- Да кажем, че нашият народ не ражда такива ще е кощунствено, но май трудно чуваме гласа им сред врявата на подражателите и себизтъкващите се
Георги Петров, Седмичен цикъл
Мълчаливостта предизвиква околните. Както и необмисленото дърдорене. Не обичам тези, които непрекъснато се изтъкват и затова се опитвам да не се изтъквам, а това става с мълчание. От една възраст насетне дори и приятелите ми ме наричат темерут, а аз се усмихвам. Речникът казва, че това е арабска дума, която означава навъсен, мрачен, мълчалив и опък човек.
Мълча, но се усмихвам, дори на опъкото. Можеш да наречеш усмихващ се човек мрачен само на шега или по политически причини. Не само не обичам, мразя тези, които проповядват сатанинските канони на политиката като цел и смисъл на живота си. Защото те, осъзнато или не, възприемат останалите като стадо, а малцина са с дарбата божия да са полезни пастири. Да кажем, че нашият народ не ражда такива ще е кощунствено, но май трудно чуваме гласа им сред врявата на подражателите и себизтъкващите се.
Кзвал съм ви, че раздвижвам старите кокали до чешмичката, от онези планинските само с един чочур, в близката на селото гора. Не много, но разни хора срещам там. Най-често цигани от съседното село идват там, защото конете им много харесвали тази вода. А като ме сгащят там, двамата скитащи като мене съселяни държат да ми разказват какво са гледали предната вечер по телевизията. Мълчанието ми подхранва ентусиазма им.
Този ден сварих на чешмата възрастен господин с поовехтяла, но класна туристическа екипировка. Поздравих, помълчахме. Разбрах, че от учтивост ме попита това-онова. Докато му отговарях, дойде един от моите всезнайковци, когото само за себе си съм нарекал Знайчо. На няколко пъти съм му казавал между другото, че сред мислите, надживели вековете е и тази, че колкото по-малко знае човек, толкова повече си мисли, че всичко знае. Той задължително ми отвръща: “Глупости говориш, наборе .“
И още щом поседна при нас, Знайчо каза, че снощи големият криминал(сигурен съм, че имаше предвид криминалист, но да не предиряме) Ботьо Ботев казал по телевизията, че вътрешният ни министър е неадекватен. Притеснен, че е възможно да не разберем купешката му приказка, поясни, че това неадекватен е нещо като недомаслен, демек не с всичкия си. Разказа със свои думи какво е видял и чул, на нас остави да се досещаме какво е разбрал. Но за мое учудване това подтикна непознатия господин да заговори.
Политическата обстановка у нас е неадекватна и това е големият проблем, каза той и продължи. Министърът навсякъде се излъчва от политиците. След заклеването си новият адекватен министър с помощта на екипа си обстойно и задълбочено се запознава както с проблемите, които трябва да решава повереното му министрество, така и с възможните пречки при решаването им. Пак с помощта на екипа си, профенсионално запознат с теорията и пратктиката и в страната, и в чужбина, изготвят програма за действие със срокове и персонални изпълнители и непременно с графици за контрол и корекции. Публично(доколкото е възможно) оповестява това и в последствие поетапно отчита изпълнението му. Виждал съм това, което ви говоря, с очите си, живял съм в такива държави като служител на наше българско ведомство, приключи непознатият господин. И добави, че за съжаление у нас такива неща не се случват.
Знайчо ми намигна хитровато и попита господина кога ще му остане време на този модерен министър да министерства. А когато господинът отмина с мълчание въпроса му, каза довиждане и си тръгна, ми заразказва, че и по Дядо Тошово време имало важен големец от тяхното село. Отворена била вратата на министреството му за роднини и земляци. Кога помагал, кога – не, но винаги спешавал секретарката си да донесе на госта кафе, човещина демек. А кажи ми, наборе, повиши глас Знайчо, такъв министър с програми и графиици ще ти даде ли рамо при нужда или ще си гледа програмите и графиците и тоя като тебе говори глупости. Вървяхме към къщите си. Той дърдореше, а аз мълчах и се опитвах да си спомня кой беше мъдрецът, запазил си място в историята, който беше казал, че всеки народ си заслужава министрите.
И аз съм се захласнал по мъдрите мисли, както конете на моите приятели циганите по водата на планинската чешмичка.
* 1. групав 2. липсва му достатъчно мисъл или е непромислено
Зареждане ...
