От Радослав ИВАНОВ
Човешката глупост е безкрайна, удивляваше се навремето Алберт Айнщайн. За съжаление знаменитите му думи се потвърждават непрекъснато в ежедневието ни. Особено по пловдивските улици. Заради такива „гениални“ прояви, като тази в червено, вече си пожелаваш да не ти се налага да караш кола изобщо.
В по-старите векове червеният цвят е символ на кралската власт. Явно шофьорът на този иначе малък (но все пак вреден в конкретния случай) автомобил се изживява по някакъв царски начин, след като си позволява да сътвори такова неградско паркиране. (Сигурен съм, че маздичката е спряла почти в кръстовището на „Пере Тошев“ и „Дрин“ съвсем за кратко и само сега…)
Този проблем на Пловдив, чието начало бе положено от един главен архитект в средата на 90-те години така и няма да намери своето решение. Във времето той се задлбочи и съвсем естествено, като всеки нерешен проблем, се превърна в криза. Днес преживяваме етапа, в който кризата с паркирането под тепетата вече се е разраснала до катастрофа. И едва ли може кой знае какво добро да се направи по въпроса. Но пък и никой не се опитва.
От цялата ситуация на печалба са единствено кючукпарижките зевзеци: „Гледай го тоя Фитипалди как е спрял“, подхвърля преминавайки един от тях. „То е защото е червен“, кодоши се друг. „Да, бе, ама да не е с ферари, че ще паркира така?!?“, усмихва се трети майтапчия.
Та така с пловдивските паркинг неволи. За едни майтап, за други безхаберие, а за нормалните хора – ежедневен тормоз и късане на нерви. Градски живот, какво да се прави…
Зареждане ...
