- Община Пловдив е обявила процедурата на 7 март с краен срок за кандидатстване 11 март
- Фирмата „Трафик СОТ“ ще пази общинските гробища, пазарите, зала „Колодрума“, Младежкия център и други обекти
Екип на ПловдивПрес
„Pecunia publica sacra est“ са казали древните римляни. Което ще рече: „Обществените пари са свещени“. На което пък славната група пловдивски зевзеци от Цар Симеоновата градина ехидно ще отвърне с кисела полуусмивка: „Да, ама не и в Пловдив“.
Прави са филибарските тарикати. Не и в Пловдив. Особено напоследък. Древните римляни също са прави. И до ден днешеш разходването на публичните средства безспорно е факторът, който може да свали и погребе всяка власт. Особено в европейските демокрации. Ще припомним само подалия оставка президент на Германия Кристиан Вулф. Като бил премиер на Долна Саксония, заради поста си той получил по-изгоден от нормалното банков кредит. Забележете, не е взел пари безвъзмездно, просто му дали по-ниска лихва. Когато немските медии научиха за това, оставката дойде светкавично. Бих казал, че така работи демокрацията. При това тук не става въпрос за злоупотреба с публичните средства. Кой би си и помислил за такива неща там?!?
В България обаче сме някак по-разкрепостени в мисленето и фантазиите ни се реят свободно и нависоко. По данни на западни правозащитни организации, корупцията с държавни средства у нас е за около 10 милиарда годишно. Което комай прави по-голямата част от бюджета. Колкото и да се говори и пише за цените на магистрали, пътища, строежи и различни други държавни сделки, кучетат си лаят, а парите си вървят в „правилната“ посока. Независимо кой ще дойде на власт да управлява държавната хазна.
Пловдив не прави изключение от това раково заболяване. Редица пловдивски кметове превърнаха проектирането на инженеринг и прякото договаряне с фирми в своя единствена религия. И етажите на „храмовете“ им прорязаха пейзажа на пловдивското небе.
Един от злокачествените тумори в Закона за обществените поръчки се нарича процедура за пряко договаряне. Нека да е ясно, това е обстоятелство предвидено от закона, по принцип не е престъпление. При това Законът е указал съвсем точно в какви случаи да се прилага тази процедура. Колко морално се прилага и до какви уродливи форми стига е друг въпрос.
Ето малко юридическа теория:
Обществена поръчка чрез процедура пряко договаряне се възлага при наличие на някое от следните основания:
– поръчката може да бъде изпълнена само от определен изпълнител в някой от следните случаи:
а) целта на поръчката е да се създаде или да се придобие уникално произведение на изкуството или творчески продукт;
б) липса на конкуренция поради технически причини;
в) наличие на изключителни права, включително на права на интелектуална собственост;
– при доставки или услуги, доставяни при особено изгодни условия от лице, което прекратява стопанската си дейност, както и от синдици или ликвидатори при производство по несъстоятелност
– услугата се възлага след конкурс за проект, проведен по реда на закона, като се изпращат покани за участие в преговорите на класирания участник или на всички класирани участници в съответствие с условията на конкурса;
Другите възможни хипотези за провеждане на тази процедура са:
Когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства, процедурата за възлагане чрез публично състезание е прекратена, тъй като няма подадени оферти, за много кратко време възникне възможност да се получат доставки или услуги при особено изгодни условия и на цена, значително по-ниска от обичайните пазарни цени;
Когато е необходимо повторение на строителство или услуги, възложени от същия възложител на първоначалния изпълнител, при наличие на следните условия:
а) първоначалната поръчка е възложена с публично състезание;
б) в обявлението за първоначалната поръчка е посочена възможността за повторно възлагане, както и обемът или количеството на възможното допълнително строителство или услуги и условията, при които те ще се възлагат;
в) общата стойност на новата поръчка е включена и е посочена при определяне стойността на първоначалната;
г) новата поръчка съответства на основния проект, в изпълнение на който е възложена първата поръчка;
Когато обществената поръчка е за услуги по приложение № 2 ЗОП и е на стойност по чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП.
Позволяваме си да отегчаваме читателя със сухата материя на Закона, за да стане ясно, че колкото и порочно да е прякото договаряне като практика за харчене на обществени средства, все пак та е предвидено от закона за конкретни и по-скоро специфични ситуации. Но и тук дяволът е в детайлите. Законът позволява на държавата и общините да се договарят с фирмите за определени услуги до определени суми. Едната най-срещана е до 10 милиона, другата е малко под 2 милиона лева. За обикновения български гражданин тези суми са космически, но пък какво са те за общинския бюджет на Пловдив да речем. Проблемът като цяло е повече морален. И юридически. След като публичните средства ще се разпределят прозрачно чрез обществени поръчки, не трябва да се дава законна възможност до определени суми това да става както институциите си преценят. Всяка стотинка би следвало да се харчи след проведен конкурс. Защото е стотинка на хората, а не на тези, които ги управляват. И защото прякото договаряне се е превърнало в тежко порочна практика в България.
Тези дни Община Пловдив е подписала нов договор за охрана с известната фирма „Трафик СОТ“, сумата е за 1.46 млн. лв., а процедурата е с пряко договаряне. Става дума за физическа охрана на общинските гробища, пазарите, Зала „Колодрума“, Младежкия център и някои други общински обекти. За договаряне са били поканени още фирмите „ВИП секюрити“ и „Радио СОТ“. Но процедурата печели „Трафик СОТ“, защото дава със 72 лева по-изгодна оферта от вторите в класирането. Както се казва, на печелившите – честито! Браво, Трафик, Браво, Пловдив! Интересен факт е чрезвичайното бързане от страна на общината – поръчката е обявена на 7 март, а краен срок за кандидатстване е 11 март. Не се сещаме в този период да са възникнали някакви извънредни обстоятелства в града, които да изискват такава спешност за изразходването на този милион и половина лева на данъкоплатците. Но пък някой явно е бил нетърпелив. Или охраняваните, или охраняващите. Или пък и двете страни. А пловдивчани пък могат да се гордеят и да кажат едно голямо браво, че в града ни има толкова успешна и сигурна охранителна фирма, която уверено се налага в сектора на опазването на обществените обекти. Важно е да сме в сигурни ръце. А сигурността е важна за баланса на управлението въобще. Самият Цицерон е казал: „Pecunia imperii nervus“, сиреч „Парите са нервът на властта“.