Д-р Иван Тонев, КОЦ-Пловдив: Редовните профилактични прегледи са най-важни при рака на гърдата

Редовните профилактичи прегледи са от решаващо значение при рака на гърдата
Всички дами задължително да се прегледат след навършване на 29 години
Препоръчително е веднъж в месеца да се прави самоизследване
От 2015 вече няма национален раков регистър, това е лошо

Комплексен Онкологичен Център – Пловдив е най-модерният онкологичен център в България. Специалистите в него се грижат за диагностициране, лечение и проследяване на болните с онкологични заболявания, както и за тяхната регистрация и диспансеризация. КОЦ – Пловдив е водещо лечебно заведение и в превенцията на онкозаболяванията. Центърът осъществява експертни и консултативни функции, както развива и научно-изследователска дейност и провеждане на клинични изпитвания в областта на медицинската онкология. В него се реализират комплексни програми за обучение и специализация по онкология, лъчелечение и здравни грижи.

Основна мисия на КОЦ – Пловдив е прибавянето на години и качество на живот за пациентите с онкологични заболявания, предоставяйки им широк спектър на достъпна, своевременна и качествена медицинска помощ, представена от високоспециализирани консултации и изследвания за ранна диагностика, прилагане на съвременни терапевтични технологии и осигуряване на грижи за пациентите, съответстващи на медицинските стандарти.

За проблемите на жените с рак на гърдата, каква помощ могат да получат в КОЦ – Пловдив и най-вече колко жизненоважни са редовните профилактични прегледи пред ПловдивПрес говори д-р Иван Тонев, Началник III-то Отделение по Медицинска онкология и пневмология.

Интервю на Спас Кузов

– Д-р Тонев, редовните прегледи ли са основна превенция срещу рака на гърдата?

– Редовните прегледи са единствената превенция срещу рака на гърдата. Тази превенция е най-важната. И прегледите трябва да започнат от 29-годишна възраст. На 29 години всички дами трябва да минат на изследване. Редът е такъв – минават през личния лекар, който ги насочва за ехография на гърдата. Защото се предполага, че до този момент голяма част от тях или не са раждали, или са във фертилна възраст и ще имат второ дете. Така че ехографията е основният метод за изследване в ранна възраст. И в резултат от първия преглед се формира и се определя през какъв интервал от време и с какво образно изследване трябва да се извършва профилактиката на рака на гърдата или скринингът за рак на гърдата.

Ако не са установени някакви проблеми, обикновено се прави през 3 години.

На следващ етап след 49-годишна възраст, ако няма възникнали проблеми, проследяването може да се случва и с мамограф. Но важно е да подчертая, че профилактиката трябва да започне на 29-годишна възраст. Защото след навършването на тези години се увеличава рискът от развитие от рак на градата. Това е установено чисто статистически. Заболяване преди тази възраст се появява много по-рядко, при някаква фамилна обремененост да речем. При носителство на двата гена BRCA1 и BRCA2, които са свързани с повишен риск от развитието рак на гърдата и рак на яйчниците. На други органи също, но когато си носител на тези гени, в пъти се увеличава рискът да се развие рак на гърдата или рак на яйчниците. Такъв е световноизвестният пример с генната обремененост на Анджелина Джоли, всеки е чел за тази история.

Когато има такава обремененост, профилактиката не започва по-рано, тоест преди 29-та година, но е необходимо да се направи генетична консултация. Генетичната консултация показва какви са вариантите. И се предприема по-честа профилактика, по-чести изследвания с ехография и ядрено-магнитен резонанс. При по-младите жени, когато има съмнение за проблем, се препоръчва ядрено-магнитен резонанс, защото това е най-точното изследване по отношение на рака на гърдата.

– Колко често трябва да се прави така нареченият самоконтрол?

– Самоконтролът трябва, желателно е, да се случва поне веднъж в месеца. Всяка жена може да го направи докато се къпе например. Не е нужно дамите да се вманиачават или да се психират на тази тема, но е препоръчително веднъж в месеца да се проверяват сами. Разбира се, самоконтролът е свързан с много неща. Самоизследването е свързано с плътността на гърдите, с техния размер, при по-големи гради с по-голяма плътност трудно можеш да установиш какво има в дълбочина. Поради тази причина самоконтролът е важен, но задължително трябва да се спазва ритъмът на профилактичните прегради. Защото, когато е голяма гърдата и имаш един сантиметър туморна формация в дълбочина, ти не можеш да я напипаш. Или ако е по-плътна гърдата, при самоизследване също няма да се усети. Затова прегледите са толкова важни.

А когато има някакви симптоми например поява на секреция, хлътване, напипване на формация, подуване под мишницата, зачервяване, пробождане, каквото и да, веднага трябва да се потърси лекарска консултация. В някои случаи проблемът ще е доброкачествен, но когато има нещо, то трябва да се наблюдава малко по-интензивно.

ЗА КАКВИ СИМПТОМИ ПРИ РАК НА ГЪРДАТА ДА СЛЕДИТЕ:

Безболезнена, твърда структура, движеща се в гърдата
Твърди, подвижни или неподвижни, осезаеми, обикновено безболезнени твърди частици – бучки в гърдата, може да има и отоци, които да растат с течение на времето
Видима промяна в размера или формата на гърдите
Зачервяване, синини, рани, разширяване на съдовете, хлътване навътре, чести малки отоци, точковидни дърпания, като портокалова кора по кожата на гърдата
Промяна в цвета и формата на зърното и кръга около него, уголемяване на зърното, сплескване, хлътване навътре, промяна на насочването, корички, пукнатини и ранички
Течение, примесено с кръв или без кръв, отделяно от зърното
Болезнени или безболезнени отоци, които могат да се видят под мишницата и да се усетят с ръка

Когато се прави самото изследване, отдолу в заключението на описанието му има една, да го наричем, класификация какъв е рискът от злокачествено заболяване. И то е от 1 до 6. Ако отдолу пише 1, то означава, че е абсолютно доброкачествено. По находката всичко е наред. Има класификация 2 и 3 съответно. Когато е 2, също е най-вероятно доброкачествено, но това определя също така и частотата на профилактичните прегледи. Когато има находка, това дава характеристиката на находката при съответното изследване. Дали ще бъде ехография, дали ще бъде мамография или пък ядрено-магнитен резонанс. Затова е много важно, когато се прави профилактиката, това да става в център или при колега, който е с голям обем пациенти, защото при борбата с това заболяване опитът е много важен. Много важен!

– А кои са ранните симптоми?

– Няма ранни симптоми. Всички симптоми са ранни. Например да се опипа бучка. Идеята е да не се стига въобще до симптоми. Трябва да се правят системни профилактични прегледи. Защото при злокачествените заболявания няма „предварително предупреждение“. Симптомите са на вече развил се проблем. И затова профилактиката е от решаващо значение. Туморите натрупват критичен обем в завсимост от органа. Един рак на яйчника може да бъде 20 сантиметра. Но има и 20-килограмови тумори, извадени от корема. Коремът е голяма кухина. Там има възможност образуванието да расте до момента, в който започне да притиска червата в съседство, прави дори някакво частично запушване. Може да притисне уретер, да причини хидронефроза – задържане на урината в бъбрека. Така туморът има голяма възможност за развитие, не можеш да го хванеш. Единственият начин да го диагностицираш в ранен стадий е тогава, когато правиш профилактични прегледи.

При рак на беля дроб е същото, половин сантиметър образувание няма как да го разбереш. Дори един сантиметър да е пораснало. И тук гръдната кухина е голяма. Ракът на панкреаса ще го разбереш по-бързо, защото в съседство са жлъчните канали, те се притискат и ти пожълтяваш. Тогава има симптом и може да се установи в по-ранен стадий. Много зависи от локализацията на тумора, къде се намира той. Но трябва да имаш оплаквания, преди да се появи ракът нямаш оплакване. А в повечето случаи, примерно на стомаха, оплакванията са тривиални – киселини, тежест, често ги има човек и не им обръща внимание. Но те вече са сигнал за нещо лошо, не са ежеднвените оплаквания. Но пък не може всеки път, когато имаш парене, да правиш гастроскопия например. Проблемът с рака е това, той се развива и в повечето случаи симптомите, които се появяват, са нехарактерни и няма предварително нещо да се случва. При епилепсията пациентите преди да получат гърч, го усещат. При рака не е така.

– Кои са рисковите фактори при рака на гърдата?

– Има чисто генетичните фактори. Генетични мутации, ако е започнала менструация преди 12-годишна възраст, първи цикъл преди 12, менопауза след 55 години. Когато има по-висока плотност на гърдите, когато има фамилна обремененост от първа и втора линия, това са майка, сестра, леля, които са имали рак на гърдата или карценом на яйчника. Рисков фактор е и лъчелечението по някаква причина, то винаги леко повишава риска.

ДРУГИ РИСКОВИ ФАКТОРИ ПРИ РАК НА ГЪРДАТА:

Плътна гръдна тъкан, рискът от рак на гърдата се увеличава при хора с по-малко мазнини в гръдната тъкан
Рискът от развитие на рак на гърдата се увеличава с възрастта
Вероятността от заболяване при белокожите жени е с 20% по-голям отколкото при тъмнокожите
Продължително и прекомерно пушене
Заседнал начин на живот без физическата активност
Затлъстяване
Използването на противозачатъчни хапчета при жени с фамилна анамнеза

– Лечението у нас различава ли се от това в Европа?

– По отношение на хирургичното лечение не се различава. По отношение на системното лечение, т.е. медикаментите, които се използват, също не се различава. Ние имаме абсолютно всички неща. За лъчетерапията имаме чудесни апарати. За диагностика имаме ядрено-магнитен резонанс, скенер, ПЕТ-скенер, костна сцинтиграфия, това са основните изследвания, при поставяне на диагнозата и контролът след това на заболяването.

Проблемът в България дълги години беше липсата на профилактика. Това води след себе си диагностицирането на пациентите в един вече по-късен стадий. Защото стадиите са четири. В първите два стадия ние можем да бъдем дефинитивни и да увеличим значително шанса на пациента повече да не се срещне с това заболяване. В трети стадии, петгодишната приживяемост, т.е. рискът от прогресия е доста по-висок. А четвърти стадии, когато ракът е метастатичен, ние реално вече не се борим да излекуваме пациента, а се борим да удължим максимално времето му за живот. Борим се за още няколко години живот. Със съвременното лечение вече се борим за много повече. Истината е, че действително има развитие в тази област и при рака на гърдата то е доста голямо. И то при тези видове рак на гърдата, които досега бяха с най-лоша прогноза – тези, за които бяхме сигурни, че в рамките на 2-3 години нещата ще прогресират, макар и след радикално лечение. За радост лечението се развива в световен машаб. И в България също. Тук проблем в лечението на рака на гърдата е това, че има твърде много лечебни заведения и никакъв контрол върху това, което се прави.

Лошо е, че у нас раков регистър няма от 2015 година. Последните данни са от 2013-2015. От 2015 вече няма национален раков регистър. Имаме национален раков план, но нямаме национален раков регистър. Тоест, на база на какво се прави този план не ми е ясно, след като не знаеш какво се случва. Данните, които ние в момента получаваме за това колко са новодиагностицираните болни в България, идват от чужди източници.

– Защо няма регистър?

– Не са поддържа. За това трябват специално обучени хора и електронна система. При нас в КОЦ поддържаме Раков регистър. Не знам в България дали има такъв на друго място, не съм сигурен. Но нашият Раков регистър функционира. Но той също има проблеми. По какъв начин е стадирано заболяването? Защото пациентът отива с епикриза от някое лечебно заведение. Там лекарят правилно ли е стадирал заболяването? Направени ли са всички изследвания, които са необходими, за да се стадира заболяването? И то може да влезе тук в първи стадий, а в последствие, като му разглеждаме документите, се оказва, че всъщност е в трети, примерно.

Или пък секретарка пише епикризата, или просто не са направени всички необходими изследвания. Така че, в един момент на регистрите не може да се вярва безусловно. Понякога има много големи девиации. Отделно от това, в момента базата данни може да се получи от фирми, които обработват данните от единната електронна система на лечебните заведения. И те екстрактват информация, имат право да екстрактват информацията, която ние въвеждаме. Която също не е точна. И ние не въвеждаме точна информация, включително. И накрая, всъщност, ние не знаем какво се случва. Т.е. градим нещо, без да знаем основата каква е. Не се знае броят пациент, не се знае преживяемостта.