A1 Advertisement
Новини от Пловдив » Важно » През 1665 г. управителят на Пловдив посреща с 1000 камили посланика на император Леополд I
Важно Култура Митовете на Пловдив Не забравяй Пловдив Пловдив Важно Пловдив! Посоки

През 1665 г. управителят на Пловдив посреща с 1000 камили посланика на император Леополд I

Конакът на Пловдив 1882
  • Дворецът на пловдивския назър е прочут! – възкликва Евлия Челеби в средата на XVII век
  • На 20 октомври 1699 г. тръгнало от Виена към Пловдив и Цариград Великото посолство в състав от 270 души
  • През 1879 г. бившият конак на пловдивския назър станал резиденция на княз Александър Богориди, генерал губернатор на автономна област Източна Румелия
  • Европейската комисия настоявала за церемонията по утвърждаване конституцията на автономната област Източна Румелия да се издигне турското знаме, но замисълът на комисията пропаднал

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Днес Владо разказва за управлението на Пловдив през османския период и какво разказват хрониците за конака на града.


На 25 май 1665 г. от Виена тръгнала към Цариград голяма посланическа мисия от 150 души. Включвала кавалери, благородници, телохранители, снабдители, готвачи, музиканти. Водач на мисията бил граф Валтер фон Леслие. „Когато мисията на граф Валтер фон Леслие приближила Пловдив – известява Паул Тафернер – управителят на града посрещнал тържествено пратениците на Виена. В знак на уважение посрещачите пристигнали с 1000 камили.“

Входът на губернаторската резиденция в Пловдив. – “The Graphic”, бр. 835, 28 ноември 1885, с. 588.
Входът на губернаторската резиденция в Пловдив. – “The Graphic”, бр. 835, 28 ноември 1885, с. 588.

Поредното пътуване през 1700 г., наречено Великото посолство, включвало 270 души. Беят на града посрещнал великия посланик „с много конници и няколкостотин еничари – пише Симперт Нигел, – придружи го до града и се настани в своя твърде хубав сарай, разположен на река Хебро, която тукашните наричат Марица.”

Резиденцията на губернатора и река Марица. – “The Graphic”, бр. 828, 10 октомври 1885, с. 396.
Резиденцията на губернатора и река Марица. – “The Graphic”, бр. 828, 10 октомври 1885, с. 396.

През 1808 г. бил посрещнат Александър Краснокутски, който пътувал към Цариград за среща с великия везир Мустафа Байрактар. Посрещачите били с великолепни дрехи – пише Краснокуски. Няколко часа по-късно управителят на града изпратил нагизден ездитен кон, с който гостенинът, придружен от 50 конника, пристигнал в конака на велможата.

Резиденцията на Александър Богориди с означение на основните сгради - план, изготвен към 1883 г. Централен архив – София
Резиденцията на Александър Богориди с означение на основните сгради – план, изготвен към 1883 г. Централен архив – София

Векове наред се спазвали тези ритуали. За това отговарял назъра (управител, надзорник, администратор на финансите). Турският географ Евлия Челеби пише, че екипът на Назъра включвал 200 души. Имало назър по храните, назър по приходите, назър по разходите и още цяла върволица от длъжности за решаването на административните и финансови проблеми. Всъщност назъринът управлявал цялостния живот на Пловдив и същевременно подпомагал прехраната на столицата и снабдяването на войската.

Княз Александър Богориди, генерал губернатор на Източна Румелия
Княз Александър Богориди, генерал губернатор на Източна Румелия

Предполага се, че конакът на пловдивския назър е изграден още по време когато Шихабеддин паша устройва до река Марица административния център на османския Пловдив. Трябва да е била представителна сграда. Не случайно към средата на XVII век Евлия Челеби възкликва: „Дворецът на пловдивския назър Джелеб Мехмед е прочут!”

Половин век по-късно Симперт Нигел добавя: „Твърде хубав сарай”. Трябва да се уточни, че конакът не е просто самостоятелна сграда, а цял комплекс. Конакът на пловдивския назър бил унищожен от пожар през декември 1837 г. и възстановен през 1854 г. През размирните години в края на XVIII и началото на XIX век назърът напуска терена до река Марица.

В периода 1792 – 1809 г. пътешественикът Хугас Инджеджиян записва: „На върха на планината (т. е. едно от тепетата на Акропола) стърчи четириъгълна кула. Тук е седалището на назъра и моллата…”

Откарването на губернатора Кръстевич през нощта. Гравюра от M. Gerardin. – “Le monde ilustre” - Париж, бр. 1495, 21 ноември 1885, с. 346.
Откарването на губернатора Кръстевич през нощта. Гравюра от M. Gerardin. – “Le monde ilustre” – Париж, бр. 1495, 21 ноември 1885, с. 346.

Някъде в началото на XIX век Едмън Спенсър пише, че резиденцията на местния управител е на акропола, както и казармата на низамите.

След Освобождението в голямата сграда останало само Градското общинско управление (Идерей беледие). Тази нова за Пловдив институция била създадена през 1863 г. Една от сновните ѝ задача била да се планират мерки за благоустройството на града. През 1871 и 1872 г. председател на това управление бил Йоаким Груев.

Вляво зад дърветата се вижда част от резиденцията на генерал губернатора на Източна Румелия. В десния край е Военната палата, 80-те години на XIX век
Вляво зад дърветата се вижда част от резиденцията на генерал губернатора на Източна Румелия. В десния край е Военната палата, 80-те години на XIX век

През 1879 г. бившият конак на назъра станал център на новосъздадената автономна област Източна Румелия. Церемонията за прогласяването на органическия устав (т.е. конституцията на Източна Румелия) започнала при входа на конака, с параден марш на две български дружини от 1800 войника. Събитието е описано в броя на вестник „Марица” от 25 май 1879 г. Там дипломатично се напомня, че според Европейската комисия трябвало да се издигне турското държавно знаме. Изглежда разискването е било твърде бурно, защото чак през нощта Европейската комисия постановила, че казусът с официалния флаг ще бъде решен от генерал губернатора на Източна Румелия.

Вероятно европейските представители смятали, че Александър Богориди ще отстъпи, но сгрешили – турското знаме не било вдигнато на церемонията, с която се утвърждава конституцията на автономната област.

Най-ранното описание на конака е от 1841 г. Французинът Адолфо Бланки пише: „Бреговете на реката, покрити от увиснали върби и кипариси, които придават на града едно украшение, много по-хубаво от природните особености на местността, която го заобикаля. Посред тези елегантни дървета се съзира високата жълта стена на пашовския конак”.

Близо 40 години по-късно Михаил Маджаров получава покана за разговор с генерал губернатора Алеко Богориди. „Неговият кабинет – пише по-късно Маджаров – както и всички здания на конака не представляваха нищо, което да напомня един дворец. Мебелировката бе проста, а зданието бе дори разнебитено. То бе на един етаж, но зимниците се пълнеха с вода от Марица и след всяко разливане на тая река в конака се чувстваше влага и дори мухъл.”

Военен парад на Богоявление пред конака и Княжеската градина, 1900 г. Държавен архив - Пловдив
Коледна картичка: Военен парад на Богоявление пред конака и Княжеската градина, 1900 г. Държавен архив – Пловдив

Не е за вярване, но точно до разнебитената сграда на конака се намирал един изумителен парк. Нямало друг като него у нас. Това е прочутата Княжеска градина, създадена с много любов и погубена по най-варварски начин.

Със старинната сграда на конака са свързани два традиционни празника на Пловдив. В началото на годината до днешния пешеходен мост се стичали хиляди пловдивчани да гледат хвърлянето на кръста. Началото на това дългоочаквано събитие се отбелязвало с 21 топовни изстрела от върха на Сахат тепе.

На 11 май, денят на Светите братя Кирил и Методий многолюдни шествия тръгвали към днешния площад „Съединение”. От 1880 г. празнуването започвало с военен парад. След 1893 г. парадът се преместил на сегашния площад „Централен” откъм градината „Цар Симеон”.

 

Комплексът от сгради на конака край река Марица защитен от масивна ограда, 1882 г. Народна библиотека „Иван Вазов” - Пловдив
Комплексът от сгради на конака край река Марица защитен от масивна ограда, 1882 г. Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив
ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...