- По това време в Пирин не е имало никаква постройка, в която да се пренощува и поради това цялата група се установява на бивак на една поляна – там, където сега е хижа „Бъндерица”
Доц. Сандю БЕШЕВ, историк на българския и световен алпинизъм, специално за читателите на ПловдивПрес
Навярно читателите помнят, че неотдавна разказахме за планинарските влечения на Фердинанд, или по-точно за неговите изкачвания на вр. Юмрукъ чалъ в Стара планина /25 юни 1888 г./ и на вр. Мусала в Рила /26 юли 1889 г./. Днес отново връщаме лентата назад във времето, за да разкажем кога, как и при какви обстоятелства той прави изкачвенето и на третия по значимост и популярност връх у нас.
Когато на 3 март 1878 г. България официално получава своята свобода очакванията на поробения български народ не са пълни, защото държавата ни не е в законните си граници от преди поробването й от Османците. Пълната си свобода получава само Княжество България, което се простира на север до река Дунав, а на юг до южните подстъпи на Стара планина. Под турско попечителство остава тъй наречената Източна Румелия, а най-южната част от страната ни си остава във турско владение.
Изкачените от Фердинанд два върха Мусала и Юмрукъ чалъ попадат в границите на Княжество Българшия, на което Фердинанд е Княз и няма никакви проблеми свободно да пътува из княжеството и да провежда своите туристически преходи и изкачвания.
Не така, обаче стои въпросът с връх Елъ тепе /Вихрен/, защото днешната Благоевградска област, в това число гр. Банско и въпросният връх си остават в пределите на Турция. При това положение не само като гражданин на Княжество България, и най-вече като негов върховен глава, Фердинанд няма право да прави туристически пътешествия, в тази трета част на предишна България. А Фердинанд, по спомените на проф. Васил Захариев и Захари Стоянов, е имал голямо желание да се изкачи и на този връх.
Едва на 5 октомври 1912 г., когато Банско и самият връх се присъединяват законно към пределите на предишна България тези проблеми отпадат и всеки българин, в това число и Фердинанд може да осъществи своето отдавнашно желание, защото както е казал самият Яворов, нещата са се променили.
„Братя,
хвърлете фесовете,
от днес сте вече ,
свободни Българи”.
Пейю К. Яворов
Войвода
Банско 5.Х.1912 год.
Виждали ли сте този паметник? Прочели ли сте тези паметни слова? Ако не и не знаите къде са, ето кординатите им – гр. Банско, двора на църквата в ценнтъра на града. Не пропускайте това място, когато ви се отдаде възможност да стъпите в Банско, защото това е свято място за всеки българин. /Извинете за отклонението, което направих, но считам, че точно тук и точно сега трябва да направя това/.
И така нека продължим по същество. По сведения на Лазар Икономов, само след по-малко от две години, или през 1914 г. , когато село Банско е обявено за град, Фердинанд го посещава с цялото си семейство, в това число и двамата му синове – Борис и Кирил. Освен семейството в „свитата на княза са и зоологът Иван Буреш /по късно академик/ и Константин Байкушев /откривателят ня известната Байкушева мура/. Байкушев по това време е началник отделение на горите в министерството на земеделието.
По това време в Пирин не е имало никаква постройка, в която да се пренощува и поради това цялата група се установява на бивак на една поляна – там, където сега е хижа „Бъндерица”. На следващия ден групата прави продължителен преход и дори се изкачва на вр. Елъ тепе. Лазар Икономов не съобщава точните имена на тези, които са „направили излет до върха Елъ-тепе”. Но за сметка на това проф. Васил Захариев, е много по-точен. „През 1914 г. цар Фердинанд, заедно със синовете си Борис и Кирил се изкачва на пиринския първенец Елъ-тепе”.
Като човек, който от 65 години се занимава с научното изследване на историята и развитието на българския алпинизъм и туризъм, тези три много знакови изкачвания на, първоначално Княз, а след това и Цар Фердинанд, са от голямо значение. Прелиствайки много пожълтели страници на стари вестници и списания, все още не съм открил някой друг да е изкачвал тези три най-титулувани наши върха – Мусала, Вихрен и връх Ботев. Анализа на този факт, обаче си запазвам за следващ материал…
Възхитен от хубавата природа и успешната разходка Фердинанд заповядва на Байкушев да построи сушилня за семена от черната мура. Изпълнявайки заповедта на царя, Байкушев нарежда на разложкия лесничей да се изработи план за постройка на сушилня. Планът е готов и се отдава на търг от 1000 лева за строеж на сушилнята. Търгът се печели от самия Лазар Икономов. Така през лятото на 1915 г. заедно с сушилнята започва прокарването и на път до това място.
Какво представлява сушилнята и каква е нейната съдба в следващите години? Самата постройка е солидна едноетажна каменна сграда от 60 квадратни метра. В нея има стая за сушене на семената, стая за горската стража, кухня и гостна /царска/ стая.
След войната, обаче сушилнята е намерена в жалко състояние и изоставена. Налага се почти основен ремонт. Назначава се постоянен горски стражар и се ползва по предназначение чак до 1926 г. , когато в Банско се основава туристическо дружество „Ел-тепе”. Тогава сушилнята се предава за ползване от дружеството, което на своя сметка отново прави голям ремонт. Покривът се подновява с галванизирана ламарина, надстроява се таванско помещение, прави се нова пристройка, обзавежда се със спални легла, нарове дюшеци. Така я помня и аз през 50-те, 60-те и 70-те години, преди да се построи новата, много по-голяма и модерна хижа „Бъндерица”.
Зареждане ...
