Георги ПЕТРОВ, Седмичен цикъл
От години нямахме сняг в нашия равнинен град. Дълго време нямаме и редовно правителство. Падна сняг. Е, не онзи от спомените ни, но сняг, който зарадва не само децата и ние, вдетенените старци, се усмихнахме някак освежени. Кварталният ни парк се изпълни с дечица, радостно възбудени от белотата и майки, боящи се дечицата им да не настинат.
Като минавах през парка с глуповатата надежда да открадна малко от детската радост, чух едно момченце да пита майка си защо дядо му му е казал да се радва на снега, защото до ден-два няма да го има. Нищо, мама, нищо, хайде още малко и да се прибираме, някак уклончиво според мен отговори майката.
Прииска ми се да клекна до момченцето и да му кажа: „Защото дядо ти е от онези човеци, внушили си, че са от малкото носители на абсолютната истина, които са готови да обясняват и на току-що проходилото детенце, че Дядо Коледа не съществува.“
Стреснах се, че щях да заприличам на наши сънародници, на които програма „Хоризонт“ на БНР дава думата да споделят мнението си по политически и други проблеми на обществото и държавата ни. Забелязал съм, че те са едни и същи и толкова нескривано вманиачени в собствената си непогрешимост, че вземам грях на душата си да мисля, че с тяхна помощ програмата на радиото се опитва да компенсира липсата на хумористични предавания.
Засрамих се от споходилото ме желание. Защо трябва да помрачавам радостта на детенцето от белотата на снега с неразбираеми за него думи. А уж само щях да си открадна малко детска радост.
Появи се и шанс да имаме редовно правителство. Армията, по-точно башибозушката шайка /да ме извинят сериозните и подготвените/ анализатори и коментатори се възбуди до зачервяване. За да казва, обосновава и предупреждава, че това правителство ще е ден до пладне.
Че няма да направи съдебната реформа, няма да реши енергийните проблеми, няма да озапти корупцията и няма да може, за радост на дечицата, да задържи снега по-дълго.
Защо? Защото знаем ги ние тези политици, които се опитват да сформират правителство и тези кандидати за министри, те не са квалифицирани, почтени и морални като нас. Пак с известно притеснение ще ви споделя усещането си, че според мен, трудно скриваната цел на повечето политически анализи и коментари е да изтъкват някаква изключителност на авторите си. Не съм чул някой от маститите разбирачи на политиката и управлението да е подбрал и съобщил десетина- двадесет имена на личности, които според него биха могли да съставят читаво управление на държавата ни. Не може да ги няма, но нали най-лесно е да подхранваш фалшивото усещане за собствената си изключителност, като изтъкваш липса на качества у всички останали.
Не, че този шанс, ако се реализира, така съставеното правителство автоматично ще изрине Авгиевите обори на дългото безвластие или псевдовластие, но според лаишките ми разбирания ще забие кола. Ще има до какво да се подреждат амбиция, добронамереност, квалифицираност, дисциплинираност, ред и законност, ако все още са останали в деморализираното ни ощество. И в държавата ни, където все още официално броят на избирателите е по-голям от реално съществуващите български граждани. И най-оптимистичното за мен, ако не е много наивно според вас, е че до кола ще се подреди надеждата, която като детския възторг от снежната белота, за по-кратко или по-дълго, ще изтика в ъгъла на размислите ни не до там аргументираните мрачни предсказания.
Зареждане ...
