Назаем от Фейсбук
Славена Шекерлетова
Кучето не е коледен подарък и плюшена играчка, независимо каква порода е. Кучето има нужда от занимания, разходки, любов и добро отношение. Има нужда от стопани, които знаят и се учат как се отглеждат тези изключителни същества.
Приютите и улиците са пълни. Ако искате да направите нещо наистина хубаво по празниците – това е вариант. Ако разбирате напълно, че се сдобивате с приятел, велкро, нов член на семейството. Не, не е сложно. Но е отговорно. И безценно като преживяване и връзка. Кучетата заслужават уважение и разбиране. Установих, че себичните и нарцистични хора не са добри стопани. Както и такива, които отказват да приемат, че кучето не е просто пес, а създание с интересен ум, което трябва да се уважава. И да се обучава, което значи, че трябва първо да се обучи човекът. Поне на елементарните неща, не е нужно да стават войници.
Улиците се напълниха с Немски овчарки, Швейцарски овчарки, Белгийски овчарки, Чехословашки вълчаци, Джак Ръсели, Хъскита, Лабрадори, Голдъни, болонки, даже и Родезийски риджбек имаше в приют. Веднъж видях и един Нюфаундленд… Да не говорим за ловджийските кучета, които редовно се оказват бездомни наесен. Не бъдете следващите, които ще се отнесат по такъв незаслужен и отвратителен начин с тези умни и емоционално интелигентни същества, които така копнеят да имат своя истински човек.
Сложете му на кучето един медальон с телефонен номер на врата. Простичко е и помага! Сложете си една камера на двора на къщата – лятото редовно четях „Откраднаха ни кучето от двора…“
„Всички гледат породата,
търсят расови белези,
а пък има в природата
удивителни мелези.
Тъй че, както при хората,
приятелче мое.
И при нас е най-важно
сърцето какво е.“
Валери Петров