видят очите и тегли сърцето”.
Успоредно с всичко изброено до момента Хриси не се разделя и с планината. Пътува много – пеша, с колело или кола и то предимно сама. Обикаля цяла България, а от някоклко години и света. През 2018 г. посещава Кавказ. Европейският първенец Елбрус(5642 м) толкова силно я завладява, че предприема /с водач/ едно почти рисковано решение – да го изкачи през зимата. Въпреки вледеняващия минус 40-градусов студ тя стоически издържа и стъпва на най-високата точка на Европа – вр. Елбрус при зимни условия.
Това, тя и сега, не знае, че е осъществила Първото българско женско зимно изкачване на Европейския първенец…След това стъпва още три пъти на този толкова обичан от алпинистите и уважаван връх.
Година по-късно(2019 г.) Хриси прелита океана, за да стъпи и на покрива на Южното полукълбо – вр. Аконкагуа(6962 м), а през 2020 стъпва и на три от най-знаковите Еквадорски вулкана – Чимборасо(6310 м), който още през 1745 г. от специалистите е обявен за най-високия връх на планетата. Короната, която върхът носи цели 63 години, след което тя е пренесена далеч на изток, в Хималаите, за да я предаде на вр. Нанда Деви(7814 м). В Еквадор Хриси поглежда и в кратерите на още два вулкана – Котопахи (5896 м) и Каямбо(5800 м).
Най-много – 13 или 14 пъти тя е била в Хималаите, където е изкачила връх Айлън пик(6165 м), обикновено изкачван от всички туристически трек-групи. Три пъти моята събеседничка е посетила и базовия лагер под Евверест. При честите си посещения в Хималаите тя се сприятелява с непалеца Анил Бат. При едно от последните си посещения в чудно красивото хималайско кътче Мустанг се заражда и мисълта за нещо по-сериозно и решението пада на връх Манаслу(8163 м).
Връх Манаслу е най-близкият осемхилядник до столицата на Непал Катманду. Въпреки, че е толкова близо до столицата, върхът е открит доста по-късно от другите му събратя и причината за това, че върхът се „крие” зад по-нисък, но по-близък връх. Едва през 1950 г. му е направена първата снимка, а през 1952, 1953 и 1954 г. японците правят 3 неуспешни опита.
Успяват едва на 5 май 1956 г. като на върха стъпват Тошио Иманиши и шерпът Гялцен Норбу. На 4 май 1974 г. японките Миеко Мори, Масако Ушида и Наоко Нагасеко осъществяват първото женско изкачване на връх, извисил се над космическите 8000 метра и това е напълно достатъчно за Манаслу да се заговори като за „Японския връх”.
За 2024 г. Христина се включва в комерсиална експедиция, при която фирмата отговаря само до предвижването и обслужването в базовия лагер на 4800 м н.в. Там, на място с помоща на своя непалски приятел Анил Бата тя наема за свой личен шерп Пенгма Шерпа с когото, за щастие, си допадат и през цялото време работят в пълен синхрон.
От многобройните си пътешествия и изкачвания на редица високи върхове по различните планини, Христина е добила и съхранила, в значителна степен аклиматизацията, затова в района на базовия лагер се чуства много добре. Това й състояние е забелязано и от планинския ѝ водач. В лагера обстановката е добра и дава възможност както за почивка, така и за подготовка при изкачването на самия връх. И те вземат много смело решение – няма да правят предварителни излизания по маршрута за аклиматизация. За това им решение много е помогнал фактът, че маршрутът е много добре подготвен. Въжените парапети са фиксирани с нови въжета, а там където маршрутът преминава през отвесни ледени или скални стенички, са поставени алуминиеви стълби. Тъй като тази процедура се прави от години насам, то шерпите са се специализирали и клиентите, в това число Хриси и шерпът й са им се доверили напълно.
След базовия лагер(4800 м) по пътя към върха има още три междинни лагера – първи на 5500 м, втори на 6300 м и трети на 6800 м.
Първата нощувка е осъществена на първи лагер, на втори лагер Хриси и Пенгма правят малко по-продължителна почивка от 3 часа и продължават нагоре
Пътят към върха е труден. Температурата е много ниска, а прикачването на карабинерите от едното на другото въже става трудно. За самия щурм към върха те тръгват още в три часа следобед на 23 септември, защото от опит шерпът знае, че предстоящият ден, в който ще се атакува върха, изкачването и слизането до лагера на 6800 м ще им отнеме най-малко 15 часа.
Едно почти непосилно натоварване, което обаче трябва да се приеме. По трасето в този ден се движат много кандидати за върха, което често налага да се изчаква в право положение доста време. Чакането се налага както поради бавното движение на хората преди тях, така и наложителното трудно и опасно разминаване с тези, които вече се връщат от върха.
В тъмното движението е само на джобни фенерчета. Умората се засилва, а и трудните теренни пасажи зачестяват(Маршрутът към върха не е от най-трудните, но на места скалните участъци са над трета алпийска категория на трудност). Умората натежава. Краката омекват. Температурата спада под минус 30 градуса. Тялото иска своето. Очите се затварят или както казва самата Христина „Изкачвам се в полусънно състояние.”
Пътят към този връх като, че ли няма край. Две-три крачки – почивка. И пак така. И още много пъти така. Главата е наведена. Страхуваш се да погледнеш нагоре, защото той, върхът е толкова далеч…
Вървиш по-малко и почиваш повече. Почиваш повече и вървиш по-малко.Така е на тези височини. Зазорява. Започва новия ден. Във високата планина той винаги започва обнадеждаващо. Така е и на 24 септември. Излязъл си над околните върхове и няма какво да ти пречи да се радваш на околната панорама. Но… както всяко нещо има край така и днешният 24-и ден на месец септември поднася най-голямата радост на Хриси.
Часът е 6.40. Ето го и него – ВЪРХЪТ. Стоиш на 8163-те му метра и нямаш сили да се усмихнеш. Но бъркаш в раницата, вадиш парчето плат с трите цвята – бяло, зелено, червено. Вятърът, какъвто винаги има на големите върхове, развява родния трицвет. Българка е извървяла много труден път преди да дойде този тъй очакван миг.
Мислиш си колко българи са имали това щастие? Ръкостискане, прегръдки, целувки. Тук, на такава височина, всички правят това – близки, познати и непознати. Те всички са извървели трудния и рискован път.
Времето за повече подробности е малко, защото денят напредва, както винаги става към обяд или малко след това. Облаците напират, времето бързо се променя откъм другата, лошата си страна.
Бавно и внимателно Хриси и Пенгма поемат надолу. И двамата знаят, че слизатето носи много повече трудности и опасности. Ето и палатките на 6800 м. Тук, в палатката могат да се поуспокоят. Да полегнат в спалните чували
Заслужили са мака почивка преди следващия ден. Чакат ги още много и трудни стъпки до базовия лагер, където всичко вече е съвсем друго. Голямата мечта е реалност. Христина Йосифова е осъществила Първото женско българско изкачване на осмия връх в поредицата на 14-те осемхилядника на планетата. Христина бърза да се прибере, защото вкъщи я чакат 19-годишният й син – студент също като майка си по икономика, и съпругът й, който си има съвсем друг бизнес. И двамата си имат свои спортни хобита, които обаче са далеч от планините. Важното, обаче е това, че никой не пречи на другия и всеки върви по своя си път./ПП
Зареждане ...
