Славчо: Съединението прави силата, ама май пак не сме си научили урока

Какво ли не съм видял в политиката… И аз съм бил в парламента, имало е противопоставяне, имало е повечко емоции и спорове на висок тон. Но ситуацията в момента е направо неописуема. Почти цели парламентарни групи да скачат на бой и саморазправа, в основата на меллето да са все едни и същи хора, но останалите се подвеждат по тях и заседанието да се превръща в една безумна разправия… Дори не се усещат, че се намират в най-свещената обществена сграда на България, където трябва да се решават съдбините на държавата… А тя е заприличала на махленско сборище и въргал с елементи на евтино кабаре. Бутат се, щипят се, дърпат се, хапят се… а уж възрастни и улегнали мъже…

Днес един от тези балкански лъвове, възмутен, че го напсували в залата, написа в социалните мрежи, че вече щял лично да раздава правосъдие. Първо се смаях, после се смях. Като толкова много ти се иска да решаваш проблемите със сила, не се заканвай от профилите си, а пред журналистите покани противника в някоя спортна зала и се разберете като мъже. Така ще се види кой колко струва или всичко е само на приказки. Може да поканите секунданти и съдия, че да не вземе някой да отиде зян, голяма народна загуба ще е. Ех, ама и аз съм един наивник, това е ставало някога в джентълменските времена. Отдавна е било.

Сега прилича на кокошарник, хвърчи перушина, но битка няма. Няма мъжество, кокошчиците се превъзбудили и се кълват по главите, дърпат си очилата един на друг, но в следващия момент побягват уплашено…

А има държави в света, особено нашите комшии турците, които честичко раздават юмручно правосъдие в парламента, но там поне се бият наистина. Та, и боят ви не е като хората, не само политиката не ви се получава, искам да ви кажа. Вземете се в ръце, стегнете се и работете за хората, решавайте проблемите, затова са ви избрали и изпратили на жълтите павета.

Заедно с това имам чувството, че цялата държава е склерозирала. Депутатите все пак са избрани пряко от народа.

Но наистина ме втрещява как е възможно една държава и в нея – най-важното министерство, това на финансите, да не може да каже има ли бюджетен дефицит или няма. То е като в онази Елин-Пелинова приказка: „Имаше ли юнак Гюро глава или нЕмаше“. Българите сме много добри на черния хумор. Никой обаче не се сеща, имал ли е Гюро глава или не. Няма как едно финансово министерство да не знае какво се случва с парите на държавата и за пореден ден да не дава отговор има ли дефицит в бюджета или няма. Това вече не е черен хумор, а е абсурдът на българския живот. Ако в парламента попадат и случайни хора, в министерството работят експерти, при тях не важи принципа „тука има-тука нема“. Особено във финансовото министерство не може да има случайни хора. Които дни наред да се чудят има ли дефицит държавата или нЕма. Абсурдът наистина е потресаващ.

Още по-лошо се получава с коментарите на политиците по темата. Разберете, ставаме за смях на цяла Европа.

Ние, българите, поне отсам Дунава, сме най-старата, същестуваща от 1300 години европейска държава. И сме рекордьори по оцеляване, много сме добри в това. Какво ли не сме видели и какво ли не се е опитало да мине през нас. И ей го на, този пуст български корен е толкова жилав , че ще преживее и това.

И това ще мине, казват старите хора.

Въпреки всичко България ще остане, пък си казвам аз!