Назаем от Славена Шекерлетова, Фейсбук
„Липсата на самосъзнание и себерефлексия, самоконтрол са масови. А това е от съществено значение. Дори не говоря за емоционална интелигентност… Защото в момента култът е към външния вид изцяло, към имането и всичко външно, а ако нещо се прави за вътрешното ни аз, то е повече пак заради това, което е отвън. Не е за себеразвитие, себепознание, социални умения, умения за взаимопомощ и емпатия. Консуматорското поведение вече е нищо в сравнение с новите тенденции“, пише в социалните мрежи психологът Славена Шекерлетова. Тя е провокирана от данни на статистиката, според които всеки пети българин е с леки психични проблеми, а около 4% от населението има тежки душевни разстройства.
Ето какво пише Шекерлетова:
„Ако човек си стои само вкъщи или има еднообразно ежедневие и гледа предимно лайф стайл предавания, или си живее и работи в една що-годе благоприятна среда ежедневно , то по-трудно ще забележи какво се случва. Но то се случва така или иначе. Например, достатъчно е да шофираш един час в който е да е град (предполагам), за да се забележи, че почти 90 процента от шофьорите са с проблемно поведение. Това е несериозно твърдение, защото няма как да се докаже (засега). Но пък за сметка на това, покрай зачестилите инциденти и фатални случаи отново дойде подходящ момент медиите да заговорят, но недостатъчно наситено и постоянно за проблемите.
БНТ, например, предоставят красноречива статистка:
Всеки пети българин е с леки психични проблеми. Около 4% от населението има тежки душевни разстройства.
Всеки пети българин по официална статистика, да подчертая!
В репортаж на БНТ се говори за недостатъчното психиатри, напредналата им възраст, тоест няма желаещи за тази специалност млади лекари (ниско заплащане).
По БНР се говори и за липсата на проследяване по домовете, за извънболнични центрове за настаняване.
Не, че това е оправдание, но в световен мащаб психичното здраве силно се влошава, все повече и повече хора имат проблеми. Извинете, но предаването „Ергенът“ е пример за това, също.
Влизането ми в групите за бездомни животни преди години беше един от първите ми сблъсъци с мащаба на проблема. Няма как в една малка България, в която хора масово малтретират животни, убиват ги или ги измъчват по особено жесток начин, а някои открито говорят за чистки, без капка мисъл за хуманност, нещата да не са зле. Това е съвсем сериозно – масово е, особено по селата. Всъщност нещата са много по-зле, отколкото въобще можете да си представите. И това ще става все по-видно. Лятото по пътищата редовно стават скандали, миналото лято един мъж нападна цяло семейство с малко дете на бензиностанция на магистралата. Този мъж не е бил диагностициран. Те много не са диагностицирани, няма и да бъдат. Обикновено до психолога или психиатъра стигат близките и партньорите на тези хора, ако въобще потърсят такава подкрепа, защото продължава да има някакви предразсъдъци у нас, което все повече вреди и води до увеличаване на тези случаи в по-сериозните им проявления.
Проблемите в психиатричната помощ са много тежки. Още по-тежка и висока е вълната сред обществото, в което злобата и агресивното поведение станаха норма. А психичните проблеми на хората не са само свързани с опасности за другите. Те са свързани и с тежки депресии, помните случая с младата майка на бебе, която се самоуби в София.
Тъй като няма да има превъзпитание на обществото и поколения ще се сменят, аз не съм оптимист относно психичното здраве и развитието в тази посока. Да, има проблясъци, могат да се положат усилия, но семейната среда е много трудно да се настройва на правилните тонове и октави отвън. Защото липсата на самосъзнание и себерефлексия, самоконтрол са масови. А това е от съществено значение. Дори не говоря за емоционална интелигентност… Защото в момента култът е към външния вид изцяло, към имането и всичко външно, а ако нещо се прави за вътрешното ни аз, то е повече пак заради това, което е отвън. Не е за себеразвитие, себепознание, социални умения, умения за взаимопомощ и емпатия. Консуматорското поведение вече е нищо в сравнение с новите тенденции.
/Няма лошо в снимането, аз имах поне 300 снимки в първия ми профил във фейсбук, много добри някои, но просто не ми се ровеше в pixabay до безкрай, а и тук има повече от 5 човека

/“
Коментари
Коментари