Назаем от Недялко Славов, Фейсбук
Обичам да се прибирам в къщи, крачейки по античното ниво на Пловдив – това са огромните каменни плочи в археологическия подлез, където минавам край мозайките на късно-античната перестилна сграда Ейрене, изкачвам стъпалата към съвременното градско ниво и след двайсетина крачки съм пред входната ни врата. Другият ми любим маршрут е от юг – тогава слизам трийсетина стъпала и тръгвам първо край колонадата на западната, а после и северната страна на Античния Форум, после свивам вляво и тръгвам край колонадата на Одеона, после изкачвам обратно стъпалата, връщам се в съвременния град и след трийсет крачки съм у дома. И, докато крача по дъното на историята, си мисля за асфалтираните пътища, асфалтираните мозъци, магистралния ни свят, но най-вече за съдбата, че живея в античната романтика на моя вечен град и затова, че съм брънка от голямото човечество, което с хилядолетия е създавало дух и красота на това посочено място.