- Решението вкарва в задънена улица казуса с опасната сграда, надвиснала над бул. „Христо Ботев“
Полуразрушеният тютюнев склад „Никотеа“ на ъгъла на булевард „Христо Ботев“ и улица „Авксентий Велешки“ е паметник на културата. Това гласи окончателното решение на тричленен състав на Върховния административен съд.
Решението на върховните магистрати е обратно на произнесеното от Пловдивския административен съд, който обяви преди година, че сградата не е паметник на културата. Пловдивските магистрати отмениха заповедта на заместник-министъра на културата Борислава Танева от 30.09.2022 г., с която сградата се обявява за паметник на урбанизма и културния пейзаж, с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново време, с категория „за сведение“.
Сега обаче върховните съдии отменят решението на първа инстанция. Отхвърлят жалбата на собствениците на сградата срещу заповедта на заместник-министъра на културата, с която тютюневият склад е с класификация на единична архитектурно – строителна недвижима културна ценност /ЕАСНК /от Ново време с категория „за сведение“ и е определен режимът за опазване на тази недвижима културна ценност като неоснователна.
Решението на ВАС вкарва в задънена улица казуса с опасната сграда, надвиснала над бул. „Христо Ботев“.
Още
Съдът: Опасният склад до Сточна гара не е паметник на културата
Защо идеята „Тютюнев град“ умря и внуците ни няма да я видят съживена
Моравенов: Тютюневият град „умря“ през 2016 г заради НИНКН и арх. Петров
Председателят на тричленния състав на ВАС съдия Марио Димитров е подписал с „особено мнение“ решението. Ето становището му:
„Не съм съгласен с извода на мнозинството от състава за неправилност на атакуваното решение. Не споделям възприятието, че липсата на уведомяване по реда на чл. 26 , ал. 1 АПК е нарушение на административнопроизводствените правила, но не от категорията на съществените.
Смятам, че първостепенният съд обосновано е приел, че процесната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед нарушеното право на участие в производството на тези лица, гарантирано от чл. 34 АПК, съответно правото им да ангажират доказателства, да направят искания и възражения, да изразят становище за защита на интересите им.
Нормата на чл. 26, ал. 1 АПК създава задължение за административния орган да уведоми заинтересованите граждани и организации за започване на административно производство. Конституционното право на защита е предоставено с чл. 56 от Конституцията, тълкуване на което е дадено в решение № 3/ 17.05.1994 г. по конституционно дело № 1/1994 г. на Конституционния съд. Значението на това задължение на органа е да даде възможност на страната в административното производство, да е информирана не само за самото започване на административното производство, но и за причината, поради която това производство е започнато.
Това значи, да е запознат с фактическите и правни твърдения на органа, със събраните от него доказателства и евентуалните изводи, които с оглед на събраните до момента доказателства, очаква да направи. С оглед на функцията, която разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК осъществява – да даде възможност на страната в административното производство да прояви активност в защита на правата си, неспазването й от органа би могло да бъде съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Преценката за това съдът прави винаги в контекста на фактите по делото. В този смисъл е решение по адм. д. № 13414/2020 г. по описа на ВАС.
От доказателствата по делото не се установява административният орган да е уведомил надлежно „Транс Елгол България“ ООД за образуването на производството по издаването на заповедта, каквото изискване визира чл. 26, ал. 1 АПК. По делото не са ангажирани доказателства посоченото уведомление (писмо изх. № 0401-7435 от 22.08.2021 г. (листи 277-278) на директора на НИНКН, представляващо уведомление по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК) да е получено от жалбоподателя (настоящ ответник по касацията), нито че уведомлението е обявено на електронната страница на НИНКН.
Органът е длъжен да уведоми заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК е гаранция, че органът ще постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като обсъди възраженията на заинтересованите лица, т. е. тя е гаранция за законосъобразността на постановения акт. В този смисъл са решение по адм. д. № 10430/2020 г. по описа на ВАС, решение по адм. д. № 5403/2023 г. по описа на ВАС и решение по адм. д. № 6596/2024 г. по описа на ВАС.
Дори да се приеме, че след като с подаденото възражение „Транс Елгол България“ ООД е упражнил правото си заедно с надлежно уведоменото „МЛП Корпорация“ ООД, с оглед което да се сметне, че нарушението по неуведомяването „Транс Елгол България“ ООД не е съществено, не следва да се подценява обстоятелството, че процесната заповед е издадена на 30.09.2022 г., а седемдневния срок за становище-отговор от надлежно уведоменото „МЛП Корпорация“ ООД, по реда на чл. 34, ал. 1 ал. 3 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК е до 10.10.2022 г., което прави заповедта преждевременно издадена в нарушение на чл. 34 АПК.
Предвид установеното, намирам изводът на първоинстанционния съд за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила за правилен, постановен в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон.
Водим от гореизложеното, подписвам настоящото решение с особено мнение, че касационната жалба е неоснователна, съдебното решение като правилно не следва да бъде касирано, а да бъде оставено в сила.“.
Още
Защо идеята „Тютюнев град“ умря и внуците ни няма да я видят съживена
Зареждане ...
