- На Небет тепе няма дворцови комплекси, това е тракийско светилище, едно от най-големите по поречието на Марица
- Не може да се слага дори и фуга цимент, защото циклопският градеж там е на повече от 3 хилядолетия преди Христа
- Пловдив има невероятен световен потенциал, но долустоящата култура не е проучена
От Радослав ИВАНОВ
Д-р Димчо Радев е най-изтъкнатият жив реставратор на България. Той е пловдивчанин, но уникалните му умения и знания са го принудили в един момент да заживее и работи в София. Радев има докторска степен по Реставрация на култови съоръжения при Катедра „Реставрация“ на Художествената академия в София. От 1976 до 1984 година е реставратор на артефакти в Археологическия музей на Пловдив. Един от специалистите работили на разкопките на Небет тепе. Той е реставрирал уникалния тракийски глинен олтар, известен като Есхарата от Небет тепе, която сега е изложена в Археологическия музей на Пловдив.
Пред ПловдивПрес д-р Димчо Радев сподели своята тежка мъка от случващото се с проекта на Небет тепе.
„Нека да започна малко по-отдалеч. Август месец 1969 година. Вече бях приет в специалност „Консервация и реставрация“ в Пловдив. И дадоха обява – за мен големият Петър Детев-баща желае да отидем на практика на Ясъ тепе. И аз отидох, с колелото от „Кършияка“, майна! Ей така, с колелото, имаше дървен мост. Нямаше булеварди, а просто имаше уважение. Това е друго, респект от институции и така нататък. Аз оценявам този период от време, в който още в първия ден Петър Детев, светла му памет, каза: „Ти ще работиш ето в този квадрат“. И аз работих в този квадрат. Това е първи ден на археологически проучвания. И той обясни как трябва да бъдем внимателни, а ако уцелим цял артефакт, как да го запазим.
И на мен ми се падна това. Така беше отредил Господ. Намерих ето толкова, 29-сантиметрова костна игла за шиене на кожени дрехи. Отгоре, най-отгоре, тя беше с невероятна гравировка, просто бижу. Играх си часове, за да я изкарам цяла. Днес тази игла е в Археологическия музей, в експозиция „Праистория“. И когато я вдигнах, започнах да търся Петър Детев по терена. Но не го видях. А той отдавна бил застанал зад гърба ми. Само я вдигнах, дадох му я и той каза: „Момче, ставаш. За теб този ден, ти си свърши работата за днес. Свободен си, утре пак тук.“
Тогава ходихме и в казарма, малко след това. Върнах се и един ден, както обикновено, из града ходеше архитект Матей Матеев, станимаклията, който ми е бил преподавател, заедно със съпругата му, в нашата специалност. Тя беше химичка, той си беше доказан архитект и ми каза: „Димчо, имаш ли желание да дойдеш при мен на, тогава се водеше Агората, не беше Форум?“ И аз отидох. Отидох и бях с него като ремарке. Той беше около два метра висок, слаб, винаги в кондиция, с крачка точно един метър, той всяка секунда, не минута, секунда, броеше откъде, колко метра отстои, той предвиди всичко. Аз го правих на макет през 1977-1978 година. Толкова голям макет. Вече го няма. Имаше един голям празник, Филиполски седмици. Той се беше амбицирал на макета да покаже това, което е отдолу във Филипопол. А аз го изпълних.
Както обикновено, аз съм до, но разбирайте зад Матей Матеев. Той е поканил тогавашните работещи уредници към музея в Пловдив Лили Ботушарова и нейната възпитаничка Елена Кесякова. И ми казва, ела да отидем пред „Тримонциум“. Тогава не беше проучен теренът надолу. Но Матеев застана на едно място и каза: „Лили, моля те, копайте тук и ще излезе Южната порта на крепостната стена“. Той беше изключително възпитан мъж. В желанието си да му натрие носа, Лили Ботушарова каза: „Добре, Матей, ще копаем тук, за да видиш, че няма да излезе Южната порта“. И когато започнаха да копаят, излезе точно Южната порта на крепостната стена. Но мен ме е впечатлило друго. Много пъти Матеев ме водеше горе. На градинката на Джумаята, от страната на тогавашната кръчма, където беше старата чешма. И кръчмата беше отсреща. Там се събирахме тези, които нямахме карти за клуба. Как се казваше? Тук има „Кристал“ и в Пловдив беше така. Та там е нимфеумът. Едно от местата, които не са проучени. Обаче, тук искам да разкажа нещо, защото много ме боли за Небет тепе“, разказва Димчо Радев.
„Много преди да стане това недоразумение – срещу пари да се унищожава автентичност, аз постъпих, според мен, коректно. Потърсих факторите и включително проектанта. Няма да казвам името, но всички го знаят. Обясних, че първо няма такава подложка, подадена от траколозите в Пловдив, но аз работих на този обект, защото архитект Матей Матеев ме изпрати, аз познавам концептуалното мислене на архитект Матеев, на архитект Вера Коларова и още няколко светила, когато си задаваха въпроса, още през 1979 година те задаваха въпроса как ще бъде експонирано Небет Тепе, коя историческа даденост е най-важна за Небет Тепе и за град Пловдив. Тогава разбрах тяхната дълбочина на познание и креативност за бъдещето. Да, задавах въпроса след всички мои усилия, а аз съм реставрирал тракийския, най-красивия тракийски олтар, най-устойчивия, т.е. говорим като технология, тракийски олтар с двойната пресечена брадва, съжалявам, че ще я нарека с неразбираем гръцки термин – лабрис. Така е в литературата, грешен е терминът, както и есхара, това е тракийски олтар с художествена украса. Но, обърнете внимание, там няма дворцови комплекси, там няма никаква инфраструктура свързана с някакъв вид строителство, там няма субструкция, защото аз имам тази документация заради тракийският олтар. Това е тракийско светилище, едно от най-големите тракийски светилища по поречието на Марица. И затова никой не може да обясни стълбището, което е отдолу, от северната страна. Защо? Сетих се наскоро, че архитект Матей Матеев ме заведе долу, когато правих този макет на града, и аз имам документация, той ми показва, ето тук е било пристанището. За ритуала е необходима водата, почит към, вероятно силно казано, но към паметта на водата, но водата, без която ние не можем, стълбището, по което се качват нагоре поклонниците, а там очевидно е било място на безкръвни жертви, дарове, молебствия. Било е оградено пространството без никакви или евентуално някакви временни дървени постройки. И там е бил олтарът, който беше моя дипломна работа. И благодаря на професор Любен Прашков, на професор Григоров, на професор Христо Етрополски. Това са хората, които ме подкрепиха като дипломант на катедра „Реставрация“ да защитя с археологически обект. И това е тракийският олтар с художествена украса от светилището на Небет тепе“, разказва д-р Димчо Радев.
Той е разочарован от реакцията на ръководителите на проекта за Небет тепе: „Те бяха откровени за това, аз се опитах предварително да говоря и с главния архитект, и с кой ли не, недостъпни, извинявайте, и неграмотни политически представители на управляващите, те ми казаха: „Ние тези пари ще ги приберем“. Разбирате ли, това е абсурд. Аз се обърнах много коректно към архитект Пройкова. Обясних, че тя няма тази подготовеност на нивото на архитект Матей Матеев и Вера Коларова, за да можем да говорим за експониране на обекта, а не за разходка по крепостните стени… и логото още стои. За мен това е абсурд. Кой в света си дава историята да ходат отгоре й грамотни и неграмотни? Предимно неграмотни. И тук е мястото да кажа, че аз искам да инициирам пловдивската общественост, интелекта на Пловдив по темата археологически теми след строителни ремонти. Те си позволиха там да пишат консервация и реставрация. Няма нито един реставратор на този обект, а камо ли с конкретния творчески профил.
Как ще бъде… Още тази пролет тенекиите, оградите, всякакви боклуци, те ще ръждясат, това изисква поддръжка. Няма такива огради в нормалния свят. В нормалния свят се дава максимален достъп на туристическия поток, така че да има достъп до всичко. А не да се отнема от цялостното въздействие с някакви недомислени железа, които са параван за правене на пари. Това е. За мен е това. Това е абсурд! На археологически обект не може, особено на Небет тепе, не може да се слага дори и фуга цимент, защото градежът, така нареченият циклопски градеж, той е на повече от 3 хилядолетия преди Христа. Това е духовността на траките, на нашите предци, генетичните изследвания вече доказват, че ние сме автохтонното население и Петър Детев го е казал преди много години. Дори мога небуквално да цитирам. Автохтонното население на Тракия, разбирайте цялото поречие на Марица, почти до днешно Белово, там вече планините се събират, е на повече от 7000 години. И то не е ходило никъде. Нито си е отивало, нито се е връщало. Ние носим този генетичен фонд.
Петър Детев е работил горе. Как днес… Значи, това е връх на некадърността или на безотговорността спрямо автентичността на Небет тепе. Как ще се лее бетон? Как ще се разместват камъни? Или ще се маркират пътечки? Обърнете внимание колко старателно, и аз мога да ви изпратя кадър от 1927 година, когато е имало и стълбище, след това вкопано в материка. Стълбище и стълбище, което просто обикаля крепостната стена и влиза в центъра на действието, на свещенодействието. Там, единственото нещо, което трябва да има, е тракийският олтар с художествена украса. А Пройкова не пожела изобщо да говори. Няма го този тракийски олтар, който е част от смисъла на тази мегалитна ограда.
След предстоящото откриване пловдивчани ще видят парапети и пътеки. Абсурд! Това ли е истината? Това ли е било? Не, никога. И не трябва да бъде. Аз зададох въпроса на проектантката. Кой и кога ще изкара тези пари, които сега прибирате на ниво квартално гаражче, но със скъпо остойностяване? Кой ще го махне, за да се върнем към историята и автентичността? Какво правят тези измислени римски градежи върху така наречения циклопски градеж? Такава е територията. Такава е терминологията. Но не знаем. Това е изключителна посредственост и безотговорност на ръководството и това, което се реализира спрямо духовността на пловдивчани. Всички ние носим този генетичен фонд. И това беше единственото и най-точно място за тракийския период.
И още нещо. Отворихме тема за архитект Матей Матеев, който ми е показал къде е било долу пристанището и там е имало два огромни сиенитни блока. Август месец, някоя от тези години, около 1979-1980 година или 78-79 година, архитект Матеев ме заведе на Адата. Заведе ме на острова. Нивото на реката беше паднало. Мисля, че тогава още нямаше този бараж или как трябва да го наречем. Носих лопата и той ми каза: „Димчо, копай тук.“ Аз копах в пясъка, разхвърлях го и стигнахме до тези два сиенитни блока, които и сега са там. И когато се опитах да обясня това на хора от настоящия Археологически музей, те ме взеха за откачалка. Това е защото, като продължите пътя от Източната порта към реката, те са точно там, използвани от по-късните римляни. Защото много правилно казва един от първите директори, преди Димитър Цончев, казва се Борис Дякович. Той казва: „Аз изследвам тракийската древност и по-късните римски и гръцки периоди“.
Въпрос на ПловдивПрес: Има ли в долния пласт на Пловдив нещо, което е много важно, но което още не е открито? Крие ли някакви чудеса Пловдив?
„Със сигурност. Нека първо да се хвана за нещо по-хипотетично, понеже търся непрекъснато стари фотографии. И преди време попаднах на кадети, които, очевидно е имало такова училище в Пловдив. И са се снимали на Бунарджика. Зад гърба им, на най-високто извира вода. То затова е Бунарджик. Защото там извира вода. На същата тази снимка виждаме щерната, която е част от ритуала. Изкопана вътре. Вътре в скалата. Това днес сякаш има стремеж да бъде забравено. Има снимки. Много ранни. Биволите, каруците, старият мост срещу Имарет джамия. Седнали са да се измият. Животните да почистят. Това е също част от онзи ритуал, когато имаше каяци – на моста на Панаира, от страната на днешната Водна палата. Там винаги имаше вързани, незаключени лодки, еднодървки, така бяха. И това беше животът. Силата на Пловдив не е допроучена. Обаче проблемът е в това, че аз, на този етап не виждам праисторика, който ще бъде на нивото на Петър Детев, на архитект Матей Матеев като познание, за да може да обхване цялата тази култура Марица, която отива на юг. Това е единствената река. Всички големи реки в България текат на север към Дунава. Тук са само Марица и донякъде малко в дефилето. Говоря за Струма. Моето мнение е, че тази историческа даденост, наречена днес Пловдив, има невероятен световен потенциал. Тя не е проучена, долустоящата култура. Някои казват, че това е безписмен период. Не! Грешката е много голяма. Тя е фрапираща и дава материал за недостатъчно подготвени учени… Че ние имаме протописменност от 7 – 6 хилядолетие преди Христа. Това е нашият период. Приоритетът на България, включително и Небет тепе, защото там, за мен, в периода 4 – 3 хилядолетие преди Христа е бил култовият център на града, а може би и около Бунарджика. Пловдив е много по-древен, отколкото ние го представяме днес.
Колко са били тепетата на Пловдив? Аз не съм ги броил, защото за мен е по-важна тяхната функция. И то тяхната функция в онзи период от време, за който, пак казвам, трябва ни подготвен човек, например за Джендема. За Джендема искам да кажа само едно. Обърнете внимание на аквадукта. Откъде идва аквадуктът? От Марково. Защо и как идва? Идва с цялата си красота и респект, но най-вече с функционалност. Там има храмове. Матей Матеев се е занимавал с това много по-изчерпателно. Аз мога само да препоръчам неговата книга, за да може плодивчани да знаят, че е имало история, която остава неизвестна. Тълкуванията са различни. Същото е и с Марково тепе. И с какво ли още не! Но нека да помислим за Бунарджика. Бунарджика на тези кадри, както са застанали кадетите, за които ви обяснявах, зад гърба им, с воден напор нагоре, тече вода. Вие може ли да си представите какво означава това?
Аз не съм привърженик на разрухата. Никога не бих побарнал така наречената освободенческа фигура на Альоша. И аз имам снимки като дете там. Такъв е бил историческият период. Ние не трябва да го затриваме. Ние просто трябва да го поднесем с образователна и възпитателна цел. Но долу, пред него, е щерната. Тя се вижда на фотографиите. А ако има интелигентно ръководство в Пловдив, първо кмет, образован и непристрастен, а доколкото разбирам сега, и маса пари стоят. Много е жалко. Може би ще дойде интелигентен, образован и отговорен главен архитект, и зам.-кмет. Кога? Кога ще стане? Моят живот вече си отива. Аз искам да оставя спомен, но няма на кого. Но вече реших, че си давам целия личен архив, огромен архив, на Пловдивския държавен архив. И това е. Това е, което мога аз да оставя.
С удоволствие и днес чета старите автори, възпитаници на Сорбоната, които са били наистина подготвени да интерпретират – Борис Дяков, Димитър Цончев – публикува на френски, вероятно и той е бил трудно разбираем. Публикува едно от най-големите тракийски светилища. Но това е много дълга тема. Един ден ще свържа и минералните извори на долното ниво, както и Небет тепе, както и Бунарджика, и другите минерални извори. От Беленташ светилищата, почти над Перущица, на Върховръх, да не ги изреждам. Но това пловдивчани трябва да го знаят. Защото освен с тракийската култура на предците си, те трябва да се гордеят и с целия този ареал, и като ландшафт на тепетата, за които ме питате, и като минерални извори, което започва да става все по-ценен потенциал в световен мащаб. Лампичката, червената лампа за водата вече е факт. И какво ли още не е. Поздравявам пловдивчания, защото са железни“, завършва своя разказ докторът на науките по реставрация Дмчо Радев.
д-р Димчо Радев
Образование:
1969 – 1973 г. – средно професионално образование специалност
“Консервация и реставрация на паметници на културата” гр. Пловдив.
1985 – 1990 г. – BA&MA висше образование в Национална Художествена Академия,
София – катедра “Консервация и реставрация”.
2006 – 2009 г. – подготовка за придобиване на професионална и образователна степен Доктор -на тема Реставрация на култови съоръжения от опалена “in situ” глина и идолна пластика от керамика от периода на праисторията в България, Катедра Реставрация, Художествена Академия, София.
Членство в професионални организации:
1990 – 1994 г. – Член на Обществото на практикуващите реставратори в Германия.
1991 г. – Член на Съюза на българските художници, секция „Реставрация”
2005 – 2010 г. – Член на „Асоциация на реставраторите в България”
Ангажименти към държавни и общински институции:
1976 – 84 г. – Археологически Музей гр. Пловдив – реставратор на артефакти от опалена “in situ” глина и идолна пластика от керамика.
1990 – 91г. – “Столична Библиотека” гр. София – главен реставратор
1991– 1995 г. – Министерство на културата – експерт в отдел “Опазване на паметници на културата”
1993 – 94 г. – Секретар на комисията “Опазване на художествени паметници на културата” – Националнен съвет за опазване на паметниците на културата към Министерство на културата
Работа:
2019 – проект ПОЗНАНИЕ ЗА ПОКОЛЕНИЯТА – подготовка за деня на реставратора 13. октомври 2019 г. Първи етап на този проект е практическата реставрация на базата на научни изследвания и реставрационен дебат от различни поколения и международно участие върху Култова колона с художествена украса от неолитно селище Мурсалево, вдигната от автора на настоящия проект през 2014 г. от археологическия терен и престояваща във фондохранилище на Регионален исторически музей гр. Кюстендил до днес. През 2018 г. стартира проект Древните култури в мен – проект за реставратори, културолози, археолози, изследователи и ценители на изкуството, уменията на предците ни от историческите периоди мезолит и неолит.
2018 – ДРЕВНИТЕ КУЛТУРИ В МЕН – представяне на авторски проект за Реставрационни умения, Изследователски методики, Експозиционни решения, Реставраторски дебати, техники и събития, послание /слоган/ – Автентичност, Етичност и Ефективност в познанието за Керамични структури от периода на праисторията в България Публичен проект за реставратори, изследователи, ценители и потребители на културно-исторически художествени ценности от ранната праистория, за артефактите от устойчиви структури, носители на художествените разкази и символи на предците ни преди писмеността в съвременната и знаковост.
2017 – селекция на фрагменти с художествена украса от неолитните жилища в България за структурни и технологични изследвания, художествената култура и техники на изпълнение на рисунката като духовна потребност в прехода от мезолитните пещерни обиталища към собствена вътрешната и външна украса на неолитните жилища е еднакво значима с уменията да създадат свой дом и собствен производствен продук за прехрана и сигурност за фамилията и общността. Проект Мезолитни обиталища и неолитни жилища – умения, технологии и увереност за поколенията.
2017 – Подготовка на събитие в ателието на реставратора за Година на Европейското културно наследство и 1. Ден на европейските реставратори – 2018 г.
2016 – 2014, раннонеолитно селище Мурсалево, край Благоевград – вдигане от терена на култова колона и фрагменти от художествената украса на неолитните жилища, реставрация на идолна керамика за екпозиция в НАИМ – БАН.
2016 – 2005, Експозиция на Исторически музей гр. Правец – ежегодни реставрационни дейности върху художествената украса на икони, иконостасни елементи с полихромия и позлата, керамични структури с различна периодизация, етнографски предмети от различни видове дървесини, кожа, ювелирни ценности и накити.
2014 – 2013, неолитно селище Капитан Андреево, край Свиленград и раннонеолитно селище Солницата, край Провадия – реставрация на идолна пластика и керамични съдове за изложба в НАИМ – БАН и за експозиция в Исторически музей Провадия.
2012 – 2011, Художествена галерия Кърджали, реставрация на картини маслена живопис за юбилейна изложба посветена на патрона на галерията – Ст. Димитрова.
2011 – 2010, неолитно и халколитно селище Солницата, Провадия – реставрация на идолна пластика и керамични съдове за изложба в НАИМ – БАН и експозиция в Исторически музей Провадия.
2011 – 2010, Експозиция на Исторически музей г. Ботевград – реставрация на икони, елементи от иконостасната украса, етнографски предмети от различни видове дървесини с полихромия и позлата, женски накити и ювелирни ценности.
2011 – 2005, International Women‘s Club Sofia, провеждане на образователни курсове по реставрация, рисуване и скулптура в ателието на автора.
2010 – Регионален археологически музей, Пловдив – реставрация на стенописната украса на Зала на Директора на музея от 1882 г., и на елементи от интериора и екстериора на сградата с художествена украса.
2009 – 2006, Художествена галерия Кърджали – изготвяне на методология и етапи на реставрация на над 300 бр. картини маслена живопис от фондохранилището на галерията.
2008 – Есхара от гетската столица Хелис”, АИР „ Сборяново”, гр. Исперих, класическа в жанра, реализиране на реставрационен проект по стандарта на автора на проекта – реставрационно документиране в процес на разкриване на есхарата на археологически терен, вземане на проби за изследване на структурните характеристики, отстраняване на водоразтворимите соли и калцитни отлагания върху декорираната повърхност, изпълнение на протекционно укрепване и конструктивна рамка за отделяне на есхарата от терена, изпълнение на омекотяваща подложка за транспорт и организиране на работно пространство в специализирано ателие за реставрация на глинени структури, изпълнение на всички реставрационни етапи, предаване на реставрираната есхара на музея в гр. Исперих и експониране в отреданата за есхарата експозиционна зала.
2008 – Римска пътна станция Кастра Рубра, Харманли – изготвяне на методология за реставрация на залата с питусите и реставрация на част от градежните структури около централния вход на защитните кула и зидове.
2007 – Античен некропол на Сердика на ул. Позитано, София – изготвяне на методология за консервация, изпълнение на протекционно укрепване, вдигане на гробниците с керамичен градеж от археологическия терен и транспортирането им в Национален исторически музей гр. София. Проектът е уникален по мащабите си до настоящия момент – голямата гробница е със собствено тегло 32 000 кг. а малката – 18 000 кг. Гробниците са експонирани в Ларгото на НИМ, София.
2007 – Министерство на финансите, София, реставрация на витражи от Харалампи Тачев, изпълнени през 1924 г. във Виена. Повредите и деформациите на витражите са настъпили при бомбардировките на централните сгради на София по време на Втората световна война. В Централното фоайе на сградата в унисон с витражите са изпълнени цветни мраморни облицовки и пластични декорации.
2006 – Храм Свети Архангел Михаил, Долнобешовишки манастир, край с. Долна Бешовица, общ. Роман, реализация на пореден етап от програма „Пътят към Храма” – разкриване на стенописната украса от края на 17 век, разкриване на текстове издраскани върху стенописната украса и консолидирането им.
2006 – Художествена галерия Ст. Димитрово гр. Кърджали, стартиране на проект ”Спасителни реставрационни дейности за живописната колекция на художествената галерия пострадала от екстремни температурно – влажностна интервенция и висока степен на развитие микрофлора и микрофауна във фондохранилището на галерията.
2005 – изготвяне на проект Севтополис – Долината на тракийските владетели за реставрация и експониране на есхарите от Дворцовия комплекс и Тронната зала на Севтополис. Есхарите са вдигнати от археологическия терен през 1948 – 1952 г. и очакват реставрация повече от половин век.
2004 – Сеславски манастир – Бисерът от Софийската Света гора. Изготвяне на проект за реставрация и социализация на стенописната украса на храма. Реставрацията и експониране на стенописната украса на манастирския храм “Св. Николай Мирликийски” изисква цялостно проучване на дейностите изпълнявани през последните пет десетилетия.
2004 – Паметник на Г. С. Раковски, на централния площад на гр. Котел – реставрация на бронзовите релефи на значими котленски възрожденци.
2003 – 2004, храм “Св Георги” кв. Горубляне, гр. София -реставрация на иконите от иконостаса, на самия иконостас и на останалите елементи от художествената украса на интериора на храма.
2002 – Учредяване на фондация Адорация, София с цел реставрация, експониране и популяризиране на културно-историческото наследство на България. Организиране на пленери, изложби и формиране на общество от реставратори, културолози, археолози, изследователи, ценители и потребители от страната и чужбина.
2002 – Изложбен център Дюселдорф, Германия – участие с реставрационни документации, копия на ортодоксални икони, живопис, графика и рисунки на Катерина , Захари-Петър, Росица и Димчо Радеви.
2002 – Храм Св. Димитър, Войнягово, край Карлово – изпълнение на проект за реставрация на стенописната украса, на иконостаса и на иконите в култова употреба.
2002 – Данова къща в Старинен град Пловдив – реставрация на стенописната украса на фасадата и на дърворезбованата пластика по фасадата на къщата.
2002 – Храм Св. Неделя Батак – изготвяне на реставрационна документация, реставрация на стенописната украса на патронната ниша на храма и организиране на фотоизложба отразяваща етапи на реставрационните дейности.
2002 – Етнографски комплекс Балинова къща Батак – изпълнение на реставрационни дейности по етнографските предмети и изпълнение на ново изписване на фасадата на къщата.
2001 – Резиденция на Посолството на Република Турция – реставрация на художествената украса в интериора и част от екстериора на сградата.
2001 – Германски манастир “Св. Иван Рилски Чудотворец” – изографисване на нова патронната ниша на северната стена на манастирския храм.
2000 – Панагюрски колонии, храм Св. Иван Рилски Чудотворец – изготвяне на авторски проект и изпълнение на нова художествена украса на вътрешното простанство на храма.
1999 – Музей за история на София, раннонеолитно селище Слатина – вдигане от терена, реставрация, експониране на Домашна пещ с врязана украса – VІ хил. пр. Хр.
1999 – 97, Чекотински манастир – проектиране и изпълнение на стенописната украса на Параклиса и на Игуменарницата на манастира.
1997 – Софийски Университет – реставрация на картината ”Св. Климент Охридски” и изпълнение на нова позлата на рамката.
1996 – Национален Исторически музей гр. София – реставрация на иконите “Дейсис” и “Преображение Господне” от експозицията на музея.
1995 – 94, Есхара от тракийска надгробна могила, с. Левски, Карловско – реставрация на есхарата разбита от иманяри. Експонирана в зала Тракология Археологически музей гр. Пловдив
1995 – Чекотински манастир – изпълнение на цялостна декоративна украса на фасадите на манастира.
1994 – 1993, Музей за история на София, раннонеолитно селище Слатина – реставрация на Подиум към култова колона, опалена in situ глинена структура.
1992 – 1991, Музей за история на София, раннонеолитно селище Слатина – реставрация на Култова колона, опалена in situ глинена структура.
1989 – 1990, Археологически музей гр. Пловдив, Есхара от Дворцов комплекс Небет тепе, повторна реставрация на опалена in situ глинена структура.
1986 – 1989 – Катедрален храм “Св. Троица” гр. Русе – реставрация на полихромирана дърворезбена украса с позлата по тавана, колоните, и елементи от проскинитариите.
1986 – 1988, Археологически музей гр. Пловдив, – реставрация, реконструкция на липсващи фрагменти и предаване на експозиционен вид на Двустенни сребърни чаши от тракийска надгробна могила край с. Дуванлии, тип Боскореале.
1988 – Mанастир “Св. Петка” в с. Копривец, Русенско – изпълнение на нови авторски икони за Царския регистър на иконостаса.
1989 – Рилски манастир, Самоковската порта – изпълнение на нова стенописна декоративна украса на стените на колоните и тавана.
1982 – 84, Елен лопатар от раннонеолитно селище Мулдава, Асеновградско, повторна реставрация на уникалния керамичен съд, изследване на структурните му характеристики и изпълнение на копие за експониране в зала Праистория на Археологически музей гр. Пловдив.
1980 – 1982, Енеолитно селище Лопките, с. Долнослав, Асеновградско – теренна реставрация на керамични съдове, идолна пластика от керамика и опалени in situ глинени структури.
1979 – 1981, Римски мозайки от Форума и перистилни сгради на Филипопол, реставрация на антични мозайки разкрити на обект Подлез Археологически, Музей по Тракология, гр. Пловдив
Зареждане ...
