Френското правителство с премиер Мшиел Барние загуби вота на недоверие, който се гласува снощи в Националното събрание на страната. 331 от 574 депутати подкрепиха вота.
Мнозинството беше постигнато с обединените сили на крайната левица и крайната десница. Така те наказаха кабинета заради опит на Мишел Барние да използва специални конституционни правомощия за приемането на непопулярен бюджет без окончателно класуване в парламента. Предвиждат се икономии от 60 милиарда евро за свиване на големия дефицит.
Бюджетът няма да изчезне с вот на недоверие, предупреди по-рано премиерът, който трябва да връчи оставката си на президента Еманюел Макрон. Френско правителство пада с вот на недоверие за първи път след кабинета на Жорж Помпиду през 1962 година.
Крайнолявата формация „Непокорна Франция“ вече поиска оставка и на държавния глава, възможност, която той изключва. Според източници на Ройтерс Макрон иска да назначи нов премиер преди церемонията по откриване на ремонтираната след пожар катедрала Нотр Дам в събота. На нея се очаква да присъства и Доналд Тръмп.
Друга възможност е Макрон да остави сегашния кабинет като служебен за да си даде време на открие премиер, способен да привлече достатъчна подкрепа за прокарване на бюджет.
Как се стигна до вота на недоверие?
Френският президент Еманюел Макрон свика предсрочни парламентарни избори през лятото. Нито една партия не получи мнозинство.
Консултациите за съставяне на правителство започнаха с близо два месеца закъснение заради Олимпийските игри. След тежки преговори Мишел Барние беше утвърден за министър-председател.
Кабинетът „Барние“ управлява само два месеца и 29 дни преди вота на недоверие. Предшественикът му Габриел Атал беше начело на френското правителство едва 7 месеца и 23 дни и е сред тримата премиери при управлението на президента Макрон, които се задържаха най-кратко на власт.
За последен път френско правителство пада с вот на недоверие през 1962 г. Тогава е свален кабинетът на Жорж Помпиду.
Зареждане ...
