- Дървената джамия в село Подкова е единственият у нас походен молитвен дом на султана, какъвто той ползвал при военните си кампании
- До комплекса са и лечебните камъни, които сбъдват желания, лекуват стави, кръст, главоболие
Доц. Сандю БЕШЕВ, историк на българския и световен алпинизъм, специално за читателите на ПловдивПрес
Уникалната дървена джамия, известна още и като Джамията на седемте момичета/Йеди мъзлар джамиси/, се намира в село/гара/ Подкова, община Кирково, област Кърджали. Тя е обявена за исторически паметник на ранната мюсюрманска архитектура. Джамията е действаща и е отворена за посещение през целия ден. В религиозния комплекс има няколко сгради, изградени предимно от дърво – покрита чешма за измиване предимно на краката, полувкопан в земята молитвен дом и отделно минаре. Зад тях се намира старото и ново мюсюлманско гробище до което води много добре оформена пътека.

Сградата е строена между 1428 и 1438 години изцяло от дървен материал. Интересното е, че при градежа на джамията не е използван нито един пирон и други железни скрепителни материали. Гредите са съединявани помежду си посредством специални улеи и жлебове, които влизат едни в други. Между 2007-2009 г. джамията е била разглобена до основи, почистена и реставрирана, след което е възстановена като е съхранена древната строителна технология. Официално комплексът е открит на 28 септември 2014 г. след 5 годишна допълнителна работа за реставриране на дървеното минаре. Според някои историци постройката е една от тъй наречените походни джамии, използвани от султаните при продължителните им военни походи. Реставрацията е осъществена в значително по-големи размери от първоначалния градеж.

Далеч по-интересна и вълнуваща от историческите факти, обаче е легендата за построяването и името на джамията. Ето и нея. В отдавна изчезналото село Рамоллар живели седем красиви девойки, сгодени за седем момъка. През Средновековието при започване на поредната продължителна война младите мъже от селото били призовани в султанската армия. Момите се надяавали, че техните любими ще се завърнат живи и здрави, за да вдигнат богати и запомнящи се сватби. Но, както обикновено се случва, съдбата решила друго. След дълго очакване дошла тъжната вест, че и седемте младежи са загинали в сраженията.

Сломени от дълбока скръб, девойките решили да не се омъжват никога, а да се отдадат на вярата. Събрали сватбените си чеизи и ги продали. Със събраните пари девойките закупили дървения материал, с който започнали градежа на джамия.
Тя била построена само за една нощ, а след това и седемте моми изчезнали и никога не се появили, или обадили от никъде. Изгубили се в мрака, но оставили след себе си храм и легенда, които просъществували през вековете. Смята се, че построяването е станало на 6 май, поради което всяка година на този ден в двора на джамията и край нея се събират стотици вярващи от околните села.

Друга легенда разказва, че по време на една от многобройните войни в началото на 19 век селото било опожарено и хората потърсили убежище в джамията. Командирът на нападателите не пожалил нито хората, нито джамията и заповядал да запалят и нея. В този миг незнайно от къде се появило стадо пуйки, които започнали да гасят огъня. Изпълнявайки заповедта на командира войниците все палили, а пуйките все продължавали да гасят. Накрая войниците се отказали, а командирът онемял. Днес в двора на джамията има седем гроба на момичетата и седем гроба на техните любими женихи.

Не бързайте да си тръгвате. Излезте от западния вход и тръгнете по пътеката, за която споменах в началото. Само след 100-150 метра тя ще ви отведе до новите гробища на с. Подкова, а в самото му начало ще видите няколко странно оформени камъни. Първият камък е провералото. Казват, че ако на три пъти премините под него ще се сбъднат всичките ви желания. Следващите няколко камъка пък ще ви изцерят болежките на коленете, кръста и главоболието…
Как да стигнем до село Подкова?
Най-удобно е със собствен автомобил, тъй като обществен автомобилен превоз няма. Селото е само на два км вляво от международния път за Гърция през прохода Маказа. От Кърджали до отбивката за Подкова са 35 км, а от от Момчилград е само на 20 км. Ако изберете атрактивото пътуване с БДЖ, имайте предвид, че пътуването е много рядко и се осъществява по линията Ресе, Горна Оряховмица, Стара Загора, Димитровград, Кърджали, Подкова, последна ж.п.гара на България. Независимо кой начин ще изберете и двата пътя – шосейният и железният ще пропътувате през чудно красиви места, пътувайки срещщу течението на река Върбица.