Krassi
Новини от Пловдив » Култура » Книги » Любослава Трайкова: Единственото ни спасение е в емпатията, взаимността и опита да поведем разговор
Важно Градът Книги Култура Мнения Пловдив Пловдив Важно Чети с ПловдивПрес

Любослава Трайкова: Единственото ни спасение е в емпатията, взаимността и опита да поведем разговор

„Просто понякога имаме диаметрални противоположности вътре в себе си и те са много далеч една от друга. Обаче, когато ги сближим под формата на кръг, те се докосват. В противоположностите много често има събирателна точка, която те дърпа с хиляди кукички. Корените – нещата и ситуациите, които пускат корен в нас. Дърпайки ни в различни посоки, те открехват мощна врата, от която избухва светлина. И ако корените и кукичките дърпат достатъчно силно човека и въобще човешкото, то накрая се пропуква и светлината се излива от нас.“

Любослава Трайкова

 

  • Ина Иванова представи Любослава Трайкова в Литературен салон „SPIRT&SPIRIT“
  • Литературният дебют „Корени и светила“ /сборник с разкази/ очарова с богат и качествен език, сложни характери и интересни истории
  • Книгата показва как от дълбокото на сенките и травмата се ражда човечност и светлина
  • Тези разкази за сложни трансформации ще ви накарат силно да се замислите
  • Днешният мейнстрийм, особено чрез телевизията, формира лош вкус и все по-ниски очаквания. Получава се пропаст, над която висим на косъм. И гледаме скечове, които, за съжаление, дори не са смешни, казва Люба Трайков

От Радослав ИВАНОВ

В сборника с разкази „Корени и светила“ на Любослава Трайкова има много дихание. Както прави добрата художествена литература, книгата не се интересува от това да ви представи някаква красива картинка. Тя ви разкрива един автентичен, дишащ и жив свят. Фантастична книга се е получила!“ Така писателката Ина Иванова, сега в ролята на литературен модератор, започна разговора си за дебютната книга на Любослава Трайкова.

„Люба обръща много сериозно внимание на биографичните възли, на драматичните  трансформационни моменти, но и на нещата и епизодите, които бихме могли да обгледаме единствено от позицията на насмешлив наблюдател, защото нямаме друг полезен ход. Книгата поразява с много качествен и богат език, фина работа със сложни характери и много силна работа със сянката. С това, което е трудно, това, което е травматично, това, от което ни боли и въпреки което успяваме да продължим, защото „Корени и светила“ не е книга, която ще ви смачка. Тя е книга, която много ще ви замисли, продължава Ина. И пита колко труден е моментът на осмеляването да започнеш да пишеш и така да разголиш себе си.

Писането е едно от най-големите осмелявания. Защото, ако се обърнем към себе си, сянката ни започва да ни предхожда. Една доста смела стъпка напред е, когато човек е готов да бъде уязвим с най-интимното, както обикновено е творчеството. Дали ще бъде картина или музика, дали ще бъде стих или разказ. Това е сложно и неповторимо преживяване, онова докосване до божественото, което всъщност търсим в изкуството“, казва Любослава Трайкова.

Тя е категорична, че единственият начин за спасение е чрез „емпатията и домогването до нещо, което раздвижва вътрешните ни пластове и генерира сеизмична дейност. Иначе не зная накъде вървят нещата, даже не ми се влиза в световната ситуация в момента. Защото аз съм пацифист и това, което сега се случва, ме травмира лично! Но трябва да има много хора, които са останали живи и които могат да се борят дълго. Тоест не са убити по политически причини, оцелели са, но за съжаление е трудно. В доста посоки и сфери знаем, че има постоянни намеси. Ти не можеш да си себе си или да кажеш всичко, което би трябвало да можеш да кажеш. Тоест свободата на словото понякога е привидна. И е примамлива само за някакви наивници, които проверяват дали е така. Но установяват с голямо притеснение, че всъщност са сбъркали. И често биват употребени. И всъщност защитата, която идва от обществото, не е достатъчна. Тогава остава само литературата. Остава възможността по някакъв начин със сюжети да се достига до хората по заобиколен начин“. Така Любослава вижда мястото и гласа на пишещия човек в днешната действителност.

При нея намирането на писателската смелост не идва бързо и лесно. Това е сложен процес.

„Много често съм си представяла, че ние сме като някакви гардероби, на гърба си имаме крила на гардероб. И някой идва и поставя в тях всичко необходимо. И в един момент, когато си готов да подръпнеш кукичките, се получава това осмеляване. Трудничко е, на мен ми отне години да направя такива открехвания и надниквания. Мен обикновено историите ме ударят по главата. А аз залягам, пазя се, казвам си – ох, по-полека. Защото въображението ми работи 24/7. Дори понякога ми е много трудно да се концентрирам в една реалност тук и сега. Тъй като вече обмислям хиляди варианти за тези истории, за тези хора, които са в главата ми. Какво правят те? Какви са техните търсения? Те задават ли си въпроси? Какви въпроси си задават? Защо този човек задава този въпрос? Този въпрос пък води до еди-кой си въпрос. И така, важно е да не се спираш“, обяснява творческия процес авторката на „Корени и светила“.

Любослава Трайкова изповядва сериозна отговорност към езика. Била е журналист, работила е и като сценарист в телевизията. Този опит й помага да си оформи много ясни граници между истинската литература и еднодневния фалшив блясък.

В телевизионните формати интересното е, че трябва да сведеш нещата до една, понякога, пошлост. Не винаги, но… Общо взето има един мейнстрийм, който се преследва. Храничката се смила лесно, както за птичките, за да могат всички реципиенти да се чувстват незастрашени от интелекта или превеса на някой друг над тях в чисто интелектуален смисъл. Което мен много ме затруднява, защото това не формира вкус. Всъщност формира, но формира грешния вкус. Води до все по-ниски очаквания и се получава една пропаст, над която висим на косъм. И гледаме скечове, които най-често, за съжаление, дори не са смешни“.

В книгата си авторката изследва и болезнената тема за насилието и детската жестокост. Тя акцентира върху това, че децата не просто причиняват жестокост, а го правят умишлено. А възрастните изпитват несигурност и неудобство и не реагират адекватно.

„Смяташ ли, че този инстинкт към злото, към това да сме жестоки, да сме обратното на хуманни, може да бъде цивилизационно изгладен?“, пита я Ина Иванова.

„Мисля, че така подавам ръка на хората да погледнат през очите на другия. Отново е опит за емпатия, опит за разговор, опит за взаимност. Как отеква нещо и как се отразява като сонар, който връща обратно сигнал, който си изпратил. И тогава се замисляш, аз защо изпращам такъв сигнал. Защо съм, примерно, по-добър. Защо днес не стана и не направя три, мога да съм най-лошия човек на света и да го знам, но защо днес не опитам да направя две-три неща, които ме изваждат от кожата, примерно. Защо да спъвам сега това дете. Аз зная, че на някои хора им доставя удоволствие, когато видят, че някой върви, просто да му подложат крак. Злото е част от човешката природа. Просто някои хора много добре са се научили да го прикриват зад една приемлива фасада. Приемлива за обществото. Интересното е, че дори когато сме свидетели на някаква драстична жестокост, продължаваме да бъдем приятели с този човек. Защото, примерно, в училище ще ни отхвърлят или нещо от сорта. Това винаги ми е било много странно. Защо просто не кажеш чао, защото стореното вече е прекалено. Няма я тази ножица, чисто метафорично казано. Няма остро приключване на нещата, когато нещо не ни устройва. Защото искаме да сме харесвани, когато сме уязвими. А младият човек е уязвим доста дълго време, за жалост“, обяснява сложните механизми на детската психика Любослава Трайкова.

За себе си като писател тя казва, че „аз съм всичко и нищо. Мога да бъда всеки и никой. Веднъж съм това, после съм друга, аз съм шейпшифтър във всичко и така си набирам  историите. Опитвам се да вляза в чужди кожи и да видя какво се случва там. Много рядко съм себе си. Това не ми е по дифолт – да съм себе си. Особено в литературата. Някои хора ме питат дали това е автобиографично писане, не, то просто е в първо лице, но не е автобиографично. Няма нужда да се случи на мен, за да го изпитам. И това е литературата. С отдалечен достъп ние чувстваме интимност с хора, за които не подозираме. Защото, ако ме видите някъде или аз вас, ще си кажем – момиче, друго момиче или жена. Обаче, ако се заговорим за литература, вече нещата се променят. Могат да станат потенциално сериозни, да прераснат в приятелство, в спор, в омраза, вече работят съвсем различни емоции“.

Какво още си казаха Ина Иванова и Любомира Трайкова в Клуб „Петното на Роршах“ на Литературния салон „SPIRT&SPIRIT“ и фестивала „Пловдив чете“, гледайте по-късно в пълния запис от интересния разговор в YouTube канала на ПловдивПрес и плейлистата „Чети с ПловдивПрес“.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...